Снимка: iStock

В продължение на десетилетия всяка новина за ескалация в Близкия изток автоматично предизвикваше паника на финансовите пазари. Затварянето на Ормузкия проток, военните удари срещу Иран или рискът за доставките на петрол почти неизменно означаваха рязък спад на борсовите индекси, скок на цената на суровия петрол и бягство към активи убежища. Днес обаче реакцията на инвеститорите изглежда значително по-различна. Макар през уикенда напрежението между САЩ и Иран отново да се изостри, а Иран дори да обяви затваряне на Ормузкия проток след нова размяна на удари, реакцията на глобалните пазари остана сравнително умерена. Фючърсите върху американските индекси се понижиха, петролът поскъпна с около 4%, а биткойнът временно слезе под 64 000 долара, но липсваше усещането за системна паника, характерно за предишни подобни кризи.

Това само по себе си е показателно за една фундаментална промяна в начина, по който пазарите оценяват геополитическия риск. Днес инвеститорите вече не реагират толкова на самите ракети, колкото на техните икономически последствия. С други думи, въпросът вече не е дали има военен конфликт, а дали този конфликт ще доведе до трайно покачване на инфлацията, ще принуди Федералния резерв да задържи високите лихви за по-дълго и ще окаже натиск върху корпоративните печалби. Именно затова анализаторите все по-често казват, че пазарът търгува инфлацията, а не войната.

Ормузкият проток остава едно от най-важните стратегически места на планетата. През него преминава приблизително една пета от световната търговия с петрол и значителна част от доставките на втечнен природен газ. Всяка заплаха за корабоплаването логично води до рязко покачване на цените на енергията. След последните събития американският лек суров петрол (WTI) се покачи над 74 долара за барел, а сортът Brent премина границата от 79 долара. Това са движения, които при нормални условия биха били достатъчни да предизвикат значително по-силна разпродажба на фондовите пазари.

Но този път картината е различна. Причината е, че пазарът очевидно не вярва в сценарий за продължителна регионална война. Въпреки агресивната реторика, корабният трафик през Ормузкия проток продължава, а американските военни категорично отхвърлиха твърденията, че Иран реално контролира преминаването през пролива. Именно тази разлика между политическите заявления и реалната икономическа ситуация кара инвеститорите да останат относително спокойни. Историята показва, че финансовите пазари много по-често реагират на реални прекъсвания на доставките, отколкото на самите заплахи.

Още по-интересното е, че фокусът на Уолстрийт постепенно се измества към съвсем различна тема. Докато медиите говорят за Иран, професионалните инвеститори се подготвят за един от най-важните сезони на корпоративните отчети през последните години. Големите банки ще дадат началото на отчетния сезон още тази седмица, следвани от Netflix, Taiwan Semiconductor Manufacturing и редица технологични гиганти. Очакванията са компаниите от индекса S&P 500 да отчетат среден ръст на печалбите от над 23% на годишна база, което би било шесто поредно тримесечие с двуцифрено увеличение на корпоративните резултати.

Именно тук се крие истинската причина, поради която геополитиката постепенно губи влияние върху пазарите. Докато корпоративните печалби продължават да растат с подобни темпове, инвеститорите са склонни да приемат голяма част от външните рискове като временен шум. Историята показва, че устойчивият ръст на печалбите може да компенсира дори сериозни макроикономически сътресения. Обратното също е вярно – ако печалбите започнат да се разочароват, дори относително спокойна геополитическа среда трудно би спасила пазара.

Не бива да се подценява и още един фактор – изкуственият интелект. Само преди няколко години движението на цената на петрола беше основният макроикономически индикатор, който инвеститорите следяха ежедневно. Днес все повече анализатори смятат, че най-важният цикъл за фондовите пазари вече е свързан не с енергията, а с инвестициите в AI инфраструктура. Компаниите влагат стотици милиарди долари в центрове за данни, графични процесори, електропреносна инфраструктура и облачни услуги. Именно тези инвестиции, а не цената на барел петрол, все повече определят бъдещите очаквания за корпоративните печалби и оценките на технологичните компании.

Това не означава, че петролът е изгубил значението си. Напротив, всяко трайно покачване на цените му неминуемо ще се пренесе върху инфлацията. Именно затова инвеститорите ще следят с огромно внимание данните за индекса на потребителските цени (CPI) и индекса на производствените цени (PPI), които ще бъдат публикувани тази седмица. Любопитното е, че последното поскъпване на петрола все още няма да бъде напълно отразено в тези показатели. Затова пазарът ще се опита да разбере доколко инфлационният натиск вече е бил налице още преди новата енергийна ескалация.

Паралелно с това председателят на Федералния резерв Кевин Уорш ще се яви за първи път пред Конгреса, където неизбежно ще бъде подложен на въпроси относно бъдещата парична политика. Ако инфлацията остане устойчива, а петролът продължи да поскъпва, очакванията за по-бързо намаляване на лихвените проценти могат отново да бъдат отложени. Именно това е рискът, който инвеститорите оценяват в момента – не военният конфликт сам по себе си, а вероятността той да удължи периода на високи реални лихви.

Всичко това подсказва, че структурата на финансовите пазари се променя. Геополитиката вече не е автоматичният двигател на разпродажбите, както беше през 70-те или дори през първите години на XXI век. Светът е по-диверсифициран по отношение на енергийните доставки, Съединените щати са сред най-големите производители на петрол и природен газ, а инвеститорите все по-често разглеждат подобни конфликти през призмата на инфлацията и корпоративните печалби. Ако петролът се задържи трайно над настоящите нива, ефектът върху инфлацията ще стане реален проблем. Ако обаче цените бързо се нормализират, пазарът вероятно ще насочи вниманието си обратно към технологичния сектор, отчетите и развитието на изкуствения интелект.

Това е може би най-важният урок от последните дни. Днешният пазар вече не реагира първосигнално на геополитическите заглавия. Той се опитва да оцени дали те ще променят фундаментите на икономиката. А засега изглежда, че инвеститорите вярват, че именно корпоративните печалби, инфлацията и цикълът на инвестициите в изкуствен интелект ще определят посоката на Уолстрийт много повече от поредната размяна на ракети в Близкия изток.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.