Снимка: iStock

Ако човек чете финансовите новини ежедневно, остава с усещането, че светът постоянно се намира на ръба на катастрофата. Всяко десетилетие има своята "най-голяма криза". В края на XIX век това са банковите паники и железопътните фалити. Следват Първата световна война, Голямата депресия, Втората световна война, Студената война, петролният шок, инфлацията през 70-те години, Черният понеделник през 1987 г., дотком балонът, глобалната финансова криза, пандемията и последвалият инфлационен шок. Всеки път заглавията изглеждат така, сякаш капитализмът е достигнал своя край. Всеки път изглежда логично да продадеш всичко. И всеки път историята доказва обратното.

Именно това показва тази графика. Тя не измерва представянето на индекса през отделни години. Тя измерва нещо много по-важно – какво се случва с един долар, оставен да работи в продължение на повече от 150 години. По логаритмичната скала инвестиция от едва 1 долар през 1870 г. се превръща в над 35 000 долара реално богатство, след като вече са отчетени инфлацията, войните, кризите и всички най-тежки икономически събития в съвременната история. Това означава реално увеличение на покупателната способност повече от 35 000 пъти, а не просто номинален ръст вследствие на инфлацията.

Най-интересното обаче не е крайната стойност. Истинският урок се крие в червените спадове по пътя нагоре. Почти всяка криза изглежда различна, но от инвестиционна гледна точка всички имат една и съща структура. След всяко рязко понижение пазарът не просто възстановява предишния си връх. След време той достига значително по-високи стойности. Голямата депресия изглежда безпрецедентна, докато не идва Втората световна война. След нея идват петролният шок и инфлационният мечи пазар през 70-те години. Следват Черният понеделник, азиатската криза, дотком балонът, ипотечната криза, COVID-19 и инфлацията през 2022 г. Всяко поколение вярва, че неговата криза е различна. Графиката показва, че за дългосрочния инвеститор резултатът винаги е един и същ.

Това ни води до една неудобна истина. Повечето инвеститори губят не защото кризите са твърде големи. Губят, защото реагират така, сякаш всяка криза е последната. Поведенческите финанси описват този феномен като recency bias – склонността да приемаме, че настоящите събития ще продължат безкрайно. Именно затова през 1932 г. мнозина вярват, че капитализмът е приключил. През 1974 г. инфлацията изглежда неконтролируема. През 2009 г. финансовата система изглежда обречена. През март 2020 г. пандемията създаде усещането, че глобалната икономика няма да функционира нормално години наред. Във всички тези моменти продажбата изглежда рационална. Именно тогава обаче бъдещата доходност започва да се подобрява.

Още по-интересно е, че всяка следваща криза има различен източник, но един и същ икономически механизъм. Пазарите първо преувеличават риска, ликвидността изчезва, оценките се свиват рязко и инвеститорите започват да продават независимо от фундаментите. След това капиталът постепенно се връща, корпоративните печалби започват да растат, икономиката се адаптира към новата реалност и индексите достигат нови исторически върхове. Историята не се повтаря буквално, но финансовите пазари многократно повтарят една и съща човешка психология.

Тук се крие и най-голямото недоразумение около инвестирането. Хората вярват, че успехът зависи от способността да предвидиш следващата криза. Данните показват нещо съвсем различно. Най-големият източник на богатство никога не е бил правилното прогнозиране на рецесиите. Най-големият източник на богатство е бил способността да останеш собственик на качествени активи достатъчно дълго, за да може сложната лихва да свърши своята работа. Ако през последните 150 години един инвеститор беше напускал пазара при всяка голяма криза и чакаше "по-сигурни времена", вероятно никога нямаше да намери момент, който да изглежда достатъчно безопасен.

Графиката показва още нещо, което рядко се обсъжда. Синята линия отбелязва предишните реални върхове на пазара, а червената – реалното натрупано богатство. Между тях често има периоди от години, през които инвеститорите практически не напредват. След това обаче идват продължителни фази на ускорено натрупване на стойност. Именно тези няколко години създават по-голямата част от богатството за десетилетия напред. Това е причината пропускането само на няколко от най-силните борсови дни да намалява драматично крайната доходност.

Историята ни учи на още един важен урок. Кризи винаги ще има. Причините ще бъдат различни – войни, инфлация, банки, технологии, пандемии или геополитика. Това, което не се променя, е човешката природа. Страхът винаги изглежда убедителен в момента, в който се случва. Именно затова инвеститорите системно надценяват краткосрочния риск и подценяват дългосрочната способност на икономиката да създава стойност.

Истинският извод от тази графика не е, че акциите винаги растат. Истинският извод е много по-дълбок. Всяка криза изглежда като край на света, докато не се превърне в поредната малка вдлъбнатина върху 150-годишната възходяща линия на капитализма. Историята никога не е възнаграждавала инвеститорите за това, че са познали следващата криза. Възнаграждавала ги е за това, че са останали инвестирани достатъчно дълго, за да видят как всяка криза постепенно се превръща в бележка под линия на една много по-голяма история.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови активи.