Снимка: iStock
Когато една компания като SpaceX бъде включена в Nasdaq-100, повечето инвеститори инстинктивно започват да анализират ракетите, Starlink, изкуствения интелект или дългосрочния потенциал на бизнеса. Парадоксът е, че през първите дни след подобно събитие почти нищо от това няма значение. Пазарът не се движи от фундаментите, а от механиката. Именно това превръща включването на SpaceX в индекса в едно от най-интересните пазарни събития през годината. Не защото компанията е станала по-добра за една нощ, а защото огромни пасивни фондове са принудени да купуват акциите ѝ независимо от цената.
Това е една от най-слабо разбираните сили на съвременните капиталови пазари. Днес трилиони долари вече не се управляват активно от портфейлни мениджъри, които ежедневно оценяват компаниите. Все по-голяма част от капитала просто следва индексите. Когато една компания бъде включена в Nasdaq-100, ETF-ите и индексните фондове нямат избор. Те трябва да купят акциите, независимо дали смятат, че са евтини или скъпи. Това превръща индексацията в огромен технически двигател на цената, който няма нищо общо с фундаменталната стойност на бизнеса.
Именно това се случва със SpaceX. Компанията влиза експресно в Nasdaq-100 – индекс, който обединява най-големите нефинансови компании, листвани на Nasdaq. Сред тях вече са Nvidia, Apple, Alphabet, Amazon, Meta, Broadcom и Micron. Общата капитализация на индекса достига приблизително 40 трилиона долара. Самият факт, че SpaceX толкова бързо се нарежда до тези технологични гиганти, показва колко важни вече са компаниите, развиващи изкуствен интелект, космически технологии и следващото поколение инфраструктура.
Най-интересната част обаче започва след това. По изчисления на Barron's около 800 милиарда долара пасивни активи следват Nasdaq-100. След включването на SpaceX тези фондове ще трябва да закупят приблизително 6 милиарда долара акции на компанията. Това е чисто механичен процес. Никой портфолио мениджър не гласува дали иска да купи SpaceX. Алгоритъмът го прави вместо него.
Проблемът е, че свободно търгуваните акции на SpaceX са ограничени. В момента на пазара се намират приблизително 638 милиона акции, оценени на около 102 милиарда долара. Това означава, че индексните фондове трябва да изкупят приблизително 6% от целия свободен флоут само за да приведат портфейлите си в съответствие с индекса. Когато толкова голям купувач навлезе на пазар с ограничено предлагане, волатилността е почти неизбежна.
Това не означава, че цената задължително ще расте безкрайно. Финансовите пазари са достатъчно ефективни, за да предвиждат подобни събития. Именно затова акциите на SpaceX вече поскъпнаха с около 10% от последните си дъна още преди официалното включване в индекса. Част от така наречения "index effect" вероятно вече е отчетен в цената. Професионалните инвеститори често купуват предварително именно с очакването да продадат по-късно на пасивните фондове, които са задължени да купуват.
Тук се вижда колко различно функционират съвременните пазари спрямо тези отпреди двадесет години. Все по-голяма част от движението на цените не идва от промяна във фундаментите, а от структурни потоци на капитала. ETF революцията направи капиталовите пазари по-достъпни, но същевременно увеличи значението на техническите фактори. Понякога една акция може да поскъпне значително без никаква фундаментална новина, единствено защото е станала част от важен индекс.
Разбира се, този ефект има и своя естествен край. Само след няколко седмици около 20% от акциите на SpaceX ще станат свободно търгуеми след първия финансов отчет на компанията. Това ще увеличи предлагането и вероятно ще намали напрежението между търсенето и наличните акции. Историята на IPO-тата показва, че именно след изтичането на ограниченията за продажба често настъпват периоди на повишена волатилност, тъй като ранните инвеститори започват да реализират печалби.
В дългосрочен план обаче нито индексът, нито ETF-ите ще определят стойността на компанията. След като техническите ефекти отминат, вниманието неизбежно ще се върне към фундаментите. Именно те изглеждат впечатляващо. Очакванията са приходите на SpaceX да достигнат около 36 милиарда долара през 2026 г., почти двойно повече спрямо предходната година. До края на десетилетието анализаторите прогнозират приходи от приблизително 200 милиарда долара, като основните двигатели ще бъдат Starlink, космическите услуги и изкуственият интелект.
Именно тук възниква и големият въпрос за оценката. При IPO компанията беше оценена на приблизително 1.8 трилиона долара, което я поставя сред най-скъпите технологични компании в света още от първия ден на борсата. Подобни оценки предполагат не просто силен растеж, а почти перфектно изпълнение през следващото десетилетие. Това означава, че инвеститорите не плащат за настоящия бизнес на SpaceX, а за бъдещето, което очакват тя да изгради.
Историята показва, че именно това е най-трудната част при оценката на подобни компании. Amazon, Tesla и Nvidia също изглеждаха абсурдно скъпи в различни моменти от своето развитие, но в крайна сметка оправдаха голяма част от тези оценки чрез експлозивен ръст на приходите и печалбите. От друга страна, дотком балонът напомня, че високите очаквания невинаги се материализират. Когато цената вече предполага почти идеално бъдеще, всяко разочарование може да доведе до силна корекция.
Това прави SpaceX една от най-интересните компании на пазара не само заради бизнеса ѝ, но и заради начина, по който се преплитат фундаментални и технически фактори. В краткосрочен план движението на акциите вероятно ще бъде доминирано от индексните фондове, ограничения свободен флоут и динамиката на предлагането. В средносрочен план пазарът ще започне да оценява първите финансови резултати като публична компания. В дългосрочен план единственото, което ще има значение, ще бъдат приходите, печалбите и способността на SpaceX да оправдае една от най-високите оценки в историята на технологичния сектор.
Може би най-важният урок за инвеститорите е, че не всяко движение на цената носи нова информация за стойността на бизнеса. Понякога акциите се движат, защото милиарди долари са принудени да ги купуват. Друг път – защото огромни пакети акции стават свободни за търговия. Разбирането на тази разлика е една от характеристиките, които отличават професионалния инвеститор от човека, който вижда единствено ценовата графика.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Защо малките инвеститори винаги губят пари?
Една графика, която разбива най-големия мит за фондовия пазар
SpaceX влиза в Nasdaq-100: Истинската история не е космосът, а 6 милиарда долара принудителни покупки
Петролният пазар се изправя пред нов риск след отварянето на Ормузкия проток
Кийосаки отново предупреждава за голям пазарен срив и залага на златото
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.14 | ▼0.13% |
| USDJPY | 161.88 | ▼0.14% |
| GBPUSD | 1.34 | ▼0.14% |
| USDCHF | 0.81 | ▲0.19% |
| USDCAD | 1.42 | ▼0.13% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 53 133.00 | ▼0.43% |
| S&P 500 | 7 535.62 | ▼0.65% |
| Nasdaq 100 | 29 282.30 | ▼1.89% |
| DAX 30 | 25 607.80 | ▼1.32% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 63 689.50 | ▼0.47% |
| Ethereum | 1 792.71 | ▼0.28% |
| Ripple | 1.13 | ▼1.40% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 70.16 | ▲2.07% |
| Петрол - брент | 73.72 | ▲2.32% |
| Злато | 4 147.43 | ▼0.24% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 614.88 | ▲0.15% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 109.42 | ▼0.23% |
| Germany Bund 10 Year | 126.08 | ▼0.36% |
| UK Long Gilt Future | 88.34 | ▼0.53% |