Снимка: iStock

Възстановяването на трафика през Ормузкия проток, който месеци наред беше ключов източник на напрежение за енергийните пазари, може да се превърне от облекчение в нов проблем за цените на петрола.

След затихването на войната и продължаващите преговори между САЩ и Иран, корабният трафик през стратегическия проход започна да се нормализира. Това отключва все по-големи количества петрол от Персийския залив към световния пазар - точно в момент, когато търсенето вече изглежда по-слабо, отколкото се очакваше.

Парадоксът е ясен. Пазарът дълго време се страхуваше от недостиг, но сега може да се сблъска с обратното - внезапна вълна от предлагане, която пристига в система, научила се да функционира без тези барели.

Особено важна е промяната в Китай. През 2025 г. страната купуваше огромни количества петрол, далеч над вътрешните си нужди, и така помагаше да се задържи под цените в период на свръхпредлагане. По време на войната обаче китайският внос рязко спадна.

Тази промяна позволи на други държави да намерят свободни доставки на международния пазар и да компенсират липсващите барели от Близкия изток. Сега, когато петролът от Персийския залив отново започва да излиза към пазара, най-естественият купувач би трябвало да бъде Китай. Но засега Китай не купува с предишния темп.

Това създава риск от временен излишък. Милиони барели, задържани в региона заради войната и ограниченията в Ормузкия проток, се връщат към пазар, който междувременно е променил маршрутите, запасите и поведението си.

Цените вече отразяват тази промяна. Петролът се движи близо до нивата отпреди войната, след като рязко изтри голяма част от геополитическата премия. Брентът се задържа в ниските 70 долара за барел, а американският лек суров петрол остава под 70 долара.

Фючърсната крива също показва облекчаване на опасенията за непосредствен недостиг. Пазарът все по-ясно преминава към структура, при която по-далечните доставки са по-скъпи от близките. Това обикновено е сигнал, че физическото напрежение отслабва и че наличните количества вече не са толкова ограничени.

Все пак спадът на цените не е гарантиран в права линия. Част от китайските рафинерии вероятно ще се върнат към покупките, когато условията станат достатъчно изгодни. Държави и компании, които са използвали запасите си, за да компенсират липсващия петрол, също ще трябва постепенно да ги възстановят.

Тези процеси обаче може да отнемат време. Пазарът трябва да прецени колко от предлагането действително се връща устойчиво, колко бързо могат да бъдат възстановени нормалните доставки и дали слабостта в търсенето е временна или по-дълбока.

Именно тук се появява голямото разминаване в оценките. Част от банките вече очакват ново свръхпредлагане и по-ниски цени до края на годината. Някои прогнози допускат спад на Брента към 60 - 65 долара за барел, ако трафикът през Ормузкия проток продължи да се нормализира, китайското търсене остане слабо, а запасите се възстановяват по-бавно от очакваното.

Други предупреждават, че пазарът може да прибързва с изводите. Голяма част от увеличения трафик през протока се дължи на кораби, които са били блокирани в региона и сега най-накрая напускат Персийския залив. Това не е същото като стабилен нов цикъл на пристигащи танкери, товарене и редовен износ.

Има и технически ограничения. Производството в някои държави от Залива не може да се върне към нормални нива за дни. Част от кладенците бяха ограничени по време на конфликта, а възстановяването им изисква време. Застрахователният пазар също остава предпазлив, защото рискът за корабите в региона не е изчезнал напълно.

Затова петролният пазар навлиза в деликатна фаза. Военната премия в цените почти изчезна, но нормализацията не е завършена. Трафикът се възстановява, но доверието на корабособствениците, застрахователите и купувачите още не е напълно възстановено.

Втората половина на годината ще зависи от три въпроса - дали Китай ще възобнови по-силно покупките, дали доставките от Персийския залив ще се стабилизират и дали световното търсене ще остане достатъчно слабо, за да превърне връщането на тези барели в реален излишък.

След шока от войната пазарът вече не се страхува толкова от липса на петрол. Новият риск е различен - твърде много петрол да се върне твърде бързо.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.