Снимка: iStock

След почти три години, през които изкуственият интелект се превърна в основната движеща сила на световните фондови пазари, все повече инвестиционни стратегии започват да се променят. Ако през 2023 и 2024 година основният въпрос беше колко голям ще бъде потенциалът на AI революцията, днес дискусията постепенно се измества към нещо много по-важно – дали пазарът вече не е оценил твърде голяма част от този потенциал предварително?

Именно такава теза защитава канадската изследователска компания MacroResearchBoard, която в последния си стратегически доклад препоръчва намаляване на експозицията към американските акции, особено към технологичния сектор, и постепенно увеличаване на инвестициите в Европа, Япония и развиващите се пазари. Причината не е, че AI революцията приключва. Напротив. Според анализаторите именно прекалено високите очаквания към нея могат да се окажат най-големият риск за инвеститорите през следващите шест до дванадесет месеца.

Това е една много важна разлика, която често остава незабелязана. На финансовите пазари компаниите не се оценяват според това дали ще растат, а според това дали ще надминат вече заложените очаквания. Ако инвеститорите вече приемат, че печалбите на AI компаниите ще растат експлозивно през следващото десетилетие, тогава дори отлични резултати могат да се окажат недостатъчни, за да оправдаят настоящите оценки.

Именно това според MacroResearchBoard е най-голямата опасност пред американските акции. Пазарът вече изглежда ценообразува почти перфектен сценарий. Индикаторите за инвеститорско настроение остават близо до многогодишни върхове, капиталовите потоци продължават да се насочват към технологичния сектор, а оценките при редица компании отново достигат нива, които предполагат почти безгрешно изпълнение на бизнес плановете им.

Особено внимание анализаторите обръщат на полупроводниковата индустрия. Именно производителите на чипове бяха най-големите победители от AI бума. Nvidia, Broadcom, AMD и редица други компании реализираха исторически ръстове както в приходите, така и в пазарната си капитализация. Но според MacroResearchBoard истинският тест за този сектор тепърва предстои. Следващите шест до дванадесет месеца могат да се окажат периодът, в който инвеститорите ще започнат да търсят доказателства, че огромните инвестиции в изкуствен интелект действително носят възвръщаемост.

Това е тема, която все по-често се появява и извън инвестиционните среди. Само през последните седмици редица анализи поставиха под въпрос темповете, с които компаниите изграждат AI инфраструктура. Големите облачни доставчици инвестират стотици милиарди долари в центрове за данни, графични процесори и енергийна инфраструктура. Въпросът вече не е дали тези инвестиции ще продължат, а дали приходите ще започнат да нарастват достатъчно бързо, за да оправдаят вложения капитал.

Тук се появява и вторият голям риск, посочен от MacroResearchBoard – лихвените проценти. В продължение на повече от десетилетие световните пазари свикнаха с почти безплатен капитал. След финансовата криза през 2008 година централните банки поддържаха лихвите значително под темповете на икономическия растеж, което стимулира инвеститорите да поемат все повече риск. Евтините пари се превърнаха в основното гориво зад растежа на технологичните компании.

Днес тази среда постепенно започва да се променя. Ако доходността по облигациите остане висока или продължи да се покачва, ефектът върху оценките може да бъде значителен. Причината е добре известна на всеки финансов анализатор. Повечето AI компании се оценяват на базата на печалби, които се очаква да бъдат реализирани години напред. Колкото по-висока става дисконтовата норма, толкова по-ниска е настоящата стойност на тези бъдещи парични потоци. Именно затова технологичният сектор традиционно е много по-чувствителен към движението на лихвените проценти в сравнение със стойностните компании.

Тази логика не означава непременно, че предстои срив. Но означава, че периодът, през който почти всяка положителна новина водеше до нов исторически връх, може постепенно да остане зад нас. Все по-важно ще става не просто дали компаниите растат, а дали растат по-бързо от вече изключително високите очаквания на пазара.

Интересното е, че MacroResearchBoard не препоръчва инвеститорите да намалят експозицията си към акциите като цяло. Вместо това предлага ротация към региони, които според тях все още не са напълно оценени. Сред фаворитите попадат развиващите се пазари, Япония и еврозоната.

Аргументите не са случайни. Ако транспортът през Ормузкия проток продължи да се нормализира и цените на енергията останат относително стабилни, именно Европа и Япония могат да бъдат сред най-големите печеливши. И двете икономики пострадаха значително повече от енергийния шок през последните години. Възстановяването на индустриалната активност и по-ниските производствени разходи могат постепенно да подобрят корпоративните печалби.

Допълнителен фактор е валутният пазар. Анализаторите очакват разликата в икономическия растеж между Съединените щати и останалия свят постепенно да започне да се свива. Това би могло да отслаби долара и да направи еврото, японската йена, сингапурския долар и редица валути на развиващите се пазари по-привлекателни за международните инвеститори.

Подобна ротация всъщност не би била исторически прецедент. През последните две десетилетия лидерството на капиталовите пазари многократно се е променяло. Имаше периоди, когато развиващите се пазари изпреварваха значително САЩ. Имаше години, в които европейските акции се представяха по-добре от американските. Впоследствие технологичните гиганти отново върнаха лидерството на Wall Street. Историята показва, че подобни цикли са напълно нормални.

Любопитното е, че MacroResearchBoard запазва неутрална позиция към суровините като цяло, но предпочита индустриалните метали пред петрола и златото. Причината отново е свързана с изкуствения интелект. Огромното изграждане на центрове за данни ще изисква огромни количества мед, алуминий и други базови метали, използвани при изграждането на електропреносната инфраструктура и охлаждащите системи. Това показва още веднъж, че фирмата не поставя под съмнение самата AI революция. Под въпрос е единствено дали настоящите борсови оценки вече не предполагат прекалено идеален сценарий.

Именно тук според мен се намира най-важният извод за инвеститорите. Историята на фондовите пазари показва, че най-големите балони рядко се появяват около лоши идеи. Напротив. Железниците променят света. Интернет променя света. Смартфоните променят света. Изкуственият интелект почти сигурно също ще промени света. Проблемът никога не е самата технология. Проблемът възниква тогава, когато инвеститорите започнат да плащат такава цена, сякаш бъдещето вече е напълно известно.

Това не означава, че американските акции задължително ще навлязат в продължителен мечи пазар. Но означава, че вероятно навлизаме в много по-взискателна фаза на инвестиционния цикъл. В следващите години пазарът може да започне да прави много по-ясна разлика между компаниите, които действително превръщат AI инвестициите в устойчиви печалби, и онези, които просто се възползваха от ентусиазма около новата технология.

В крайна сметка може би най-важният въпрос вече не е дали изкуственият интелект ще промени световната икономика. Почти никой не се съмнява в това. Истинският въпрос е дали фондовият пазар вече не е оценил тази промяна прекалено оптимистично. Именно отговорът на този въпрос вероятно ще определя представянето на американските акции през следващите шест до дванадесет месеца.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти. Инвестициите на финансовите пазари са свързани с риск, а миналите резултати не гарантират бъдеща доходност.