Снимка: iStock

На 4 юли 1776 година тринадесет британски колонии подписват Декларацията за независимост – документ, който поставя началото на държава, превърнала се впоследствие в най-голямата икономика в света. Двеста и петдесет години по-късно тази годишнина не е просто исторически юбилей. Тя предоставя рядка възможност да погледнем отвъд ежедневния шум на финансовите пазари и да си зададем един много по-фундаментален въпрос – какво всъщност е означавало да бъдеш инвеститор в Америка през последните два века и половина?

Отговорът, изчислен от стратезите на Bank of America, е впечатляващ. Ако погледнем целия период от създаването на Съединените щати до днес, американските акции са донесли средногодишна доходност от 8.7%. На пръв поглед това число може да не изглежда сензационно. Но когато бъде поставено в контекста на 250 години войни, рецесии, финансови кризи, инфлационни шокове, пандемии и политически сътресения, неговото значение става огромно.

Причината е проста. Сложната лихва превръща дори привидно умерена доходност в изключителен двигател на богатството, когато разполага с достатъчно време. Именно това е най-важният урок от американската история. Не отделните кризи или отделните бичи пазари, а способността на икономиката постоянно да създава нова стойност в продължение на поколения.

Интересното е, че този успех далеч не се ограничава само до фондовия пазар. Според анализа на Bank of America американската икономика е нараствала средно с около 6% номинално годишно, докато средната инфлация през този период е била приблизително 2.5%. Дори инвеститорите в американски държавни облигации са реализирали около 5.1% годишна доходност, което показва, че американската финансова система е успявала да създава стойност практически във всички основни класове активи.

Това естествено поставя въпроса какво стои зад подобно дългосрочно превъзходство. Дали става дума просто за късмет? За по-благоприятна география? Или съществува по-дълбоко икономическо обяснение?

Една от най-интересните части на анализа сравнява развитието на Съединените щати с това на Великобритания – държавата, от която Америка всъщност се отделя през 1776 година. На пръв поглед подобно сравнение изглежда символично. В действителност то показва колко драматично могат да се променят икономическите сили в рамките на няколко поколения.

През последните 250 години населението на Съединените щати е нараствало средно с около 2% годишно, докато Великобритания е отбелязвала едва около 0.8%. Разликата изглежда малка, но натрупана в продължение на два века води до огромно разширяване на вътрешния пазар, работната сила и потреблението. Същата закономерност се наблюдава и при реалния икономически растеж. Американският БВП е нараствал с приблизително 3.6% реално годишно, срещу около 2.1% за британската икономика.

Тези числа сами по себе си не обясняват всичко, но показват една фундаментална истина. Дългосрочната доходност на фондовия пазар почти никога не възниква случайно. Тя е отражение на способността на една икономика да увеличава производителността си, да привлича население, да създава нови компании и да насърчава иновациите.

Любопитното е, че историята съвсем не представлява права възходяща линия. Един от най-малко известните факти е, че през първите десетилетия след независимостта американската икономика изобщо не превъзхожда Великобритания. Напротив. До втората половина на XIX век Съединените щати често изостават, а страната преживява тежки финансови паники през 1819 и 1837 година. Ако тогавашните инвеститори бяха оценявали Америка единствено по краткосрочните резултати, вероятно трудно биха предположили, че именно тя ще се превърне във водещата икономическа сила на света.

Истинската промяна започва с индустриализацията и бума на железниците. Железопътната инфраструктура не просто свързва огромната територия на страната. Тя създава единен национален пазар, ускорява индустриалното производство и превръща американските компании в организации с мащаб, какъвто дотогава почти не съществува. Именно след този период Съединените щати постепенно започват да изпреварват Великобритания както по икономически растеж, така и по възвръщаемост за инвеститорите.

Тази историческа перспектива има особено значение днес, когато все по-често се чуват прогнози за края на американското икономическо превъзходство. Всяко поколение инвеститори изглежда намира собствен аргумент защо "този път е различно". През 70-те години това е инфлацията. През 80-те години – възходът на Япония. След финансовата криза от 2008 година мнозина смятаха, че Китай неизбежно ще изпревари САЩ. Днес подобни дискусии се водят около изкуствения интелект, държавния дълг и геополитическата конкуренция.

Историята обаче показва нещо много по-интересно. Най-голямото предимство на американската икономика никога не е било отсъствието на кризи. Предимството ѝ е способността постоянно да се адаптира към тях. След всяка рецесия се появяват нови индустрии. След всяка технологична революция възникват нови корпоративни лидери. Малко икономики са демонстрирали подобна способност за самовъзстановяване.

Достатъчно е да погледнем последните сто години. В началото на XX век американската икономика се доминира от железниците, стоманата и петрола. След това идват автомобилите, химическата индустрия и масовото производство. Втората половина на века принадлежи на компютрите и полупроводниците. През последните две десетилетия лидерството премина към интернет компаниите, облачните технологии и изкуствения интелект. Общото между всички тези периоди не е конкретният сектор, а способността на капиталовия пазар непрекъснато да пренасочва капитала към следващата голяма икономическа възможност.

Именно тук се крие и може би най-важният инвестиционен урок. Много инвеститори прекарват огромна част от времето си в опити да прогнозират следващите шест или дванадесет месеца. Историята на последните 250 години показва, че много по-важен е въпросът как изглежда икономиката след следващите двадесет или тридесет години. Почти всяка голяма криза в американската история впоследствие изглежда като малка неравност върху графика на един много по-голям възходящ тренд.

Разбира се, това не означава, че бъдещето задължително ще повтори миналото. Светът навлиза в период на сериозни демографски промени, по-високи държавни дългове, геополитическа фрагментация и ускорено технологично развитие. Никой не може да гарантира, че следващите 250 години ще изглеждат като предишните.

Но именно затова подобни исторически анализи са толкова ценни. Те ни напомнят, че най-големите инвестиционни грешки често се случват, когато позволим на краткосрочните страхове да засенчат дългосрочните тенденции. През тези два века и половина американските инвеститори са преживели Гражданската война, Голямата депресия, две световни войни, нефтените кризи, краха през 1987 година, спукването на интернет балона, глобалната финансова криза, пандемията и множество рецесии. Всяко от тези събития по онова време е изглеждало като повратна точка в историята. Днес те представляват отделни епизоди в една много по-дълга история на икономически растеж.

Може би именно това е най-ценният урок от 250-годишната история на американските пазари. Не че акциите винаги растат. Не че кризите са без значение. А че капитализмът има една изключителна способност – непрекъснато да създава нова стойност чрез предприемачество, иновации и продуктивност. Именно тази способност стои зад средногодишната доходност от 8.7%, която на пръв поглед изглежда като обикновена статистика, но в действителност представлява една от най-впечатляващите истории за създаване на богатство в човешката история.

За инвеститорите това е напомняне, че времето често е много по-ценен съюзник от способността да се предвиди следващото движение на пазара. Историята на американската независимост всъщност е и история на една икономика, която в продължение на четвърт хилядолетие многократно е доказвала, че най-голямата доходност рядко принадлежи на най-добрите прогнози, а много по-често – на търпеливите инвеститори, които остават част от историята достатъчно дълго.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти. Инвестициите на финансовите пазари са свързани с риск, а миналите резултати не гарантират бъдеща доходност.