Снимка: iStock

Европейската централна банка не бърза да обяви края на инфлационния шок, предизвикан от войната с Иран, въпреки че бойните действия до голяма степен са затихнали, а цените на енергията се понижиха. Посланието от годишния форум на ЕЦБ в Синтра е ясно - централните банкери вече са по-уверени, че трябва да реагират навреме, но не искат да се обвързват предварително с конкретен лихвен път.

Главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн заяви, че банката трябва да проследи как четиримесечното поскъпване на енергията се пренася към храните и услугите. Именно това е ключовият въпрос за следващите месеци. Ако по-скъпият петрол и газ останат само временен шок, ЕЦБ може да си позволи пауза. Ако обаче ефектът започне да се вгражда в по-широката инфлация, аргументите за ново повишение на лихвите ще се засилят.

Лейн подчерта, че решенията ще се взимат „от заседание на заседание“. Това е опит ЕЦБ да запази гъвкавост в момент, когато данните са противоречиви. От една страна, петролът се върна надолу и това е добра новина за инфлацията. От друга, ценовият натиск в еврозоната остава значително над целта от 2%, а част от ефектите от енергийния шок тепърва могат да се появят в крайните цени.

Точно върху това акцентира и управителят на централната банка на Нидерландия Олаф Слейпен. Според него спадът на петрола е положителен сигнал, но все още не е ясно какво остава „в тръбата“ на инфлационния процес. С други думи, пазарната цена на енергията може вече да е паднала, но бизнесите и домакинствата тепърва да усетят забавените ефекти от предишното поскъпване.

Данните за юни ще бъдат решаващи за следващото заседание на 23 юли. Испания вече отчете по-силен от очакваното ръст на цените от 3,6%, докато инфлацията във Франция се забави повече от прогнозите, а Италия изненадващо отчете спад. Очакванията са общата инфлация в еврозоната да се понижи до около 3% спрямо 3,2% през май, но това все още е далеч над целта на ЕЦБ.

Председателят на Бундесбанк Йоахим Нагел остана особено предпазлив. Според него инфлацията ще се задържи значително над целта, защото енергийният шок от конфликта в Близкия изток все още не е изчезнал от системата. Това е по-твърдата линия в ЕЦБ - дори ако суровините се успокоят, централната банка не трябва да приема, че проблемът е решен.

Белгийският гуверньор Пиер Вунш също остави вратата отворена за ново повишение. Той призна, че може да се наложи още един ход, макар аргументът да не е толкова силен, колкото през юни. Според него, ако данните покажат нужда от затягане, ЕЦБ не трябва да чака прекалено дълго.

Това е важна промяна в поведението на централната банка. През 2022 г., при още по-голям енергиен шок след руската инвазия в Украйна, ЕЦБ беше критикувана, че реагира твърде късно. Сега институцията се опитва да покаже, че е готова да действа по-бързо, ако инфлационният риск се върне.

Кристин Лагард защити решението за повишение на лихвите през юни като напълно оправдано от обстоятелствата, а не като превантивна мярка „за всеки случай“. Според нея нищо в последните данни не е поставило под съмнение тази оценка. Това подсказва, че ЕЦБ иска да запази credibility по отношение на борбата с инфлацията, дори когато пазарите започват да се фокусират върху риска за растежа.

Финландският централен банкер Оли Рен описа шока от Иран като стагфлационен - комбинация от по-високи цени и натиск върху растежа. Той обаче не очаква големи вторични ефекти и смята, че инфлационните очаквания остават закрепени. Това е по-балансираният прочит - риск има, но засега не е ясно дали той изисква агресивно ново действие.

Проблемът за ЕЦБ е, че трябва да управлява две опасности едновременно. Ако спре твърде рано, инфлацията може отново да се закрепи над целта. Ако затегне прекалено много, може да удари икономика, която и без това е под натиск от скъпа енергия, слабо потребление и външна несигурност.

Затова фокусът се измества от самата цена на петрола към ценовата верига. Въпросът вече не е само дали Brent е над или под определено ниво. Въпросът е дали предишното поскъпване вече се е прехвърлило към транспорта, храните, услугите, заплатите и инфлационните очаквания. Ако отговорът е да, ЕЦБ ще има по-малко пространство за търпение.

Инвеститорите вече оценяват възможност за още едно повишение след юнския ход. Но самата ЕЦБ не иска да потвърждава подобен сценарий предварително. Това е умишлена стратегия - да държи пазарите внимателни, без да се заключва в конкретно решение преди данните.

В по-широк план ЕЦБ изглежда по-самоуверена след първото си повишение на лихвите в отговор на военния енергиен шок. Институцията иска да покаже, че вече има по-добри модели, данни и индикатори, за да действа в несигурна среда. Но тази самоувереност не означава предвидимост. Напротив - посланието е, че следващият ход ще зависи изцяло от инфлационната картина.

Така еврозоната влиза в юли с по-нисък петрол, но не и с решен инфлационен проблем. Ако данните покажат, че енергийният шок избледнява, ЕЦБ може да изчака. Ако покажат, че той се пренася към по-широки цени, ново повишение ще стане много по-вероятно.

За пазарите това означава, че спокойствието около петрола може да се окаже недостатъчно. Истинският тест вече е в храните, услугите и очакванията. Именно там ще се реши дали юнското повишение на ЕЦБ е било еднократен ход, или началото на нова фаза на затягане.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.