Снимка: iStock

Само преди няколко месеца пазарът изглеждаше убеден, че генеративният изкуствен интелект ще разруши традиционния софтуерен бизнес. Компании като ServiceNow, Salesforce, Workday, Adobe и Atlassian бяха сред най-често посочваните потенциални жертви на новото поколение AI модели. Логиката изглеждаше проста. Ако един интелигентен асистент може да пише код, да автоматизира процеси и да изпълнява задачи, за които досега беше необходим специализиран корпоративен софтуер, защо компаниите изобщо ще продължат да плащат милиарди долари за лицензи?

Последните събития на Уолстрийт обаче показаха колко бързо може да се промени пазарният наратив. След информацията, че OpenAI може да отложи първичното си публично предлагане поради финансови предизвикателства, инвеститорите започнаха да преосмислят един от най-разпространените страхове в технологичния сектор. Вместо да продават софтуерните компании, те започнаха масово да ги купуват.

Реакцията беше показателна. Акциите на ServiceNow и Workday поскъпнаха с над 9% само за една борсова сесия. Figma добави повече от 10%, Datadog се повиши с над 8%, а Salesforce, Adobe и Atlassian също записаха впечатляващи ръстове. Това не беше просто възстановяване след понижение. Това беше промяна в начина, по който пазарът оценява бъдещето на целия софтуерен сектор.

Парадоксално, негативната новина за OpenAI се превърна в позитивна новина за компаниите, които допреди няколко седмици се смятаха за най-застрашени от изкуствения интелект. Това изглежда противоречиво само на пръв поглед. Всъщност инвеститорите започват да осъзнават, че между технологичната революция и нейното икономическо въздействие често има огромна разлика.

През последните две години се оформи почти универсалното убеждение, че генеративният AI ще замени голяма част от корпоративния софтуер. Реалността обаче постепенно започва да показва нещо различно. Големите езикови модели безспорно могат да изпълняват множество задачи, но това не означава автоматично, че могат да заместят сложните корпоративни платформи, върху които функционират цели организации.

Една международна компания не използва ServiceNow или Salesforce просто като интерфейс. Тези системи управляват милиони процеси, интегрират десетки вътрешни приложения, обработват огромни обеми чувствителни данни и са дълбоко вплетени в ежедневната работа на организациите. Замяната им с един AI модел звучи привлекателно на теория, но на практика би означавала фундаментално преструктуриране на цялата IT инфраструктура на компаниите. Именно тук започва да се разминава ентусиазмът около изкуствения интелект с реалността на корпоративния свят.

Все повече анализатори стигат до извода, че AI няма да унищожи софтуерните компании. По-вероятно е той да се превърне в тяхна следваща функционалност. Вместо да заменят корпоративния софтуер, езиковите модели постепенно се интегрират в него. Salesforce вече предлага AI инструменти в своята CRM платформа. Adobe внедрява генеративен AI в Creative Cloud. ServiceNow автоматизира все повече бизнес процеси чрез собствените си интелигентни решения. С други думи, AI постепенно се превръща в двигател за допълнителна стойност, а не в директен конкурент.

Това обяснява защо инвеститорите започват да разглеждат софтуерния сектор по различен начин. Ако генеративният AI не премахва необходимостта от корпоративен софтуер, а напротив – увеличава неговите възможности, тогава компаниите с вече изградени клиентски бази и стабилни абонаментни модели могат да се окажат сред най-големите печеливши от следващата фаза на AI революцията.

Интересното е, че същата новина имаше точно обратен ефект върху компаниите, които изграждат инфраструктурата зад изкуствения интелект. Oracle се понижи, въпреки че също развива значителен софтуерен бизнес. Причината е очевидна. Компанията е един от основните инфраструктурни партньори на OpenAI, а многомилиардният ѝ облачен договор превърна AI инфраструктурата в ключов двигател на бъдещия растеж. Забавяне на експанзията на OpenAI означава потенциално по-бавно нарастване на търсенето на облачни услуги, което логично оказва натиск върху акциите на Oracle.

Подобна беше реакцията и при компании като CoreWeave и Nebius, чиито бизнес модели са пряко свързани с изграждането на инфраструктура за обучение и работа на големи AI модели. Ако пазарът започне да поставя под съмнение скоростта, с която OpenAI и останалите разработчици ще увеличават инвестициите си, именно тези компании усещат натиска първи.

Това всъщност очертава едно ново разделение в технологичния сектор. Досега инвеститорите разглеждаха всички компании, свързани с AI, като част от една обща инвестиционна тема. Днес тази тема започва да се разделя на два напълно различни сегмента.

Първият включва компаниите, които изграждат инфраструктурата – производители на чипове, доставчици на облачни услуги, центрове за данни и компании за високопроизводителни изчисления. Техният растеж зависи пряко от това колко бързо ще продължат да се увеличават капиталовите разходи за изкуствен интелект.

Вторият сегмент обхваща разработчиците на корпоративен софтуер. При тях AI постепенно се превръща в инструмент за подобряване на вече съществуващите продукти. Това е съществена разлика. Ако инфраструктурният слой изисква огромни инвестиции и носи значителен риск при забавяне на AI бума, приложният слой може да се възползва от технологията с далеч по-малки капиталови разходи и с много по-висока възвръщаемост.

Именно затова пазарът започва да променя оценките си. След две години, през които почти целият интерес беше насочен към производителите на чипове и облачна инфраструктура, инвеститорите постепенно започват да се питат къде всъщност ще се реализира истинската икономическа стойност на изкуствения интелект. Историята на технологичните революции показва, че най-големите печалби рядко остават единствено при производителите на инфраструктура. Интернет не направи най-богати производителите на сървъри, а компаниите, които изградиха успешни бизнес модели върху вече съществуващата инфраструктура.

Подобен сценарий може да се разгърне и при AI. Докато инвестициите в графични процесори, центрове за данни и облачни услуги постепенно се нормализират, все повече внимание може да се насочи към компаниите, които успеят да превърнат изкуствения интелект в реална бизнес продуктивност за своите клиенти. Именно това правят ServiceNow, Salesforce, Workday и Adobe.

Разбира се, това не означава, че рискът е изчезнал. Корпоративният софтуер продължава да се търгува при сравнително високи оценки, а темповете на растеж в сектора вече не са толкова впечатляващи, както преди няколко години. Освен това конкуренцията между AI платформите тепърва ще се засилва. Но последните движения на пазара ясно показват, че инвеститорите започват да правят много по-фини разграничения между различните печеливши от изкуствения интелект.

Най-важният извод е, че AI революцията вероятно няма да унищожи традиционния корпоративен софтуер. По-скоро ще промени начина, по който той се разработва, продава и използва. Компаниите, които успеят успешно да интегрират изкуствения интелект в своите платформи, могат да излязат още по-силни от тази трансформация. В този смисъл последното рали на софтуерните акции не е просто краткосрочна пазарна реакция. То може да се окаже първият сигнал, че инвеститорите започват да гледат на AI не като на разрушител на индустрията, а като на най-мощния инструмент за нейното следващо развитие.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.