Снимка: iStock
След близо три години, през които изкуственият интелект беше основният двигател на американските фондови пазари, инвеститорите започват да задават въпрос, който досега почти не се чуваше на Уолстрийт. Не дали AI ще промени света, а колко всъщност ще струва тази трансформация и кога огромните инвестиции ще започнат да се превръщат в реални печалби.
Изминалата седмица показа именно тази промяна в мисленето. Индексът Nasdaq загуби 4.6%, което е най-слабото му седмично представяне от една година, а S&P 500 се понижи с около 2%. Още по-впечатляваща е картината под повърхността. Така наречената група "Magnificent Seven", която през последните години практически движеше целия американски пазар нагоре, изтри близо 2.8 трилиона долара пазарна капитализация само през юни. Това е едно от най-големите месечни обезценявания в историята на американския капиталов пазар.
На пръв поглед подобна корекция изглежда като обикновено прибиране на печалби след години на силен ръст. Ако се вгледаме по-внимателно обаче, става ясно, че причината е значително по-дълбока. Пазарът не се отказва от изкуствения интелект. Той просто започва да преоценява кои компании реално ще печелят от него.
През първата фаза на AI революцията инвеститорите купуваха почти всичко, което имаше някаква връзка с изкуствения интелект. Производители на чипове, облачни доставчици, софтуерни компании, центрове за данни, инфраструктурни оператори и дори фирми с минимална експозиция към AI се възползваха от огромното разширяване на оценките. Пазарът плащаше предварително за бъдещия потенциал, без да изисква непосредствено увеличение на печалбите.
Днес този модел започва да се променя. Все повече инвеститори осъзнават, че изграждането на AI инфраструктурата има своята цена и тя нараства много по-бързо от очакваното. Един от най-ярките примери са паметите с висока пропускателна способност, които се превърнаха в най-голямото тясно място във веригата на доставки. Ограниченото предлагане даде огромна ценова сила на производители като Micron, чиито маржове достигнаха исторически върхове. Това е отлична новина за доставчиците на компоненти, но същевременно означава значително по-високи разходи за компаниите, които изграждат гигантските AI центрове за данни.
Именно тук започва голямото преразпределение на печалбите по веригата. Ако през последните години най-големите победители бяха компаниите, които инвестираха най-агресивно в AI инфраструктура, днес все повече инвеститори започват да се питат дали тези инвестиции няма да започнат да изяждат бъдещите им печалби. Повишаването на цените на паметите, графичните процесори, мрежовото оборудване и електроенергията означава, че изграждането на следващото поколение AI центрове става все по-скъпо. Това поставя под натиск възвръщаемостта на капитала именно при компаниите, които до вчера изглеждаха като безспорните победители.
Apple вече даде първия реален сигнал за тази промяна. Компанията беше принудена да увеличи цените на част от своите Mac и iPad устройства заради поскъпването на компонентите. Това е показателен пример, че разходите по AI вече не остават скрити в счетоводните отчети на технологичните гиганти, а започват постепенно да достигат и до крайния потребител. Ако този процес продължи, инвеститорите ще трябва да преосмислят колко дълго компаниите могат да поддържат рекордните си маржове на печалба.
Интересното е, че настоящата корекция не означава край на AI бума. По-скоро тя бележи преход към неговата втора фаза. Докато първата беше доминирана от ентусиазъм и очаквания, втората вероятно ще бъде доминирана от ефективност и рентабилност. Пазарът постепенно започва да разделя компаниите на две групи – тези, които действително ще монетизират огромните инвестиции в изкуствен интелект, и тези, които просто ще плащат сметката за изграждането на тази инфраструктура.
Тази промяна ясно се вижда и в секторната ротация. Докато големите технологични компании изпитват натиск, капиталът постепенно започва да се насочва към други области на пазара. Здравеопазването, регионалните банки, част от индустриалните компании и дори някои традиционно защитни сектори започват да привличат все по-голям интерес. Това е типично поведение за пазари, в които инвеститорите вече не преследват единствено най-бързо растящите компании, а започват да търсят по-добър баланс между растеж, оценка и риск.
Още един важен сигнал идва от структурата на самия пазар. През последните две години S&P 500 практически зависеше от представянето на шепа мегакомпании. Когато Nvidia, Microsoft, Apple, Alphabet, Amazon, Meta и Tesla поскъпваха, индексът неизменно поставяше нови исторически върхове. Днес обаче тази зависимост започва да се превръща в слабост. Дори множество по-малки компании да се представят добре, спадът при най-големите имена е достатъчен, за да дърпа целия индекс надолу. Това показва колко силно концентриран остана американският пазар след продължилото няколко години AI рали.
За инвеститорите това вероятно е един от най-важните уроци на настоящата година. Истинската тема вече не е дали AI ще промени икономиката. Това изглежда все по-безспорно. Истинският въпрос е кои компании ще успеят да превърнат тази технологична революция в устойчиви печалби и кои ще останат основно финансиращата страна на процеса.
Историята показва, че всяка голяма технологична революция преминава през подобен етап. При железниците през XIX век, интернет бума в края на 90-те години и мобилната революция след появата на смартфоните първоначалната еуфория неизменно беше последвана от период, в който инвеститорите започваха да правят разлика между технологичните лидери и компаниите с устойчив бизнес модел. Именно тогава започва истинският подбор на победителите.
Вероятно навлизаме именно в такава фаза и при изкуствения интелект. След години, в които беше достатъчно една компания да спомене AI в презентацията си, за да бъде възнаградена от пазара, инвеститорите постепенно започват да искат нещо много по-конкретно – ръст на приходите, подобрение на маржовете и ясен път към възвръщаемост на направените инвестиции.
Това не означава, че бичият пазар при технологичните акции е приключил. По-скоро означава, че навлиза в значително по-зряла фаза. Следващите лидери вероятно няма да бъдат компаниите, които инвестират най-много в изкуствен интелект, а тези, които първи успеят да докажат, че могат устойчиво да печелят от него. Именно тази разлика може да се превърне в основната тема на финансовите пазари през следващите няколко години.
*Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.
Защо технологичните акции преживяха най-тежката си седмица от година насам?
Продажбите на AI чипове на Nvidia в Китай спират
Уолстрийт е скъп, уверен и силно задлъжнял - историята предупреждава за риск от болезнена корекция
Два различни пазара в един индекс: Защо S&P 500 изпраща напълно противоположни сигнали
Бумът на изкуствения интелект се сблъсква с нова заплаха: тежкото време
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.14 | ▲0.17% |
| USDJPY | 161.90 | ▲0.07% |
| GBPUSD | 1.32 | ▲0.26% |
| USDCHF | 0.81 | ▼0.15% |
| USDCAD | 1.42 | ▲0.14% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 52 413.20 | ▲0.02% |
| S&P 500 | 7 458.58 | ▲0.16% |
| Nasdaq 100 | 29 672.10 | ▲0.20% |
| DAX 30 | 24 838.70 | ▲0.14% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 59 900.60 | ▲0.73% |
| Ethereum | 1 575.34 | ▲0.39% |
| Ripple | 1.05 | ▲0.83% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 69.98 | ▲0.32% |
| Петрол - брент | 73.22 | ▼0.41% |
| Злато | 4 045.45 | ▼0.45% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 576.25 | ▼0.16% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 110.18 | ▼0.06% |
| Germany Bund 10 Year | 127.34 | ▼0.05% |
| UK Long Gilt Future | 89.56 | ▲0.09% |