Снимка: iStock

Европейските акции отново започват да изглеждат привлекателни за част от големите глобални инвеститори, след дълъг период, в който регионът оставаше в сянката на американския пазар и технологичния бум около изкуствения интелект. Карън Уорд от JPMorgan Asset Management смята, че именно скептицизмът към Европа създава възможност за покупка.

Тезата й е проста: когато почти никой не вярва в даден пазар, очакванията вече са достатъчно ниски, за да се появи пространство за положителна изненада. А Европа в момента съчетава няколко фактора, които могат да променят настроенията - по-ниски петролни цени, по-умерени оценки, желание за диверсификация извън американските технологични акции и потенциал за по-широко преоценяване на пазара.

Спадът на петрола е особено важен за европейската икономика. За разлика от САЩ, Европа е по-силно зависима от внос на енергия, което прави цените на суровините ключов фактор за потреблението, индустрията и корпоративните маржове. Когато петролът поскъпва, европейските компании и домакинства усещат натиска по-бързо. Когато цената му се понижава, ефектът може да бъде обратен - повече пространство за разходи, по-нисък инфлационен натиск и по-добра перспектива за печалбите.

Уорд вижда именно тук възможност за промяна. Ако напрежението около Иран избледнее, а цените на петрола се върнат по-ниско, европейският пазар може да получи импулс, който досега беше задържан от геополитическия риск. В четвъртък петролът отстъпи, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа временно споразумение за прекратяване на войната и повторно отваряне на Ормузкия проток. Това върна част от вниманието на инвеститорите към сценария, при който енергийният шок отслабва, а Европа започва да изглежда по-конкурентна.

Регионалният борсов индекс все още изостава от основните пазари в САЩ и Азия от началото на годината. Това изоставане е част от причината Европа да изглежда по-евтина. Отстъпката в оценките вече се е свила спрямо последните седмици, когато се появиха сигнали за възможно решение на конфликта, но европейските акции все още остават по-достъпни спрямо други големи пазари.

По-дълбокият въпрос за инвеститорите е къде остава потенциал за ръст, след като много активи вече не са евтини. Американският пазар продължава да бъде доминиран от технологичните гиганти и темата за изкуствения интелект. Азия също получи силен тласък от същата история. Това оставя Европа като естествен кандидат за инвеститори, които търсят диверсификация извън най-популярната пазарна сделка на последните години.

Точно това е централният аргумент на Уорд. Според нея инвеститорите ще се върнат към въпроса, който беше актуален преди войната с Иран: ако пазарите не са евтини почти никъде, къде все още има възможност за по-висока доходност и как портфейлите могат да се диверсифицират извън технологичната тема? Нейният отговор е Европа.

Скептицизмът обаче остава силен. Много инвеститори все още гледат на европейския пазар през призмата на последното десетилетие, когато САЩ трайно изпреварваха Европа. Аргументите срещу региона са добре познати - слаб растеж, фрагментирани капиталови пазари, тежка регулация, демографски проблеми, по-ниска производителност и изоставане в технологиите. Това са част от темите, поставени и в доклада на Марио Драги за европейската конкурентоспособност.

Драги настоява за по-дълбока пазарна интеграция и около 1.2 трлн. евро годишни инвестиции в дигитални технологии, зелена енергия и отбрана. Този мащаб показва колко сериозен е структурният проблем. Но за пазарите понякога не е необходимо всички проблеми да бъдат решени. Достатъчно е посоката да се промени, очакванията да са ниски и част от капитала да започне да търси нова експозиция.

Уорд не залага непременно на всички сектори. Тя е предпазлива към някои от старите големи компании в автомобилната и фармацевтичната индустрия, където структурният натиск остава сериозен. Вместо това предпочита сектори, които могат да спечелят от по-широко глобално индустриално възстановяване - финансови компании, индустриални групи и химически производители.

Това е важна разлика. Бичата теза за Европа не означава сляпо купуване на целия регион. По-скоро става дума за очакване на по-широко преоценяване на индексите, при което определени циклични и индустриални сектори могат да поведат ръста, ако енергийният натиск спадне и глобалният капитал започне да се отдалечава от пренаселената технологична сделка.

За европейските пазари това може да бъде момент на промяна. Не защото регионът изведнъж е решил всичките си дългосрочни проблеми, а защото комбинацията от ниски очаквания, по-добри оценки, поевтиняващ петрол и нужда от диверсификация може да създаде нова инвестиционна история. След години на подценяване Европа може отново да влезе в полезрението на глобалните портфейли.

Рискът остава ясен - ако петролът отново поскъпне, ако геополитическото напрежение се върне или ако европейските икономики не покажат признаци на оживление, оптимизмът може бързо да избледнее. Но точно в това е естеството на контратезата. Тя се появява не когато всичко изглежда сигурно, а когато пазарът е достатъчно скептичен, за да подцени възможността за обрат.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.