Снимка: iStock

Федералният резерв се намира в една от най-неприятните си позиции от години. Ако през 2024 и 2025 г. основният въпрос беше кога ще започне цикълът на понижения на лихвите, то през юни 2026 г. дебатът вече е съвсем различен: дали следващият ход на Фед може да се окаже ново повишение.

Това само по себе си е забележителна промяна. В началото на годината пазарите очакваха няколко намаления на лихвите. Днес инвеститорите обсъждат възможността за две „застрахователни“ увеличения до началото на 2027 г. Причината не е една конкретна новина, а комбинация от фактори, които започват да се наслагват върху американската икономика едновременно.

На пръв поглед мирното споразумение между САЩ и Иран изглежда като позитивна новина за инфлацията. Ако Ормузкият проток бъде отворен и доставките на петрол постепенно се нормализират, натискът върху енергийните цени вероятно ще започне да отслабва през следващите месеци. Именно това кара част от икономистите да очакват, че пикът на инфлацията може вече да е зад нас.

Проблемът е, че дори преди конфликта в Близкия изток инфлацията така и не успя да се върне към целта на Фед от 2%. Последните данни показват над 4% годишна инфлация, което е най-високото ниво от три години насам. Базисната инфлация остава около 3%, а цените, плащани от бизнеса, се ускоряват с над 6%. Това означава, че войната не е създала инфлационния проблем. Тя само го е засилила.

Тук се крие и голямото предизвикателство пред новия председател на Фед Кевин Уорш. Той поема институцията в момент, когато инфлацията отново се ускорява, а същевременно Белият дом продължава да стимулира икономиката чрез фискални разходи, дерегулация и нови мита върху вноса. Исторически това е комбинация, която рядко води до по-ниска инфлация.

Пазарите вероятно подценяват и един друг риск. След финансовата криза от 2008 г. инвеститорите свикнаха да мислят за Фед като за институция, която рано или късно ще се притече на помощ на пазарите чрез по-ниски лихви. Последните пет години обаче показаха, че централната банка вече не може да си позволи подобен лукс. Когато инфлацията е над целта, защитата на покупателната способност става по-важна от подкрепата за цените на активите.

Историята предлага интересен паралел. През 70-те години американската икономика също преминава през поредица от инфлационни шокове, свързани с енергийния пазар. Тогава Фед многократно смята, че инфлацията е временно явление и изчаква повече данни преди да реагира. Резултатът е добре известен: инфлацията се оказва далеч по-устойчива, отколкото централната банка очаква, а по-късно са необходими много по-агресивни мерки за овладяването ѝ.

Разбира се, днешната ситуация не е идентична. Американската икономика е по-гъвкава, енергийната зависимост е по-ниска, а технологичният сектор продължава да създава силни дефлационни сили. Именно тук се разделят и мненията на икономистите. Едната група смята, че петролният шок и митата ще поддържат инфлацията висока достатъчно дълго, за да наложат ново повишение на лихвите. Другата вижда постепенно забавяне на базисната инфлация, охлаждане на потребителското търсене и възобновяване на цикъла на понижения още в края на годината.

Най-важното за инвеститорите вероятно няма да бъде самото решение тази седмица. Почти всички очакват Фед да остави лихвите без промяна. Истинското значение ще има езикът на централната банка. Ако така наречената „точкова графика“ покаже по-малко очаквани понижения и повече членове започнат да залагат повишения като базов сценарий, това ще бъде ясен сигнал, че режимът се променя.

Именно тук се намира и най-големият риск за финансовите пазари през втората половина на 2026 г. През последните години оценките на акциите бяха изградени върху предположението, че инфлацията постепенно ще се върне към нормалните си нива и че Фед ще започне да облекчава паричната политика. Ако вместо това инвеститорите се окажат изправени пред сценарий на устойчиво висока инфлация и потенциални нови увеличения на лихвите, сегашните оценки на много растежни компании могат да се окажат под натиск.

Парадоксът е, че мирното споразумение с Иран може временно да успокои енергийните пазари, но не решава структурния проблем. Дори ако петролът поевтинее през следващите месеци, САЩ продължават да се сблъскват със силен пазар на труда, фискални стимули, мита и инфлация, която остава двойно над целта на Фед.

Това прави заседанието тази седмица едно от най-важните за годината. Не защото ще има промяна на лихвите, а защото може да даде първия официален сигнал, че следващият голям дебат вече не е кога Фед ще намалява лихвите, а дали цикълът на затягане действително е приключил.

Историята показва, че най-големите грешки на централните банки обикновено не идват от прекалено агресивни действия, а от прекалено ранната увереност, че инфлацията е победена. Пет години след началото на инфлационния цикъл този урок отново изглежда актуален.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.