Снимка: iStock

Европейската централна банка даде ясен сигнал, че евентуалният мир между САЩ и Иран няма автоматично да спре ново повишение на лихвите. За пазарите това е важно уточнение. Спадът на петрола след новината за рамково споразумение около Ормузкия проток намали страха от най-лошия сценарий, но не промени основния проблем пред ЕЦБ: енергийният шок вече е нанесъл щети, а част от тях тепърва ще се виждат в цените.

На пръв поглед логиката изглежда проста. Ако Ормуз се отвори, петролът трябва да поевтинее, а инфлационният натиск да отслабне. В известен смисъл това вече се случва. Цената на суровия петрол падна под 80 долара за барел, след като по време на войната беше достигнала около 110 долара. Ако сделката бъде подписана и приложена, някои икономисти виждат възможност цената да се върне към диапазон от 70-75 долара.

Но централните банкери рядко гледат само първата пазарна реакция. Те гледат колко дълго високите цени са останали в системата и дали вече са прехвърлени към други стоки и услуги. Точно тук е тревогата на ЕЦБ. Четири месеца на скъп петрол и напрежение в доставките не изчезват в момента, в който се появи дипломатическа рамка. Те оставят следа в транспортните разходи, храните, промишлените стоки, услугите, заплатите и инфлационните очаквания.

Филип Лейн формулира проблема най-пряко. Според него дори обрат в енергийните цени няма да предотврати вече зададения инфлационен натиск. Натрупаният ефект от високите енергийни разходи може да доведе до инфлация над 3%, като индиректните ефекти ще се усещат през тази и следващата година. Това е точно видът инфлация, който притеснява централните банки - не еднократен скок на петрола, а постепенно разливане към по-широка потребителска кошница.

Това обяснява защо ЕЦБ не съжалява за последното повишение на лихвите. Част от инвеститорите очакваха, че мирната рамка ще охлади рязко нуждата от ново затягане. Вместо това официалните коментари показват по-предпазлива линия. Петър Кажимир предупреди, че по-високите енергийни разходи вероятно ще останат по-дълго, отколкото мнозина са се надявали. Габриел Маклуф също посочи, че край на конфликта не означава незабавен край на шока.

Причината е физическа, не само парична. Производственият капацитет трябва да се възстанови. Инфраструктурата трябва да бъде ремонтирана. Корабите трябва да започнат да преминават безопасно през Ормуз. Запасите от петрол трябва да бъдат попълнени. Докато това се случва, цените могат да останат по-високи от предвоенните нива, дори без нова военна ескалация.

Точно затова ЕЦБ гледа на мирната сделка като на облекчение, но не и като на решение. Ако петролът падне трайно и логистиката се нормализира бързо, натискът върху банката ще отслабне. Но ако доставките останат ограничени, ако корабособствениците чакат повече яснота, ако застраховките останат скъпи или ако запасите се възстановяват бавно, Европа може да продължи да усеща цената на войната в инфлацията.

Еврозоната е особено уязвима към подобни енергийни шокове. За разлика от САЩ, тя е по-зависима от внос на енергия и по-чувствителна към външни ценови удари. Това поставя ЕЦБ в по-трудна позиция. Ако не реагира достатъчно, рискува инфлационните очаквания да се разхлабят. Ако реагира прекалено, може да натисне икономиката точно когато част от индустрията и потребителите вече са под напрежение.

Пазарите засега очакват поне още едно повишение с 25 базисни пункта тази година, което би вдигнало депозитната лихва до 2,5%. Лихвените суапове дори предполагат крайна лихва около 2,6%. Това показва, че инвеститорите не приемат мирната рамка като край на цикъла на затягане. По-скоро я виждат като фактор, който намалява вероятността от по-агресивен сценарий, но не премахва нуждата от действие.

Икономисти от JPMorgan също очакват още една стъпка през септември и дори посочват риск от трето повишение до края на годината. Аргументът е, че макар сделката да намалява част от натиска върху ЕЦБ, тя не го намалява достатъчно. Инфлацията вече е влязла в тръбопровода на икономиката, а централната банка не може да си позволи да чака прекалено дълго, ако данните потвърдят вторични ефекти.

Има и по-предпазлив лагер. Новият управител на френската централна банка Еманюел Мулен настоява, че ЕЦБ не трябва да се ангажира предварително с нов цикъл на повишения. Според тази линия сделката за Ормуз увеличава стойността на изчакването. Ако петролът продължи да пада, ако инфлационните очаквания останат стабилни и ако икономиката покаже признаци на слабост, ЕЦБ може да предпочете пауза вместо автоматично повишение през юли или септември.

Това е реалният дебат вътре в ЕЦБ. Не дали инфлацията е проблем - тя е. Не дали мирът е добра новина - той е. Въпросът е дали добрата новина е достатъчна, за да промени лихвения път. Засега отговорът изглежда отрицателен. Управителният съвет иска доказателства, че енергийният шок се обръща трайно, а не само че пазарът временно е свалил геополитическата премия.

Кристин Лагард също говори в този дух. Тя приветства възможността за сделка, но не изглежда готова да обяви победа над инфлацията. Посланието ѝ е ясно: ако инфлацията отново се събуди, връщането ѝ под контрол ще бъде по-трудно, по-скъпо и по-дълго. За централна банка с един основен мандат - ценова стабилност - това е достатъчна причина да остане твърда.

За инвеститорите изводът е, че спадът на петрола не означава автоматично спад на лихвения риск. Акциите могат да приветстват по-ниските енергийни цени, но облигационният пазар ще гледа дали ЕЦБ наистина променя тона си. Ако инфлационните данни останат високи, доходността по европейските облигации може да остане под натиск, а чувствителните към лихвите сектори да не получат очакваното облекчение.

За еврото ефектът също е двупосочен. По-ниският петрол помага на търговския баланс и намалява инфлационния риск. Но ако ЕЦБ остане по-ястребова от очакваното, валутата може да получи подкрепа от лихвената разлика. Обратно, ако данните започнат да показват бързо охлаждане, пазарът ще преначертае очакванията си за повишенията.

Най-важното е, че ЕЦБ не реагира на заглавия, а на пренос. Мирът в Иран може да спре новото влошаване. Но не може веднага да изтрие вече натрупаните по-високи разходи, нарушени вериги за доставки и инфлационни ефекти. Точно затова за Франкфурт сделката е добра новина, но не и достатъчна причина за отстъпление.

Пазарите често искат бърз финал на една история. Централните банки не могат да си го позволят. За тях въпросът не е дали петролът е паднал днес, а дали ценовият шок ще се задържи в инфлацията утре. Докато този отговор остава неясен, ЕЦБ ще продължи да държи вратата отворена за още едно повишение на лихвите.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.