Снимка: iStock

САЩ и Иран отложиха началото на преговорите за трайно мирно споразумение и нови ограничения върху ядрената програма на Техеран. Разговорите трябваше да започнат в петък в Швейцария, но бяха забавени без официално посочена причина. Решението идва само дни след подписването на меморандум за разбирателство между президента на САЩ Доналд Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан.

Отлагането съвпадна с подновени сблъсъци в Ливан между Израел и подкрепяната от Иран групировка „Хизбула“. Израелската армия съобщи, че е нанесла удари по позиции и бойци на „Хизбула“ в Южен Ливан през нощта. Ливанската държавна информационна агенция съобщи за 16 загинали. Именно прекратяването на огъня в Ливан е сред условията, които Иран поставя като част от временната сделка със САЩ.

Швейцарското външно министерство потвърди, че преговорите са „отложени“, но заяви, че страната остава готова да ги улесни. Подготовката в курорта Бюргенщок, където трябваше да се проведат разговорите, продължава. От американска страна беше съобщено, че вицепрезидентът Джей Ди Ванс, който трябваше да води делегацията на Вашингтон, няма да отпътува за Европа в планирания момент. Иранският председател на парламента Мохамад Багер Галибаф, който трябваше да ръководи делегацията на Техеран, също не се смята, че е заминал за Швейцария.

Белият дом посочи логистични затруднения като причина за забавянето и заяви, че американската делегация е готова да отпътува при първа възможност. Но политическият контекст е по-сложен. Напрежението между Вашингтон и Израел около Ливан расте, след като Тръмп е обвинил израелския премиер Бенямин Нетаняху, че с ударите в Ливан почти е провалил меморандума с Иран. Израел настоява, че ще задържи войски по границите си, докато не бъде сигурен, че „Хизбула“ вече не представлява заплаха за северните му общности.

Меморандумът между САЩ и Иран предвижда удължаване на примирието и начало на 60-дневен процес за договаряне на финално споразумение. Вашингтон вече е премахнал военноморската блокада на иранските пристанища, а Техеран заяви, че ще отвори отново Ормузкия проток - един от най-важните енергийни маршрути в света. Ако протокът остане затворен, Ванс ясно даде да се разбере, че няма да има окончателна сделка.

Основната цел на преговорите е ограничаване на иранското обогатяване на уран, вероятно за период от десетилетие или повече, както и унищожаване или разреждане на съществуващите запаси от високообогатен уран. Това е технически сложен процес, който трудно може да бъде решен бързо. Много експерти по ядрената тема смятат, че 60 дни няма да са достатъчни за устойчиво и детайлно споразумение. За сравнение, ядрената сделка от 2015 г. между Иран и световните сили, от която Тръмп се оттегли по време на първия си мандат, отне около две години за договаряне.

Военният конфликт започна на 28 февруари, когато САЩ и Израел започнаха удари срещу Иран с аргумента, че трябва да предотвратят изграждането на ядрено оръжие. Техеран отдавна отрича да има такава цел, но обогатяването на уран далеч над нивата, необходими за атомни електроцентрали, засили опасенията на Запада и Израел. Войната доведе до хиляди жертви в Близкия изток, основно в Иран и Ливан, и предизвика мащабен енергиен шок.

Ефектът върху петрола беше незабавен. Войната изстреля цените на енергията и допринесе за нов инфлационен натиск в глобален мащаб. В петък сортът Брент се търгуваше около 80.46 долара за барел в ранната търговия в Лондон. Въпреки лекото поскъпване за деня, цените остават с около 8% по-ниски за седмицата, след като пазарите започнаха да залагат на отваряне на Ормузкия проток и постепенно облекчаване на най-тежкия енергиен шок в историята.

Въпреки това суровият петрол остава с приблизително 30% по-скъп от началото на годината. Причината е, че възстановяването на нормалните потоци на петрол и втечнен природен газ през Ормуз може да отнеме месеци. Освен това САЩ и редица други държави използваха спешните си петролни резерви с рекордни темпове, за да ограничат поскъпването по време на войната. Тези резерви ще трябва да бъдат попълнени, което ще добави ново търсене към пазара.

Тръмп подчерта, че глобалният енергиен риск е бил ключов фактор за решението му да подпише меморандума. Той предупреди, че продължаването на ударите би държало Ормузкия проток затворен и би могло да предизвика световна икономическа криза. Първите кораби със заседнал петрол от Персийския залив вече започнаха да преминават през протока, а Кувейт заяви, че ще увеличи производството. Танкерите с близо 10 млн. барела петрол вече са се появили извън протока или плават през него, включително първите саудитски кораби от началото на войната.

Политическият риск обаче остава висок. Сделката между САЩ и Иран е критикувана както от част от съюзниците на Тръмп, така и от Израел, където има опасения, че Техеран е получил твърде много отстъпки. Ванс се опита да отговори на тези критики, като заяви, че Вашингтон ще следва интересите на американския народ, дори когато те не съвпадат напълно с целите на израелската политическа система.

Това е същината на новия момент в Близкия изток. САЩ се опитват да излязат от войната чрез сделка, която намалява енергийния риск и поставя рамка за ядрен контрол. Израел настоява, че сигурността му не може да бъде заложник на дипломатически график. Иран търси признаване на ролята си в региона, но поставя условия, включително за Ливан и Ормуз.

Отлагането на разговорите в Швейцария не означава провал на процеса, но показва колко крехък е той. Една нощ на удари в Ливан беше достатъчна, за да постави под въпрос началото на преговорите. Това е напомняне, че окончателното споразумение няма да се решава само на масата за преговори, а и на терена - в Ливан, в Персийския залив, в отношенията между Вашингтон и Израел и в способността на Иран да убеди света, че ядрената му програма може да бъде ограничена устойчиво.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.