Снимка: iStock

Марк Кюбан отново постави биткойн в центъра на дебата за ролята на криптовалутите в портфейла. Преди девет години милиардерът и предприемач говореше за биткойн и етериум като за високорисков залог - не като за сигурна инвестиция, а като за „последен пас“ към потенциално голяма печалба. Днес тонът му е по-различен. Кюбан вече казва, че биткойн „изгуби сюжета“, защото не е изпълнил една от основните роли, които мнозина му приписваха - да бъде надеждна защита в моменти на икономическа и геополитическа несигурност.

През 2017 г. Кюбан формулира позицията си сравнително ясно. Ако човек е истински авантюрист и иска да направи много рисков залог, може да отдели до 10% за биткойн или етериум. Но предупреждението беше също толкова важно: тези пари трябва да се приемат като вече загубени. Това не беше съвет за изграждане на пенсионен портфейл, а признание, че криптовалутите са спекулативен актив, чиято стойност зависи от това колко друг инвеститор е готов да плати за тях в бъдеще.

Кюбан сравняваше криптовалутите с колекционерски активи като изкуство, бейзболни карти или редки обувки. Този паралел е важен, защото поставя биткойн не в категорията на класическите парични активи, а в категорията на неща, които нямат вътрешен паричен поток и чиято цена се определя основно от доверие, недостиг и търсене. Това не означава, че подобни активи не могат да поскъпват силно. Означава, че рискът им е различен от този при акции, облигации или бизнеси с реални приходи.

Девет години по-късно Кюбан изглежда разочарован именно от частта, която трябваше да превърне биткойн в „дигитално злато“. Той казва, че първоначално е купувал биткойн, защото е вярвал, че може да бъде алтернатива на традиционните валути и по-добра защита от златото в периоди, когато доверието във фиатните пари отслабва. Но според него реалното поведение на актива не е потвърдило тази теза.

Най-силният му аргумент е сравнението със златото. В момент на геополитическо напрежение около войната с Иран, когато инвеститорите търсят убежище, златото поскъпва силно, докато биткойн не показва същата защитна функция. За Кюбан това е разочарование, защото биткойн е трябвало да бъде именно активът, който реагира най-добре при загуба на доверие в традиционната финансова система.

Това поставя стария въпрос в нова рамка: биткойн защита ли е, технологичен актив ли е, спекулативен инструмент ли е, или комбинация от трите? Поведението му през различни пазарни режими показва, че инвеститорите често го третират не като убежище, а като високорисков актив. Когато ликвидността е изобилна и апетитът към риск е силен, биткойн може да поскъпва агресивно. Когато пазарите се страхуват, той невинаги се държи като злато. Това е проблем за тезата, че е стабилен защитен актив.

Разочарованието на Кюбан не означава пълно отричане на криптосектора. Той остава по-малко разочарован от етериум, което подсказва, че разглежда различните криптоактиви по различен начин. При етериум аргументът често е свързан не само със съхранение на стойност, а с инфраструктура, приложения, токенизация и мрежова активност. При биткойн обаче основната инвестиционна теза е по-чиста и по-строга: ограничено предлагане, независимост от централни банки и потенциална роля на дигитално злато. Ако точно тази теза се пропука, критиката става по-силна.

Най-интересното в позицията на Кюбан е, че тя не е пълен обрат, а по-скоро потвърждение на първоначалната му рамка. Той никога не е представял биткойн като актив, в който човек трябва да сложи целия си капитал. Още през 2017 г. предупреждаваше, че подобна инвестиция трябва да се третира като високорискова и потенциално напълно загубена. С други думи, той не казва днес, че биткойн е бил грешка, защото е бил рисков. Казва, че биткойн е разочаровал, защото не е изпълнил ролята, която би оправдала част от ентусиазма около него.

Това е важен урок за инвеститорите. Много активи могат да се окажат печеливши, но въпросът е дали печелят по причините, поради които са били купени. Ако инвеститор купува биткойн като спекулативен актив, той приема волатилността и залага на бъдещо търсене. Ако го купува като защита срещу системен риск, очакванията са други. Проблемът идва, когато един и същ актив се продава едновременно като високорисков залог, технологична революция, парична алтернатива и спасителен пояс при криза.

Кюбан всъщност връща дебата към дисциплината на портфейла. 10% в биткойн или етериум, приети като вече загубени пари, е съвсем различна стратегия от това да се изгради цял инвестиционен план около криптовалути. Първото е контролирана спекулация. Второто е концентрационен риск. Разликата между двете често се губеше по време на крипто еуфорията, когато поскъпването се приемаше като доказателство, че рискът е изчезнал.

Днешната среда прави този урок още по-актуален. Инвеститорите отново търсят защита срещу инфлация, валутни рискове, геополитическо напрежение и нестабилност на пазарите. Едни избират акции, други облигации, трети недвижими имоти, кеш, злато или крипто. Няма универсален актив, който да работи във всяка среда. Именно затова диверсификацията остава по-важна от всяка отделна инвестиционна история.

Биткойн все още може да има място в портфейла на инвеститори, които разбират риска му и не очакват от него да се държи винаги като злато. Но думите на Кюбан показват, че криптовалутата трябва да бъде оценявана не само по потенциала си за растеж, а и по способността си да изпълнява обещанията, върху които е изградена нейната инвестиционна теза.

В крайна сметка най-силният извод не е, че Марк Кюбан е променил мнението си. По-важното е, че първоначалното му предупреждение остава валидно. Ако даден актив изисква да се държиш така, сякаш вече си загубил вложеното, той не е основа на сигурност. Той е залог. А когато един залог започне да се представя като защита, инвеститорът трябва да бъде особено внимателен.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.