Снимка: iStock

Европейската централна банка е изправена пред едно от най-деликатните си решения от последните години. След период на постепенно нормализиране на паричната политика и надежди, че инфлацията в еврозоната трайно се връща към целта от 2%, новият ценови натиск, породен от войната с Иран и скока на енергийните разходи, принуждава Франкфурт отново да мисли в посока повишение на лихвите.

Очакванията на икономисти, анкетирани от Bloomberg, са ЕЦБ да увеличи депозитната лихва с 25 базисни пункта до 2,25%. Ако това се случи, централната банка ще стане първата голяма парична институция в света, която вдига лихвите в директен отговор на инфлационния ефект от конфликта в Близкия изток.

Решението идва на фона на повече от три месеца бойни действия, които задържат цените на петрола на високи нива и започват да променят инфлационната картина в Европа. Първоначалната надежда на централните банкери беше, че поскъпването на енергията ще се окаже временно и няма да се прехвърли трайно върху останалите компоненти на потребителските цени. Именно това обаче вече изглежда все по-малко сигурно.

Инфлацията в еврозоната достигна 3,2% през май, а новите тримесечни прогнози на ЕЦБ вероятно ще покажат допълнително ускоряване на ценовия натиск през тази и следващата година. Особено важно ще бъде как банката оценява базисната инфлация, която изключва по-волатилни компоненти като енергията и храните. Ако натискът се разширява извън петрола и газа, аргументът за по-твърда парична политика става много по-силен.

Проблемът за ЕЦБ е, че тази инфлационна картина се появява в момент, когато икономиката на еврозоната вече изглежда уязвима. Последните бизнес проучвания показват отслабване на активността през май, а растежът остава слаб. Първото тримесечие дори донесе свиване на брутния вътрешен продукт с 0,2%, макар част от движението да се обяснява с волатилни данни от Ирландия.

Това поставя централната банка в класически капан. Ако реагира твърде меко, рискува инфлацията да се вкорени и да принуди ЕЦБ на по-агресивни действия по-късно. Ако реагира твърде силно, може да задуши и без това слабата икономическа динамика и да увеличи риска от рецесия.

Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард вероятно ще се опита да запази максимална гъвкавост в посланието си. Пазарите вече очакват не само едно повишение, но и вероятност за още едно увеличение на лихвите по-късно през годината, включително през септември. Това би поставило лихвите в горната част на диапазона, който се приема за неутрален спрямо икономиката.

Ключовият въпрос не е само дали ЕЦБ ще повиши лихвите сега, а дали това ще бъде началото на нов цикъл на затягане. Според Bloomberg Economics банката почти сигурно ще увеличи лихвите с 25 базисни пункта, но по-важно ще бъде доколко ясно Лагард ще сигнализира за следваща стъпка. Очакването е тя да бъде по-категорична от преди, че второ повишение остава реална възможност.

Вътре в Управителния съвет вече има признаци на промяна в тона. Дори представители, които традиционно се възприемат като по-предпазливи, са подготвили пазарите за ход нагоре. Литовският централен банкер Гедиминас Шимкус беше сред най-ясните гласове, като определи ново увеличение след юни като по-вероятно, отколкото не.

Новите прогнози ще бъдат централни за реакцията на пазарите. Анализаторите очакват ЕЦБ да ревизира нагоре инфлационните си очаквания за 2026 и 2027 г., докато прогнозите за растеж вероятно ще бъдат понижени. Това би потвърдило най-неудобния сценарий за паричната политика — по-висока инфлация при по-слаба икономика.

Исторически този тип среда е особено трудна за централните банки. Те могат да контролират търсенето чрез лихвите, но не могат директно да увеличат предлагането на енергия или да прекратят геополитически конфликт. Затова рискът е, че паричната политика ще трябва да охлажда икономика, която вече не е особено силна, само за да предотврати по-дълбоко инфлационно разместване.

За финансовите пазари посланието е ясно: периодът на комфортни очаквания за плавно намаляване на лихвите в Европа вероятно приключва. Ако ЕЦБ наистина отвори вратата към второ повишение през 2026 г., това може да окаже натиск върху облигациите, да подкрепи еврото и да постави под въпрос част от оптимизма при европейските акции.

Ситуацията напомня, че инфлацията рядко изчезва линейно. Тя може да се върне през канал, който централните банкери не контролират — суровини, война, транспортни разходи, очаквания. Именно затова днешното решение на ЕЦБ не е просто техническа промяна с 25 базисни пункта. То е тест дали Европа може да защити ценовата стабилност, без да повтори грешката да затегне политиката точно когато икономиката започва да губи въздух.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия.