Снимка: iStock
На пръв поглед отчетът на Oracle изглежда силен. Компанията надмина очакванията както за приходи, така и за печалба, а приходите за тримесечието достигнаха 19.2 милиарда долара, което представлява ръст от 21% спрямо година по-рано. Коригираната печалба на акция достигна 2.11 долара при очаквания за 1.96 долара. В нормална пазарна среда подобни резултати вероятно биха довели до ръст на акциите. Вместо това книжата на Oracle загубиха над 6% в следборсовата търговия.
Причината е проста. Уолстрийт вече не оценява Oracle по това какво е постигнала днес. Инвеститорите се опитват да оценят дали компанията може да оправдае стотици милиарди долари бъдещи инвестиции в AI инфраструктура. Именно тук започва истинската история.
Звездата в отчета отново беше Oracle Cloud Infrastructure (OCI). Приходите от облачната инфраструктура достигнаха 5.8 милиарда долара и нараснаха с впечатляващите 93% на годишна база. Малко компании в света могат да покажат подобен темп на растеж при подобен мащаб. За сравнение, AWS на Amazon расте с около 15%, Microsoft Azure с около 30%, а Google Cloud около 25%. Oracle очевидно се намира във фаза на експлозивна експанзия, задвижвана почти изцяло от бума около изкуствения интелект.
Проблемът е, че останалата част от бизнеса започва да изглежда все по-слабо. Софтуерният сегмент, който в продължение на десетилетия беше машината за печалби на Oracle, се представи под очакванията. Продажбите на традиционния софтуер намаляха с 2%, а облачните приложения също разочароваха анализаторите. В резултат на това целият софтуерен бизнес на компанията нарасна едва с 2% до около 11 милиарда долара.
Това е тревожен сигнал по една много важна причина. Инвеститорите започват да се питат дали генеративният AI няма постепенно да подкопае традиционния модел на софтуерните компании. В продължение на години индустрията живееше благодарение на лицензи и абонаменти на потребител. Днес все повече компании се чудят дали голяма част от тази функционалност няма да бъде заменена от AI агенти, които изпълняват задачи директно вместо потребителите. Именно затова индексът на софтуерните компании изостава сериозно от широкия пазар през тази година.
Докато софтуерът се бори за нова идентичност, Oracle избра друга посока. Компанията буквално се трансформира в инфраструктурен играч.
Най-шокиращото число в отчета не беше свързано с приходите или печалбите. То беше свързано с капиталовите разходи. Oracle обяви, че през новата финансова година ще инвестира около 70 милиарда долара собствени средства в центрове за данни, като клиентите ще добавят още между 20 и 25 милиарда долара директно финансиране. Само преди година капиталовите разходи бяха 21 милиарда долара. През приключилата финансова 2026 година те вече достигнаха 56 милиарда долара.
Това означава, че само за две години Oracle увеличава инвестициите си повече от три пъти.
За да се разбере мащабът, трябва да направим сравнение. 70 милиарда долара годишни капиталови разходи са повече от БВП на държави като България, Хърватия или Словения. Това е приблизително колкото струва изграждането на няколко десетки ядрени електроцентрали или няколко хиляди километра високоскоростна железопътна инфраструктура.
Oracle вече не изгражда софтуер. Oracle изгражда индустриална инфраструктура за AI.
Ръководството дори разкри, че планира да набере още 40 милиарда долара през фискалната 2027 година. Това ясно показва, че компанията влиза в цикъл на масивно финансиране, подобен на този, който виждаме при OpenAI, Microsoft, Amazon и Alphabet.
Зад тази стратегия стои едно число, което обяснява почти всичко.
Преди три месеца Oracle разполагаше с поръчки и договори за приблизително 638 милиарда долара. Това е сума, надвишаваща повече от седем пъти годишните приходи на компанията. Над половината от тази стойност идва от един единствен договор с OpenAI.
Това е едновременно огромна възможност и огромен риск.
Ако OpenAI продължи да расте с настоящите темпове и действително изгради инфраструктурата, която планира, Oracle може да се превърне в един от най-големите победители в AI цикъла. Ако обаче AI търсенето започне да се нормализира или капиталовите разходи на клиентите бъдат съкратени, голяма част от този рекорден backlog може да се окаже далеч по-малко ценен, отколкото изглежда днес.
Точно тук се появява и другият голям проблем.
Облачната инфраструктура е бизнес с много по-ниски маржове от софтуера. В продължение на десетилетия Oracle продаваше код. Днес продава електричество, процесорна мощност, охлаждане и капацитет на центрове за данни. Това е фундаментално различен бизнес модел.
Не е случайно, че свободният паричен поток на компанията се свива, докато задлъжнялостта расте. През последното тримесечие дългът и лизинговите задължения достигнаха 156 милиарда долара, което е ръст от около 50% спрямо предходната година. Освен това компанията има още 261 милиарда долара бъдещи лизингови задължения, които все още не са влезли официално в баланса.
С други думи, Oracle изгражда инфраструктура днес срещу надеждата за приходи утре.
Това е модел, който може да генерира огромни печалби, ако AI революцията продължи със сегашната скорост. Но това е и модел, който прави компанията много по-чувствителна към икономически цикли, лихвени проценти и промени в търсенето.
Може би най-интересната прогноза от целия отчет беше тази за 2030 година. Oracle очаква OCI да генерира 166 милиарда долара годишни приходи. Ако това се случи, близо три четвърти от бизнеса ще идват от инфраструктура, а не от софтуер.
Това би означавало една от най-големите трансформации в историята на технологичния сектор.
Компанията, която десетилетия беше символ на корпоративния софтуер, постепенно се превръща в един от най-големите строители на дигитална инфраструктура в света.
Затова и реакцията на пазара не беше свързана с текущото тримесечие. Инвеститорите не спорят дали Oracle е направила добро тримесечие. Те спорят дали компанията може успешно да изпълни един от най-амбициозните инфраструктурни проекти в историята на технологичната индустрия.
Засега растежът на OCI предполага, че стратегията работи. Но колкото по-големи стават инвестициите, толкова по-малка става цената на грешката. Именно затова Oracle вече не е просто залог за облачни услуги.
Тя се превръща в директен залог за това дали AI революцията ще оправдае стотиците милиарди долари, които индустрията инвестира днес.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Американските фирми се притесняват да инвестират в Китай
Искате да участвате в IPO-то на SpaceX? Ето трите психологически качества, които трябва да притежавате
Alibaba и JD поведоха спад на китайските акции след ново предупреждение от Пекин
Oracle се превръща в един от най-големите инфраструктурни залози в AI революцията
Златото поскъпна, след като САЩ завършиха нов кръг от удари срещу Иран
| Валута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| EURUSD | 1.15 | ▲0.02% |
| USDJPY | 160.52 | ▼0.01% |
| GBPUSD | 1.34 | ▲0.01% |
| USDCHF | 0.80 | ▼0.08% |
| USDCAD | 1.40 | ▲0.19% |
| Референтен индекс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Dow 30 | 50 689.00 | ▲1.03% |
| S&P 500 | 7 383.10 | ▲1.03% |
| Nasdaq 100 | 29 121.50 | ▲1.71% |
| DAX 30 | 24 421.00 | ▲1.33% |
| Криптовалута | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Bitcoin | 63 043.20 | ▲2.60% |
| Ethereum | 1 658.48 | ▲2.38% |
| Ripple | 1.12 | ▲2.12% |
| Фючърс | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| Петрол - лек суров | 87.44 | ▼5.63% |
| Петрол - брент | 92.02 | ▼3.10% |
| Злато | 4 084.86 | ▲0.90% |
| Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
| Пшеница | 584.88 | ▼0.54% |
| Срочност | Цена | Δ% |
|---|---|---|
| US 10 Year | 109.48 | ▲0.26% |
| Germany Bund 10 Year | 125.36 | ▲0.26% |
| UK Long Gilt Future | 87.79 | ▲0.45% |