Снимка: iStock

Само преди няколко седмици инвеститорите бяха убедени, че основната тема на 2026 г. ще бъде изкуственият интелект. Днес картината изглежда значително по-сложна. Военната ескалация между САЩ и Иран навлезе в нова фаза, американски сили извършиха поредна серия от удари срещу ирански цели, Техеран обяви затваряне на Ормузкия проток, а петролът отново се насочи към 100 долара за барел.

В нормална пазарна среда подобна комбинация от събития би предизвикала сериозна паника на финансовите пазари. Вместо това фючърсите върху Dow Jones, S&P 500 и Nasdaq се покачиха още в азиатската сесия, показвайки, че инвеститорите продължават да гледат на конфликта като на временен риск, а не като на структурна заплаха за световната икономика.

На пръв поглед това изглежда като демонстрация на увереност. При по-внимателен анализ обаче ситуацията изглежда значително по-интересна. Пазарът не купува добри новини. Пазарът купува надеждата, че лошите новини няма да продължат достатъчно дълго.

Именно това обяснява защо американските индекси успяват да намерят подкрепа въпреки комбинацията от две събития, които поотделно обикновено са достатъчни за сериозна корекция. От една страна стои геополитическата ескалация. От друга страна стои инфлацията, която вече достигна 4.2% – най-високото си ниво от май 2023 г. насам. Исторически това е изключително неблагоприятна комбинация. Войните повишават цените на енергията, по-високите цени на енергията захранват инфлацията, а инфлацията ограничава способността на централните банки да подкрепят икономиката чрез по-ниски лихви.

Проблемът за инвеститорите е, че Ормузкият проток не е просто поредната геополитическа точка на картата. Това е най-важният енергиен коридор в света. През него преминават приблизително 20% от глобалните доставки на петрол и близо една четвърт от световната търговия с втечнен природен газ. Дори временни смущения в трафика могат да доведат до значителни ценови шокове. В момента Brent вече се движи около 94–96 долара за барел, а при реално и продължително затваряне на протока част от анализаторите започват да говорят за сценарии над 120 долара.

Точно тук започва истинският проблем за Федералния резерв. До преди няколко месеца инвеститорите очакваха серия от намаления на лихвените проценти през втората половина на 2026 г. Днес този сценарий практически изчезна. След последния CPI доклад пазарът вече започна да оценява вероятността дори за ново повишение на лихвите. Това представлява драматична промяна в очакванията. Само преди година дебатът беше кога ще започне цикълът на облекчаване. Днес дебатът е дали Федералният резерв няма да бъде принуден отново да затяга паричната политика.

Именно тази промяна удари американските пазари в сряда. Dow Jones загуби близо 1.9%, S&P 500 се понижи с над 1.6%, а Nasdaq се раздели с почти 2%. Това не беше просто реакция на войната. Това беше реакция на осъзнаването, че войната може да удължи инфлационния натиск точно в момента, когато инвеститорите очакваха обратното.

Най-интересната част от историята обаче е реакцията на технологичния сектор. Само преди няколко дни инвеститорите масово купуваха всяка корекция в AI компаниите. Nvidia, Broadcom, Micron и останалите лидери на изкуствения интелект бяха третирани почти като активи без риск. Последните движения на пазара показват, че това възприятие започва да се променя. Причината е проста. AI революцията е изключително капиталоемка. Само най-големите технологични компании планират инвестиции за над 800 милиарда долара през следващите няколко години за центрове за данни, чипове, енергийна инфраструктура и облачни услуги. Колкото по-високи стават лихвите, толкова по-скъпо става финансирането на този растеж.

Пазарът започва постепенно да разбира, че най-големият риск за AI не е конкуренцията между OpenAI, Google и Anthropic. Най-големият риск е цената на капитала. Ако доходността по американските 10-годишни облигации се установи трайно над 4.5%, а 30-годишните облигации останат над 5%, оценките на много технологични компании ще бъдат поставени под натиск независимо колко впечатляващи са перспективите им.

Интересен сигнал идва и от пазара на злато. При подобна геополитическа среда благородният метал традиционно би трябвало да поскъпва. Вместо това той продължава да се движи надолу и вече е в мечи пазар. Причината е същата. Инвеститорите се страхуват повече от високите лихви, отколкото от войната. Когато американските държавни облигации носят доходност от 4.5% до 5%, алтернативната цена на притежаването на актив без доходност като златото рязко нараства.

Това ни води до една по-дълбока тема. Пазарът в момента е изправен пред класически стагфлационен риск. Това е сценарият, който инвеститорите най-малко обичат. При нормална рецесия централните банки намаляват лихвите. При нормален инфлационен цикъл икономиката расте достатъчно бързо, за да абсорбира по-високите цени. При стагфлация икономическият растеж се забавя, докато инфлацията остава висока. Именно това е комбинацията, която разтърси световните пазари през 70-те години и доведе до едно от най-трудните десетилетия за инвеститорите.

Разбира се, засега не сме там. Американската икономика все още демонстрира устойчивост. Пазарът на труда остава силен. Потребителските разходи не са се сринали. Корпоративните печалби все още растат. Но фактът, че инвеститорите реагират толкова чувствително на всяка новина за инфлацията и Ормузкия проток, показва колко крехък е балансът.

Следващият голям тест идва още тази седмица с данните за производствената инфлация. Ако PPI потвърди тенденцията от CPI и покаже ускоряване на ценовия натиск, разговорът за ново повишение на лихвите може бързо да премине от теоретичен към реален. Това би било особено неприятно за секторите, които се търгуват при най-високи оценки.

Парадоксът е, че въпреки всички тези рискове фючърсите отново се покачват. Това показва колко силно остава убеждението, че всяка корекция е възможност за покупка. Именно тази увереност поддържа бичия пазар жив. Но историята показва, че в определен момент същата тази увереност може да се превърне в най-големия риск.

Защото пазарите рядко се сриват, когато инвеститорите се страхуват. Те обикновено се сриват, когато инвеститорите престанат да вярват, че рискът съществува.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.