Снимка: iStock

Само преди шест месеца изглеждаше, че Федералният резерв е на финалната права в битката срещу инфлацията. Основният индекс на потребителските цени постепенно се охлаждаше, базисната инфлация се доближаваше до най-ниските си нива от пет години, а пазарите вече залагаха на серия от понижения на лихвите през 2026 г. Днес тази картина изглежда почти забравена. Според очакванията на анализаторите инфлацията в САЩ през май ще достигне 4.2% на годишна база – най-високото ниво от средата на 2023 г. насам. Това е стойност, която не само е повече от двойно над целта на Федералния резерв от 2%, но и поставя под въпрос целия сценарий за постепенно облекчаване на паричната политика.

Пазарите вече започват да осъзнават, че историята за „мекото приземяване“ на американската икономика може да се окаже много по-сложна, отколкото изглеждаше в началото на годината. В продължение на месеци инвеститорите се фокусираха почти изцяло върху изкуствения интелект, технологичните акции и очакваните лихвени намаления. Междувременно обаче под повърхността започна да се натрупва нов инфлационен натиск, който постепенно променя цялата макроикономическа картина.

Основната причина е комбинацията между енергийния шок и устойчиво силната икономика. Цените на петрола се повишиха с приблизително 60% от началото на годината вследствие на конфликта между Израел и Иран и напрежението около Ормузкия проток – маршрут, през който преминава близо една пета от световната търговия с петрол. Дори ако геополитическата ситуация се успокои през следващите седмици, ниските световни запаси и силното сезонно търсене през летния период означават, че американските потребители вероятно ще продължат да плащат високи цени на горивата поне до началото на есента.

Тук обаче се крие и по-дълбокият проблем. Инфлацията вече не е само енергийна история. Ако беше така, Федералният резерв можеше спокойно да игнорира част от ръста и да изчака нормализиране на цените на суровините. Данните показват, че поскъпването постепенно се прехвърля към по-широк кръг стоки и услуги. Именно това прави ситуацията значително по-опасна.

Базисната инфлация, която изключва храните и енергията и е предпочитаният индикатор на Федералния резерв, се очаква да нарасне до 2.9% през май спрямо 2.8% месец по-рано. На пръв поглед това изглежда като малка промяна. В действителност обаче тя е важна, защото идва само няколко месеца след като показателят беше достигнал петгодишно дъно от 2.5%. Вместо да продължи надолу към целта от 2%, инфлацията отново започва да ускорява темпото си.

Особено тревожна е динамиката при услугите. Американските домакинства харчат по-голямата част от доходите си именно за услуги – ресторанти, здравеопазване, развлечения, банкови услуги, застраховки и жилищни разходи. През април инфлацията в сектора на услугите достигна 3.3% на годишна база спрямо едва 2.9% в началото на годината. Това може да изглежда като малка разлика, но историята показва, че именно инфлацията при услугите е най-трудната за овладяване. Докато цените на стоките могат да се коригират сравнително бързо чрез веригите на доставки, услугите са силно свързани със заплати, наеми и структурни разходи, които се променят много по-бавно.

Тук се появява още един проблем, който започва да притеснява икономистите. Заплатите вече не успяват да догонят инфлацията. Средният ръст на възнагражденията в САЩ се движи между 3% и 3.5% годишно, докато инфлацията вероятно ще достигне 4.2%. Това означава, че реалната покупателна способност на домакинствата започва да намалява. За обикновения американец това е много по-важно от движението на фондовия пазар. Когато цените растат по-бързо от доходите, потребителят неизбежно започва да ограничава разходите си.

Именно тук възниква големият парадокс пред Федералния резерв. От една страна икономиката остава достатъчно силна, за да поддържа инфлационен натиск. Последният доклад за пазара на труда отново показа стабилна заетост и липса на сериозно охлаждане. От друга страна, високата инфлация постепенно изяжда покупателната способност на домакинствата и увеличава риска от по-слаб икономически растеж през следващите тримесечия.

Новият председател на Федералния резерв Кевин Уорш се оказва в изключително неудобна позиция още в началото на своя мандат. Само преди няколко месеца инвеститорите обсъждаха колко бързо ще започнат пониженията на лихвите. Днес вече се обсъжда дали централната банка няма да бъде принудена да говори за ново повишение на лихвите. Пазарът на облигации вече изпраща подобен сигнал. Доходността по двугодишните американски държавни облигации достигна около 4.15%, което е най-високото ниво за годината и значително над горната граница на настоящата лихвена политика на Федералния резерв.

Това не е случайно. Инвеститорите започват да се съмняват дали настоящото равнище на лихвите е достатъчно рестриктивно за икономика, която продължава да расте и същевременно генерира инфлация над 4%. Ако инфлацията остане висока през лятото и есента, натискът върху Федералния резерв да реагира ще се увеличава.

Последствията за финансовите пазари могат да бъдат значителни. В продължение на последните две години най-големият двигател на борсовото рали беше убеждението, че изкуственият интелект ще генерира експлозивен ръст на печалбите, докато Федералният резерв постепенно намалява лихвите. Ако вторият компонент от тази теза изчезне, оценките на много технологични компании могат да се окажат много по-трудни за оправдаване.

Това вече започва да се вижда. Само преди дни полупроводниковият сектор преживя един от най-силните си спадове от началото на пандемията, след като инвеститорите внезапно осъзнаха какво означават по-високите лихви за компаниите, които инвестират стотици милиарди долари в AI инфраструктура. Nvidia, Broadcom, Micron и други лидери на AI бума загубиха огромни суми пазарна капитализация само за няколко часа търговия.

Макар че част от загубите бяха бързо възстановени, фундаменталният въпрос остава. Може ли AI революцията да оправдае оценки, изградени върху предположението за по-ниски лихви, ако инфлацията остане трайно висока? Историята показва, че това е трудно. В края на 90-те години инвеститорите също бяха прави относно потенциала на интернет. Това не попречи на Nasdaq да загуби близо 80% от стойността си след като реалността се сблъска с прекомерните очаквания.

Разбира се, днешната ситуация е различна. Повечето лидери в AI сектора са печеливши компании с реални парични потоци и доминиращи пазарни позиции. Но дори най-добрите бизнеси не са имунизирани срещу промени в лихвената среда. Когато доходността по десетгодишните облигации се движи около 4.5%, а тридесетгодишните книжа отново преминават над 5%, инвеститорите започват да изискват по-висока възвръщаемост и от акциите.

Затова предстоящият доклад за инфлацията може да се окаже много по-важен от поредния отчет на технологичен гигант. Ако инфлацията действително достигне 4.2%, това ще бъде ясен сигнал, че борбата с поскъпването далеч не е приключила. Ако цифрата изненада приятно и се окаже по-ниска от очакванията, пазарите вероятно ще реагират с облекчение. Но дори тогава основният проблем няма да изчезне.

Истинската история вече не е дали Федералният резерв ще намали лихвите през следващите месеци. Истинската история е дали американската икономика навлиза в нов режим на по-висока структурна инфлация. Ако това се случи, инвеститорите ще трябва да преразгледат много от предположенията, върху които изградиха последното голямо рали.

Защото пазарите могат да се адаптират към високи лихви. Могат да се адаптират и към по-бавен растеж. Най-трудно обаче се адаптират към промяна в режима. А именно това е рискът, който започва да се очертава зад заглавията за инфлацията.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.