Снимка: iStock

Докато вниманието на инвеститорите е насочено към Близкия изток, петрола и новата ескалация между САЩ и Иран, пазарите започват да изпращат далеч по-интересен сигнал. След като американските сили нанесоха нови удари срещу ирански цели в района на Ормузкия проток, фючърсите върху Dow Jones, S&P 500 и Nasdaq реагираха с понижения, а петролът отново се насочи към психологически важната зона около 90–93 долара за барел. На пръв поглед това изглежда като класическа геополитическа реакция. Историята обаче показва, че повечето войни не убиват бичите пазари. Това, което ги убива, е инфлацията.

Именно тук започва по-важната история.

През последните месеци инвеститорите постепенно свикнаха с идеята, че Федералният резерв ще започне цикъл на понижения на лихвите. Дори след силните данни за пазара на труда голяма част от Уолстрийт продължи да вярва, че икономиката в крайна сметка ще се охлади достатъчно, за да позволи по-мека монетарна политика. Сега обаче ситуацията става много по-сложна. Ако конфликтът около Иран продължи да оказва натиск върху цените на енергията, инфлацията може отново да се превърне в доминиращата тема на финансовите пазари.

Петролът не е просто суровина. Той е данък върху глобалната икономика. Когато цената на енергията се повишава, транспортът поскъпва, производствените разходи нарастват, логистичните вериги се оскъпяват и в крайна сметка инфлационният натиск достига до крайния потребител. Именно затова инвеститорите следят толкова внимателно Ормузкия проток. През него преминават приблизително 20% от световните доставки на петрол и значителна част от глобалния износ на втечнен природен газ. Всяка заплаха за този маршрут автоматично се превръща в глобален икономически риск.

Пазарът обаче изглежда все по-малко притеснен от самия конфликт и все по-притеснен от реакцията на Федералния резерв. Последните седмици показаха интересен парадокс. Акциите не падаха заради слаба икономика. Те падаха заради прекалено силна икономика. Силният пазар на труда, стабилното потребление и устойчивият растеж започнаха да пораждат опасения, че инфлацията няма да се върне към желаните от централната банка нива толкова лесно, колкото инвеститорите очакваха.

Това е особено важно за технологичния сектор и за компаниите, свързани с изкуствения интелект. Само преди дни полупроводниковият сектор изтри над 1.4 трилиона долара пазарна стойност в рамките на една сесия. Nvidia загуби над 330 милиарда долара капитализация, Broadcom се понижи драматично, а целият AI комплекс беше подложен на сериозна корекция. Причината не беше срив в бизнеса или спад в търсенето на чипове. Причината беше внезапното осъзнаване, че по-високите лихви правят финансирането на AI революцията значително по-скъпо.

Това е детайл, който много инвеститори продължават да подценяват. Изкуственият интелект не е просто софтуер. Той е една от най-капиталоемките технологични трансформации в историята. Центрове за данни, енергийна инфраструктура, графични процесори, оптични мрежи, облачни услуги и нови изчислителни мощности изискват огромни инвестиции. Според различни оценки най-големите технологични компании планират над 800 милиарда долара капиталови разходи през следващите няколко години. Ако цената на капитала остане висока по-дълго от очакваното, част от тези сметки започват да изглеждат много по-различно.

Именно затова предстоящият доклад за инфлацията може да се окаже по-важен от самите събития в Близкия изток. Ако индексът на потребителските цени покаже ускорение към 4% или дори над това ниво, пазарът ще бъде принуден да преоцени почти целия си сценарий за следващите дванадесет месеца. В подобна среда разговорът вече няма да бъде за намаления на лихвите. Ще започне разговор за възможни повишения.

Това би било драматична промяна спрямо очакванията от началото на годината.

Историята показва, че най-големите пазарни движения рядко се случват заради събитията, които всички следят. През 1973 година инвеститорите виждаха петролното ембарго. През 2000 година виждаха интернет революцията. През 2007 година виждаха бума на недвижимите имоти. Това, което не виждаха достатъчно ясно, беше как тези процеси променят финансовите условия в системата.

Днес инвеститорите виждат войната. Виждат петрола. Виждат AI. Но може би подценяват нещо далеч по-важно – връзката между трите.

Ако петролът остане около или над 90 долара за барел, ако инфлацията остане упорито висока и ако Федералният резерв бъде принуден да поддържа рестриктивна политика по-дълго от очакваното, тогава настоящите оценки на част от технологичния сектор могат да се окажат много по-уязвими, отколкото изглеждат днес.

Разбира се, това не означава, че AI революцията приключва. Напротив. Вероятно сме още в началото на много по-голяма технологична трансформация. Но историята на капиталовите пазари многократно е показвала, че дори най-великите технологични истории могат да преминат през болезнени периоди на преоценка, когато цената на капитала се покачи.

В момента инвеститорите продължават да купуват корекциите. Само ден след масовата разпродажба на полупроводникови компании Nasdaq започна да се възстановява. Това показва, че доверието в AI историята остава изключително силно. Но колкото по-едностранно става позиционирането на пазара, толкова по-голям става рискът от неприятни изненади.

Истинският въпрос през следващите седмици няма да бъде дали САЩ и Иран ще намерят път към деескалация. Истинският въпрос ще бъде дали инфлацията отново започва да излиза извън контрол. Защото ако това се случи, Федералният резерв ще бъде поставен пред избор, който инвеститорите отчаяно се надяват да избегнат.

Избор между растежа и ценовата стабилност. А историята показва, че когато централните банки са принудени да избират, пазарите рядко харесват отговора.