Снимка: iStock

Докато инвеститорите по света обсъждат оценките на Nvidia, OpenAI и следващото голямо AI IPO, в Китай се случва нещо далеч по-мащабно. Според последните информации Пекин подготвя инвестиционна програма за близо 300 милиарда долара през следващите пет години за изграждане на ново поколение центрове за данни и национална мрежа от така наречените "изчислителни хъбове". На пръв поглед това изглежда като поредната глава от технологичната надпревара между Китай и САЩ. В действителност обаче залогът е много по-голям. Това е опит за създаване на инфраструктурата на бъдещата икономика по същия начин, по който железопътните линии определят XIX век, електрическите мрежи оформят XX век, а интернет инфраструктурата променя началото на XXI век.

Размерът на инвестицията сам по себе си е впечатляващ. Триста милиарда долара са приблизително колкото целия БВП на държава като Дания. Това е повече от пазарната капитализация на компании като Coca-Cola, McDonald's или Salesforce. За сравнение, програмата "CHIPS Act" в САЩ възлиза на около 52 милиарда долара. Китай планира сума, която е близо шест пъти по-голяма. Това показва колко стратегически важен е станал изкуственият интелект за глобалната конкуренция между двете най-големи икономики в света.

Официалната логика на Пекин е сравнително ясна. Изкуственият интелект вече не се разглежда като отделна индустрия, а като универсална технология, която трябва да повиши производителността във всички останали отрасли. От производството и логистиката до здравеопазването, образованието и финансовите услуги, Китай се опитва да внедри AI във всяка част на икономиката си. За да се случи това обаче, са необходими огромни количества изчислителна мощност. А изчислителната мощност днес означава центрове за данни, енергия, мрежова инфраструктура и специализирани чипове.

Точно тук започва и по-интересната част от историята.

Защото Китай вече дава предупреждение за нещо, което инвеститорите започват да пренебрегват и в Съединените щати. Все повече анализатори говорят за нарастващо разминаване между предлагане и реално търсене на AI инфраструктура. В някои китайски провинции центрове за данни вече работят значително под капацитета си. Стотици проекти са били замразени или отменени. Някои съоръжения са изградени с очакването за експлозивно търсене, което така и не се е материализирало.

Това е една от най-старите истории в икономиката.

Всеки голям технологичен цикъл започва с недостиг на инфраструктура. След това следва огромна инвестиционна вълна. В определен момент инвеститорите започват да приемат, че търсенето ще расте безкрайно. Тогава се изгражда повече капацитет, отколкото пазарът реално може да използва. Следва период на разочарование, консолидация и фалити. Едва след това се появяват истинските победители.

Железопътните линии през XIX век преминават през този процес. Интернет компаниите през 90-те години също. След дотком балона се оказва, че огромна част от положените оптични кабели стоят неизползвани с години. Самата инфраструктура обаче не е била грешка. Грешката е била в темпото и очакванията.

Именно затова китайският проект трябва да бъде разглеждан не само като технологична новина, а като потенциален индикатор за бъдещето на целия AI цикъл.

В момента светът е свидетел на най-голямата инвестиционна вълна в технологична инфраструктура след бума на интернет. Microsoft, Amazon, Alphabet, Meta и Oracle инвестират стотици милиарди долари в нови центрове за данни. Nvidia се превърна в една от най-ценните компании в историята именно защото продава оборудването за този строителен бум. Според различни оценки само американските технологични гиганти планират капиталови разходи за над 800 милиарда долара през следващите няколко години.

Проблемът е, че инфраструктурата се изгражда днес, докато реалното търсене на много AI приложения все още се развива. Това означава, че инвеститорите правят огромен залог върху бъдещето. Те приемат, че компаниите ще намерят достатъчно начини да монетизират изкуствения интелект, така че тези инвестиции да бъдат оправдани.

Историята показва, че подобни залози могат да бъдат едновременно правилни и болезнени.

След дотком кризата интернет действително промени света. Amazon оцеля. Google се превърна в гигант. Онлайн търговията и дигиталната реклама доминираха следващите две десетилетия. Но това не попречи на хиляди инвеститори да загубят огромни суми между 2000 и 2002 година. Причината беше проста. Те бяха прави за технологията, но грешаха за времето и оценките.

Днес съществува риск да наблюдаваме подобен процес при AI инфраструктурата.

Това не означава, че изкуственият интелект е балон. Напротив. Вероятно AI ще промени икономиката по начин, който днес все още подценяваме. Въпросът е дали темпото на изграждане на инфраструктура не изпреварва темпото на реалното търсене.

Китай изглежда вече се сблъсква с този проблем.

Парадоксът е, че именно държава, която често е критикувана за прекомерно централно планиране, може да се превърне в ранно предупреждение за частния сектор в САЩ. Ако дори Китай с неговия огромен вътрешен пазар започва да изпитва затруднения да запълни новите центрове за данни, това повдига важни въпроси за глобалната възвръщаемост на тези инвестиции.

За инвеститорите това означава нещо много конкретно.

През следващите години вероятно ще трябва да започнем да правим разлика между компаниите, които продават инфраструктура, и компаниите, които успешно монетизират инфраструктурата. Това са две различни истории. Nvidia печели от строителния бум независимо дали всички центрове за данни ще работят на пълен капацитет след пет години. Но за операторите на тази инфраструктура въпросът е много по-сложен.

Точно затова следващата фаза на AI революцията може да изглежда различно от първата. Първата фаза беше изграждане. Втората вероятно ще бъде монетизация. И именно там ще стане ясно кои инвестиции са били стратегически и кои са били резултат от еуфория.

Китайският план за 300 милиарда долара не е просто история за центрове за данни. Той е своеобразен стрес тест за цялата глобална AI икономика. Ако тези инвестиции успеят да повишат производителността и да създадат нови пазари, те ще се превърнат в един от най-успешните индустриални проекти на XXI век. Ако обаче значителна част от капацитета остане неизползвана, историята може да започне да напомня на други периоди, в които човечеството е изграждало бъдещето малко по-бързо, отколкото е било готово да го използва.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.