Снимка: iStock

ЕЦБ отново стои пред решение, при което всяка стъпка носи риск. Инфлацията се ускорява. Енергийните цени растат. Войната с Иран създава нов натиск върху домакинствата, фирмите и пазарите. В такава среда централната банка естествено иска да покаже твърдост. Но точно тук е опасността - понякога защитата на репутацията може да се превърне в грешка на политиката.

Предстоящото заседание на ЕЦБ се очертава като едно от най-важните за годината. След като досега институцията се въздържаше от действие след избухването на войната с Иран, сега все повече представители изглеждат убедени, че повишение на лихвите е необходимо. Мотивът е ясен - скъпата енергия може да се прехвърли към по-широк кръг цени и да запали нова инфлационна вълна. Въпросът е дали това вече се случва, или ЕЦБ се готви да реагира на страх, който още не е станал трайна икономическа реалност.

Дилемата е болезнено позната. През 2011 година ЕЦБ, под ръководството на Жан-Клод Трише, повиши лихвите два пъти заради опасения от инфлация, подхранвана от суровини и енергия. Малко по-късно тези решения бяха обърнати от Марио Драги, след като дълговата криза в Европа се влоши, а икономиката потъна в нова слабост. Днес икономисти предупреждават, че институцията може да бъде изкушена от същата логика - да действа твърдо срещу ценови шок, без да отчете колко уязвима е реалната икономика.

Рискът не е теоретичен. Еврозоната не е в силна форма. Растежът отслабва. Бизнес активността се свива с най-бърз темп от 2024 година. Франция показва особено видими признаци на забавяне. Икономиката на валутния блок се е свила в началото на годината, след като безпрецедентно свиване в Ирландия наложи ревизия на данни, които първоначално показваха слаб растеж. Дори без ирландския ефект, разширяването изглежда скромно - около 0,2 - 0,3 процента според изчисления на Bantleon.

На този фон едно лихвено повишение може да се окаже тежко бреме. По-високите лихви оскъпяват кредита, охлаждат инвестициите, натискат потреблението и затрудняват фирмите, които вече работят при по-скъпа енергия. За домакинствата това означава по-високи разходи по заеми и по-малко пространство за потребление. За бизнеса - по-трудно финансиране точно когато несигурността расте.

Аргументът на ЕЦБ също не е слаб. Инфлацията в 21-членната еврозона вече е достигнала 3,2 процента и може да се ускори още. Дори когато се изключат енергията и храните, основният ценови натиск се е повишил рязко. Фирмите планират нови увеличения на цените. Домакинствата също очакват по-висока инфлация. За централна банка, чиято цел е 2 процента, това е тревожна комбинация.

Изабел Шнабел предупреди, че рискът от откъсване на инфлационните очаквания се увеличава. Това е един от най-чувствителните сигнали за всяка централна банка. Ако хората и фирмите започнат да вярват, че инфлацията ще остане висока, те променят поведението си. Работниците искат по-високи заплати. Компаниите вдигат цените предварително. Договорите се пренаписват с очакване за по-скъп живот. Така временният шок може да стане постоянен проблем.

И все пак тук е тънката граница. Не всяко поскъпване на енергията води до инфлационна спирала. Не всяко покачване на очакванията означава трайна загуба на контрол. Част от анализаторите смятат, че по-високата основна инфлация може да се дължи и на други временни фактори, а не само на прехвърляне на енергийния шок. Други отбелязват, че все още няма достатъчно ясни признаци за прекомерен натиск при заплатите.

Михала Маркусен, главен икономист на Societe Generale, предупреждава именно за това. Ако ЕЦБ повиши лихвите преди да има твърди доказателства за вторични ефекти, тя рискува неоправдано затягане. Това е важно разграничение. Централната банка не може да понижи цената на петрола с лихви. Тя може да влияе върху търсенето, кредита и очакванията. Ако проблемът е предимно външен енергиен шок, прекомерното затягане може да удари икономиката, без да реши причината за инфлацията.

Сянката на 2008 година също присъства. Тогава ЕЦБ повиши лихвите през юли, но само няколко месеца по-късно беше принудена да обърне курса след фалита на Lehman Brothers. Днес обстоятелствата са различни, но урокът остава същият - централните банки могат да изглеждат решителни точно преди икономическата среда да се влоши рязко. Историята не се повтаря механично, но често предупреждава.

От другата страна стои опитът от 2021 и 2022 година. Тогава руското нападение срещу Украйна разтърси енергийните пазари, а инфлацията в еврозоната стигна рекордните 10,6 процента. Мнозина обвиниха ЕЦБ, че е реагирала твърде късно. Този спомен тежи силно върху сегашното решение. Никоя централна банка не иска да бъде обвинена два пъти в бездействие. Но опасността е, че страхът от минала грешка може да роди нова.

Петер Прат, бивш главен икономист на ЕЦБ, смята, че в даден момент институцията трябва да покаже готовност за действие. Според него евентуалното повишение би било не толкова „застраховка“, колкото предупредителен изстрел. Но той подчертава и най-важното условие - ЕЦБ не трябва да създава впечатление, че това е първа стъпка от дълга серия повишения.

Тук комуникацията ще бъде почти толкова важна, колкото и самото решение. Ако пазарите възприемат хода като еднократна мярка срещу временен риск, реакцията може да остане управляема. Ако обаче го изтълкуват като начало на нов цикъл на затягане, доходността по облигациите може да се повиши, финансовите условия да се втвърдят, а натискът върху слабата икономика да се засили. ЕЦБ трябва да говори с хирургическа точност.

Оли Рен вече описа вероятното действие като „застрахователно“ повишение. Подобна формулировка цели да омекоти сигнала. Тя казва на пазарите, че банката не иска да задуши растежа, а само да покаже бдителност. Но инвеститорите ще слушат и Кристин Лагард. Изразът „премерена корекция“, използван за инфлационно превишение, което е голямо, но вероятно временно, вече се тълкува като намек за две повишения с по четвърт пункт тази година.

Икономистите също са разделени. Част от тях очакват две повишения през следващите месеци, последвани от поне едно понижение през 2027 година. Йенс Айзеншмит от Morgan Stanley, който е работил в ЕЦБ, смята, че такъв сценарий не трябва задължително да се приема като грешка. Според него повишение сега може да бъде внимателно премерено решение в условия на несигурност, а по-късно понижение - признание, че застраховката вече не е нужна.

Други не са убедени. Холгер Шмидинг от Berenberg смята, че затягането ще натовари домакинствата и фирмите ненужно. Според него икономическата слабост сама ще ограничи ценовия натиск. В такава среда временният скок на цените едва ли ще се превърне в продължителен инфлационен проблем, който изисква по-високи лихви.

Същественото е, че ЕЦБ вече се позиционира като най-агресивния борец с инфлацията сред централните банки от Групата на седемте. Федералният резерв на Съединените щати засега избира изчакване, за да оцени последиците от войната с Иран. Тази разлика е показателна. Европа е по-уязвима към енергийни шокове, но и икономически по-крехка. Това прави решението на ЕЦБ още по-трудно.

ЕЦБ има основания да се тревожи, но няма право да се поддава на рефлекс. Инфлацията е над целта. Енергийният шок е реален. Инфлационните очаквания трябва да бъдат защитени. Но икономиката на еврозоната е слаба, а историята от 2011 година остава ясно предупреждение. Най-добрият вариант, ако лихвите бъдат повишени, е ходът да бъде строго ограничен, внимателно обяснен и отделен от идеята за нова серия затягания. Защото понякога най-опасната грешка не е да закъснееш. Най-опасната грешка е да действаш навреме - но срещу грешния проблем.

*Текстът има аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.