Снимка: iStock

Докато Уолстрийт е обсебен от изкуствения интелект, рекордните оценки на технологичните компании и следващия ход на Федералния резерв, един от най-успешните инвеститори в съвременната история насочва вниманието към много по-фундаментален проблем.

Според Рей Далио истинската заплаха пред американската икономика не е рецесията, не е инфлацията и дори не е геополитиката.

Заплахата е самият държавен дълг.

Основателят на Bridgewater Associates предупреди, че САЩ може би вече са навлезли в етап, в който дългът започва да се самозахранва по начин, който става все по-труден за контролиране. Изразът, който използва, е особено показателен. Според него Америка е преминала "точката на невъзможното връщане назад", при която плащанията по обслужването на дълга започват постепенно да изместват останалите държавни разходи, подобно на плака, която запушва кръвоносната система.

Това не е поредната апокалиптична прогноза на финансов коментатор. Това е предупреждение от човек, който през последните пет десетилетия е анализирал почти всяка голяма дългова криза в света. Именно затова думите му заслужават внимание.

Проблемът започва с една проста, но неудобна аритметика. Американското правителство харчи приблизително 7 трилиона долара годишно, докато приходите са около 5 трилиона. Разликата трябва да бъде финансирана чрез нов дълг. Само за последните пет години националният дълг на САЩ е нараснал от около 28.5 трилиона до над 39 трилиона долара. Това означава увеличение от над 10 трилиона долара за период, в който икономиката вече не беше в извънредна пандемична ситуация.

Исторически погледнато, подобни темпове на натрупване на задължения обикновено се наблюдават по време на войни или тежки икономически кризи. Днес те се случват в среда на относително стабилен растеж. Именно това тревожи Далио.

Защото проблемът вече не е размерът на дълга сам по себе си. Проблемът е цената на неговото обслужване.

Десетилетие наред Америка се възползваше от почти безплатни пари. Лихвите бяха близо до нулата и правителството можеше да финансира огромни дефицити без сериозен натиск върху бюджета. Днес обаче ситуацията е различна. Доходността по 10-годишните американски облигации се движи около 4.5%, а това променя цялата математика.

Когато дългът е близо 40 трилиона долара, дори малка промяна в лихвените проценти означава стотици милиарди допълнителни разходи годишно.

Точно тук се появява капанът.

Америка трябва да продължи да емитира нови облигации, за да финансира дефицитите си. Но колкото повече облигации предлага на пазара, толкова по-висока доходност могат да поискат инвеститорите. А колкото по-висока е доходността, толкова по-скъпо става обслужването на вече натрупания дълг. Това е класическа спирала.

Именно затова Далио определя проблема като въпрос на търсене и предлагане. Държавата има нужда от все повече купувачи на облигации, но тези купувачи ще изискват все по-добра компенсация за риска от инфлация и обезценяване на валутата.

В известен смисъл ситуацията започва да прилича на корпоративен длъжник, който постоянно рефинансира старите си задължения с нови заеми.

Разликата е, че този длъжник е най-голямата икономика в света. Още по-интересно е какво означава това за финансовите пазари.

През последните години инвеститорите свикнаха да мислят за американските облигации като за безрисков актив. Именно върху тази предпоставка е изградена голяма част от съвременната финансова система. Ако обаче инвеститорите започнат да изискват по-висока премия за държане на държавен дълг, ефектът няма да остане ограничен само до облигационния пазар.

По-високите доходности автоматично намаляват привлекателността на акциите. Защо да плащате 35 или 40 пъти печалбата за технологична компания, ако можете да получите почти 5% доходност от държавни облигации?

Това е въпросът, който пазарите започват да си задават все по-често. Особено днес, когато оценките на част от AI компаниите вече предполагат години на почти безупречен растеж.

Съществува и втори сценарий, който според Далио е не по-малко опасен.

Ако доходностите започнат да се покачват твърде бързо, Федералният резерв и Министерството на финансите могат да бъдат изкушени да поддържат лихвите изкуствено ниски. Историята познава подобни периоди. Икономистите ги наричат "финансова репресия".

Това означава държавата да държи реалните доходности под нивото на инфлацията, за да намали тежестта на дълга. На пръв поглед това изглежда като удобно решение. На практика обаче означава скрит данък върху спестителите.

Ако облигациите носят по-ниска реална доходност от инфлацията, инвеститорите постепенно започват да търсят алтернативи.

Именно тук Далио вижда потенциална причина за продължаващия интерес към златото и други ограничени активи.

Не е случайно, че златото е поскъпнало с над 35% през последната година и с над 600% за последните две десетилетия. Част от това движение не е просто функция на инфлацията. То е отражение на постепенното недоверие към способността на развитите икономики да управляват нарастващите си задължения.

Това е и една от причините все повече инвеститори да започват да разглеждат активи като злато и биткойн през призмата на паричната система, а не просто като спекулативни инструменти.

Най-важният аспект от предупреждението на Далио обаче е нещо друго. Той не твърди, че САЩ са на прага на фалит. Подобен сценарий е малко вероятен, защото Америка контролира собствената си валута и разполага с най-дълбокия капиталов пазар в света.

Истинският риск е много по-фин. Рискът е постепенно ерозиране на доверието. Финансовите системи функционират благодарение на доверие. Доверието, че облигациите ще бъдат изплатени. Доверието, че валутата ще запази стойността си. Доверието, че правилата няма да се променят внезапно.

Докато това доверие е налице, системата работи. Когато започне да се пропуква, промените могат да бъдат много по-бързи, отколкото изглежда възможно.

Именно затова предупреждението на Далио не трябва да се разглежда като прогноза за непосредствена катастрофа. По-скоро то е напомняне, че най-големите финансови кризи рядко започват с драматично събитие. Обикновено те започват с бавна промяна в баланса между доверие и математика.

В момента математиката започва да става все по-неудобна. А това е нещо, което дори най-голямата икономика в света не може да игнорира безкрайно дълго.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.