Снимка: iStock

През последните две години инвеститорите свикнаха да възприемат Nvidia като символ на бума при изкуствения интелект. Компанията се превърна в най-големия победител от надпреварата за изграждане на AI инфраструктура, а пазарната ѝ капитализация надхвърли 5 трилиона долара. Но последните коментари на главния изпълнителен директор Дженсън Хуанг подсказват, че Nvidia вече гледа отвъд сегашния цикъл.

По време на посещението си в Южна Корея Хуанг заяви, че вижда роботиката като следващия голям сектор за страната. На пръв поглед това изглежда като поредното дипломатично изказване пред местни партньори. В действителност обаче подобни коментари рядко са случайни. Особено когато идват от човек, който успя да предвиди и капитализира AI революцията по-добре от почти всеки друг в технологичната индустрия.

По-важният въпрос не е дали роботиката ще бъде следващият голям пазар. По-важният въпрос е защо Nvidia започва да говори толкова активно за нея точно сега.

Отговорът вероятно се крие в естествената еволюция на изкуствения интелект. Днешният AI съществува предимно в дигиталния свят. Големите езикови модели генерират текст, изображения, видео и софтуерен код. Те анализират информация и подпомагат вземането на решения. Следващата логична стъпка е тези системи да започнат да взаимодействат с физическия свят. Именно тук се появява роботиката.

Ако AI може да бъде определен като мозъка, роботите представляват неговото тяло. Без физическо присъствие изкуственият интелект остава ограничен до компютърните екрани и центровете за данни. Роботите са инструментът, чрез който AI може да започне да произвежда, транспортира, инспектира, ремонтира и обслужва реалната икономика.

Това прави роботиката потенциално много по-голям пазар, отколкото повечето инвеститори осъзнават.

Днес светът разполага с приблизително 3.5 милиона индустриални робота. Само автомобилната индустрия използва стотици хиляди автоматизирани системи. Но ако изкуственият интелект направи възможно създаването на по-евтини, по-гъвкави и по-интелигентни роботи, пазарът може да се разшири многократно през следващите десетилетия.

Именно затова изборът на Южна Корея не е случаен.

Страната вече е сред най-автоматизираните икономики в света. Южна Корея разполага с най-висока плътност на индустриални роботи на глава от населението, значително изпреварвайки САЩ, Германия и Япония. Освен това там са базирани някои от най-големите индустриални конгломерати в света – Samsung, Hyundai, LG и SK Group.

Списъкът с компаниите, с които Хуанг планира срещи, също говори много. Samsung е лидер в производството на памет и полупроводници. Hyundai инвестира агресивно в автономни системи и роботика. LG развива индустриална автоматизация и електроника. Naver е един от водещите технологични играчи в Азия. Това не са случайни партньори. Това са компании, които могат да изградят цяла екосистема около следващата фаза на AI революцията.

Особено интересна е връзката между роботиката и демографските проблеми. Южна Корея е една от страните с най-бързо застаряващо население в света и с едни от най-ниските нива на раждаемост. Липсата на работна сила постепенно се превръща в структурен икономически проблем. В такава среда роботизацията вече не е просто технологична възможност. Тя започва да се превръща в икономическа необходимост.

Това е тенденция, която далеч не засяга само Южна Корея. Европа, Япония и дори Китай започват да се сблъскват със сходни демографски предизвикателства. Колкото по-малко хора има в трудоспособна възраст, толкова по-голяма става необходимостта от автоматизация и роботизация.

От инвестиционна гледна точка това означава, че следващата голяма история може да не бъде свързана само с AI софтуера или центровете за данни. Все по-голямо значение могат да придобият производителите на индустриално оборудване, сензори, двигатели, автономни системи и роботизирани платформи.

Тук се крие и едно от най-големите предизвикателства пред инвеститорите. Днес почти целият фокус е концентриран върху няколко мегакомпании като Nvidia, Microsoft, Alphabet и Meta. Историята обаче показва, че големите технологични революции рядко създават само един слой победители. След изграждането на интернет инфраструктурата дойде облачната революция. След смартфоните се появиха мобилните приложения. След AI центровете за данни може да дойде ерата на физическия AI.

Именно това вероятно се опитва да подскаже Дженсън Хуанг.

В момента пазарът оценява Nvidia като основен доставчик на „мозъците“ за изкуствения интелект. Следващият етап може да бъде свързан с изграждането на неговите „ръце и крака“. Ако тази теза се реализира, роботиката може да се превърне в един от най-големите инвестиционни и индустриални мегатрендове през следващото десетилетие.

Засега това остава дългосрочна визия, а не непосредствена реалност. Но историята показва, че когато Дженсън Хуанг започне да говори за следващата голяма технологична вълна, инвеститорите обикновено слушат внимателно.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.