Снимка: iStock

Когато инвеститорите говорят за изкуствен интелект през 2026 година, разговорът почти винаги започва и завършва с едни и същи имена. Nvidia, Microsoft, Alphabet, Amazon и Meta вече са се превърнали в своеобразните „сини чипове“ на AI революцията. Техните оценки достигнаха трилиони долари, а капиталовите пазари сякаш приемат за даденост, че именно те ще приберат лъвския пай от бъдещия растеж.

Но историята на големите технологични революции показва нещо много различно. Най-големите печалби често не се генерират от най-видимите компании, а от по-малките доставчици, които продават „лопатите и кирките“ по време на златната треска.

Именно там днес започват да гледат все повече професионални инвеститори.

Един от най-добре представящите се фондове в сегмента на микрокапитализациите през последната година е Royce Micro-Cap Fund, който е реализирал доходност от 68.2% за дванадесетте месеца до края на май, изпреварвайки както Russell Microcap Index, така и голяма част от традиционните фондове за малки компании.

На пръв поглед това изглежда парадоксално. Докато вниманието на пазара е насочено към компаниите с капитализация от три, четири или пет трилиона долара, именно най-малките публични дружества са сред големите победители на последната фаза от AI бума. Това не е случайност.

Всяка технологична революция създава цяла екосистема от компании, които рядко попадат на първите страници на финансовите медии. Nvidia може да продава чипове за изкуствен интелект, но някой трябва да произвежда оборудването, с което тези чипове се създават. Някой трябва да доставя компонентите. Някой трябва да изгражда електропреносната инфраструктура. Някой трябва да обслужва заводите, центровете за данни и енергийните мрежи.

Именно тези компании се оказват сред най-интересните скрити бенефициенти на AI бума.

Особено впечатляващ е примерът с Ultra Clean Holdings. Компанията произвежда системи и компоненти за Applied Materials и Lam Research – двама от ключовите производители на оборудване за полупроводниковата индустрия. За последните дванадесет месеца акциите на компанията са поскъпнали с над 340%, а пазарната ѝ капитализация е достигнала близо 4 милиарда долара. Въпреки това анализаторските прогнози продължават да сочат очакван средногодишен ръст на приходите от над 24% през следващите години, което е значително над средното за технологичния сектор.

Подобна е историята и при Ichor Holdings. Компанията е далеч от публичната популярност на Nvidia или Broadcom, но нейните продукти са критична част от веригата за доставки на оборудване за производство на чипове. Акциите ѝ са поскъпнали с над 350% за една година.

Тези примери показват нещо важно за настоящия пазарен цикъл. Инвеститорите все по-често започват да търсят експозиция към изкуствения интелект не чрез крайните победители, а чрез компаниите, които стоят зад инфраструктурата на тази революция.

Още по-интересно е, че AI историята постепенно започва да излиза извън пределите на технологичния сектор. Една от големите теми на следващите години вероятно няма да бъде самият изкуствен интелект, а огромното количество енергия, което той ще изисква. Всеки нов център за данни означава повече електричество, повече инфраструктура и повече инвестиции в енергийната система.

Затова част от професионалните инвеститори вече насочват вниманието си към компании, които на пръв поглед нямат нищо общо с AI.

Сред тях са производители на оборудване за електропреносни мрежи, компании за инспекция и поддръжка на енергийна инфраструктура, както и производители на природен газ. Общият знаменател е един – всички те печелят от растящото търсене на електроенергия, породено от експлозията в изчислителните мощности.

Това е много по-дълбока инвестиционна теза от популярния разказ за „следващата Nvidia“. Историята показва, че когато една тема стане прекалено популярна, голяма част от бъдещата възвръщаемост вече е калкулирана в цените на най-известните компании. Именно затова през последните години инвеститорите започнаха да търсят така наречените second-order winners – вторичните победители.

При интернет бума това бяха доставчиците на мрежово оборудване и центрове за данни. При бума на смартфоните това бяха производителите на компоненти и сензори. Днес при изкуствения интелект това може да бъдат компаниите, които изграждат инфраструктурата зад кулисите.

Интересното е, че този процес се случва паралелно с друга важна промяна на пазара. След години, през които инвеститорите плащаха все по-високи оценки за мегакомпаниите, микрокапитализациите започват отново да привличат внимание.

През последните дванадесет месеца индексът Russell Microcap изпреварва не само широкия пазар, но и традиционните индекси за малки компании. Това е сигнал, че инвеститорите постепенно разширяват кръга на компаниите, които могат да се възползват от следващата фаза на икономическия цикъл.

Разбира се, микрокапитализациите носят и значително по-висок риск. Ликвидността е по-ниска, бизнес моделите често са по-крехки, а волатилността може да бъде драматична. Именно затова подобни компании рядко са подходящи за масовия инвеститор.

Но като индикатор за това къде професионалният капитал започва да търси следващите възможности, те заслужават внимание.

Може би най-важният извод е, че AI революцията постепенно преминава в нов етап. Първата фаза беше доминирана от очевидните победители – Nvidia, Microsoft, Amazon и Alphabet. Втората фаза вероятно ще бъде много по-разнообразна и ще включва десетки компании, които днес остават почти неизвестни за широката публика.

Именно там често се крият най-интересните истории на един нов технологичен цикъл.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.