Снимка: iStock

На пръв поглед американският пазар изглежда изключително спокоен. S&P 500 продължава да се движи близо до исторически върхове, Nasdaq остава подкрепен от AI еуфорията, а индексът на страха VIX е едва около 16 пункта – ниво, което традиционно се асоциира с относително спокойна инвестиционна среда. За много инвеститори това създава усещането, че пазарът се намира в контролирана и предвидима фаза на растеж.

Но под тази привидна стабилност започват да се появяват признаци на нещо много по-интересно и потенциално по-опасно.

Пазарът все повече прилича на спокойно море, под чиято повърхност се формира силно течение. Отгоре всичко изглежда нормално. Индексите се движат умерено нагоре, волатилността е ниска, а финансовите медии говорят за нови рекорди. Под повърхността обаче отделни акции започват да се движат с интензитет, който обикновено не се наблюдава в здравословна пазарна среда.

Само за няколко дни Dell поскъпна с над 33%. Hewlett Packard Enterprise добави близо 46% за три търговски сесии. IBM скочи с около 30% за четири дни. В същото време други компании преживяха драматични спадове. И всичко това се случва, докато S&P 500 се покачва едва с малко над 1%.

Това е много необичайна картина. Обикновено силните бичи пазари се характеризират с висока корелация между акциите. Когато икономиката е силна и инвеститорите са уверени, голяма част от компаниите се движат в една и съща посока. Днес наблюдаваме обратното. Разликите между победители и губещи стават все по-големи, а синхронът между отделните акции започва да изчезва.

Именно това кара все повече стратези да обръщат внимание на един по-малко популярен показател – корелацията между акциите.

Според данните на FactSet корелацията между компаниите от S&P 500 е близо до най-ниските си нива от две години насам. На практика това означава, че индексът изглежда стабилен само защото големите победители компенсират слабостта на останалите.

Това не е първият път, когато пазарът показва подобно поведение. Подобни модели се наблюдаваха през 1999 г. по време на интернет балона, когато няколко технологични акции теглеха индексите нагоре, докато голяма част от пазара вече започваше да отслабва. Подобни симптоми се появиха и през 2021 г., когато малък брой компании концентрираха огромна част от капиталовите потоци.

Причината тези сигнали да са важни е, че ниската корелация рядко остава трайно състояние. Исторически тя има склонност да се връща рязко към средните си стойности. И когато това се случи, обикновено не става чрез масово поскъпване на изоставащите акции, а чрез спад на лидерите.

Точно затова някои анализатори започват да говорят за асиметричен риск. Интересното е, че този риск не е симетричен между нагоре и надолу. Ако сегашната ситуация продължи, индексите вероятно могат да добавят още няколко процента ръст. Но ако нещо наруши увереността на инвеститорите, корекцията може да бъде много по-рязка от очакваното.

Причината е в структурата на пазара. В момента огромна част от оптимизма е концентрирана около изкуствения интелект. Инвеститорите купуват не само настоящите печалби, но и бъдещите очаквания за експлозивен растеж. Това се вижда както при Nvidia, така и при редица по-малки компании, свързани с AI инфраструктурата.

Когато подобни очаквания започнат да доминират пазара, волатилността не изчезва. Тя просто сменя формата си. Вместо да се вижда в индексите, тя се премества в отделните акции.

Това обяснява защо индексът VIX остава сравнително нисък, докато волатилността при отделните компании достига едногодишни върхове. Пазарът изглежда спокоен на макрониво, но става все по-нервен на микрониво.

Именно оттук идва понятието „dispersion trade“, което все по-често се споменава от професионалните участници на Уолстрийт.

Това е стратегия, при която инвеститорите продават волатилност на индексно ниво и купуват волатилност при отделни акции. С други думи, те залагат, че индексите ще останат стабилни, докато отделните компании ще продължат да правят огромни движения нагоре и надолу.

Проблемът е, че когато подобна стратегия стане прекалено популярна, тя сама по себе си започва да създава риск.

Историята показва, че когато подобни позиции станат прекалено натрупани, пазарът става чувствителен към макроикономически шокове. Не е необходимо Nvidia или Microsoft да разочароват. Достатъчно е да се появи фактор, който да засегне всички компании едновременно.

И тук стигаме до най-интересната част. Повечето анализатори не смятат, че следващият риск ще дойде от конкретна акция. Те гледат към Федералния резерв.

До този момент инвеститорите приемат, че цикълът на лихвите е почти приключил. Но инфлацията остава над желаните нива, петролът се търгува около 95 долара за барел, а доходността по 10-годишните американски облигации отново се движи около 4.5%.

Това означава, че всяка по-агресивна реторика от страна на Федералния резерв може бързо да промени настроенията.

Пазарът днес изглежда структуриран за перфектен сценарий. Силен растеж. Контролирана инфлация. Огромни AI инвестиции. Без рецесия. Без нови лихвени повишения.

Историята обаче рядко предоставя перфектни сценарии. Именно затова най-големият риск днес може да не е това, което инвеститорите виждат, а това, което не виждат. Ниската волатилност на индексите създава усещане за сигурност, но растящата волатилност при отделните акции подсказва, че напрежението в системата постепенно се увеличава.

С други думи, проблемът не е, че пазарът е слаб. Проблемът е, че пазарът изглежда значително по-спокоен, отколкото е в действителност. А когато това се случва, историята показва, че спокойствието обикновено е временно.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.*