Снимка: iStock

Един от най-надеждните признаци, че пазарът навлиза в еуфорична фаза, е моментът, в който цените започват да се движат повече от думите, отколкото от финансовите резултати. Именно такъв сигнал видяхме през последните дни, когато акциите на Marvell Technology скочиха с над 30% само за една борсова сесия след няколко коментара на главния изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг.

Причината не беше нов продукт. Не беше революционно откритие. Не беше и драматично подобрение във финансовите резултати на компанията.

Всичко започна с едно изказване. Хуанг заяви, че според него Marvell има потенциала да се превърне в следващата компания с пазарна капитализация от 1 трилион долара. Само няколко часа по-късно инвеститорите добавиха десетки милиарди долари към стойността на компанията.

На пръв поглед това изглежда като обикновена реакция на пазара към позитивна новина. В действителност обаче подобни движения често казват много повече за психологията на инвеститорите, отколкото за самата компания.

Marvell не е малка спекулативна акция. Компанията е сред ключовите доставчици на чипове и мрежова инфраструктура за AI центрове за данни. Бизнесът е реален, приходите са реални и търсенето на продуктите ѝ действително расте бързо. Но именно тук се крие и най-големият риск.

Когато една акция вече е поскъпнала със 158% от началото на годината и след това добавя още над 30% за един ден, инвеститорът трябва да си зададе един много важен въпрос. Колко от бъдещето вече е включено в цената?

Историята показва, че големите балони почти никога не започват с лоши компании. Напротив. Те започват с отлични компании, които постепенно се превръщат в обект на прекомерни очаквания.

През 1999 година Cisco беше една от най-добрите компании в света. Microsoft също. Intel доминираше пазара на процесори. Всички те бяха реални победители на технологичната революция. Проблемът не беше в бизнеса им. Проблемът беше, че инвеститорите започнаха да вярват, че няма цена, която да е твърде висока.

Днес изкуственият интелект създава сходна динамика. Всяка компания, която има дори частична връзка с AI, получава огромно внимание от инвеститорите. Производители на чипове, доставчици на сървъри, оператори на центрове за данни, софтуерни компании и дори фирми от енергийния сектор започват да получават премии в оценките си само защото са свързани с темата.

Това не означава, че AI е балон. Но означава, че около AI вече се формира поведение, което прилича на класическа спекулативна еуфория.

Пазарът днес не се движи само от анализ на фундаментите. Той се движи и от нещо много по-силно – страхът да не изпуснеш следващия голям победител. На английски това има собствен термин – FOMO или Fear Of Missing Out. 

Този психологически механизъм е сред най-мощните двигатели на финансовите пазари. Когато инвеститорите виждат как дадена акция се удвоява или утроява за кратко време, рационалният анализ постепенно започва да отстъпва място на емоциите. Вече не се пита дали компанията е евтина. Пита се дали ще бъде още по-скъпа след шест месеца.

Именно тогава започват да се появяват параболичните движения, за които предупреждават редица пазарни стратези.

Подобни движения са опасни по една проста причина. Те създават впечатление, че рискът намалява, когато цената расте. В действителност често се случва точно обратното.

Колкото по-бързо расте една акция, толкова повече нарастват очакванията към нея. А колкото по-високи стават очакванията, толкова по-малка става границата за грешка.

Това е особено важно в сегашната фаза на AI бума. Голяма част от оценките на компаниите в сектора се базират на предположението, че инвестициите в центрове за данни ще продължат да растат с почти същото темпо през следващите години. Но какво би станало, ако Microsoft, Amazon, Alphabet или Meta започнат да забавят капиталовите си разходи?

Дори малка промяна в темпа на инвестиции може да доведе до сериозна корекция в компаниите, които доставят инфраструктурата зад AI революцията.

Това е рискът, който пазарът изглежда игнорира в момента.

Инвеститорите виждат експлозивния растеж на търсенето, но обръщат по-малко внимание на факта, че почти всяка технологична революция преминава през период на прекомерно инвестиране. Железниците през XIX век, телекомуникационните мрежи през 90-те години и интернет инфраструктурата преди дотком кризата са класически примери.

Във всеки от тези случаи технологията променя света.

Но това не предпазва инвеститорите от болезнени загуби, когато очакванията изпреварят реалността.

Най-интересното е, че подобна еуфория вече не се ограничава само до хардуерните компании. Все повече софтуерни компании също започват да получават значителни премии заради AI инициативите си. Дори компании извън традиционния технологичен сектор започват да използват изкуствения интелект като основна част от инвестиционната си история.

Това е моментът, в който инвеститорите трябва да бъдат особено внимателни.

Историята показва, че най-големите печалби обикновено се реализират в началото на един нов тренд. Най-големите рискове обаче често се натрупват в края му, когато вече никой не иска да остане извън играта.

Парадоксът на днешния пазар е, че AI вероятно ще продължи да трансформира икономиката още десетилетия. Но това не означава, че всяка компания, свързана с него, ще оправдае оценката си. Нито че всяка акция може да продължи да расте със същото темпо безкрайно.

Именно затова най-голямата опасност днес може да не е самият риск. Най-голямата опасност може да бъде страхът да не изпуснеш печалбите. Защото историята на финансовите пазари показва, че когато алчността окончателно победи страха, цикълът обикновено навлиза в своята най-опасна фаза.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.