Снимка: iStock

Докато S&P 500 продължава да се движи към нови исторически върхове и все повече анализатори повишават прогнозите си за края на годината, сред професионалните инвеститори започва да се наблюдава една любопитна промяна. Вместо да се питат колко още може да нарасне пазарът, те все по-често си задават друг въпрос – какво ще стане, ако нещо се обърка.

На пръв поглед подобна предпазливост изглежда странна. Американската икономика остава устойчива. Корпоративните печалби продължават да растат. Изкуственият интелект генерира нов инвестиционен цикъл, сравняван от мнозина с появата на интернет. Дори войната между Израел и Иран не успя да предизвика трайна корекция на фондовите пазари.

И все пак именно в подобни моменти най-опитните инвеститори започват да обръщат внимание на риска.

Историята показва, че най-опасните периоди на пазарите рядко са тези, в които всички говорят за опасност. Истинският риск обикновено се натрупва тогава, когато инвеститорите започнат да вярват, че рискът е изчезнал.

В момента виждаме множество признаци на подобно мислене. Индексите се намират близо до рекордни нива. Оптимизмът около AI достига нови върхове. Все повече банки повишават прогнозите си за S&P 500. Goldman Sachs вече вижда индексa на 8000 пункта, а все по-голяма част от пазара започва да приема подобни сценарии за напълно нормални.

Това не означава, че прогнозата е грешна.

Всъщност именно тук се крие парадоксът. Пазарът може действително да достигне 8000 пункта. Корпоративните печалби могат да продължат да растат. AI революцията може да се окаже дори по-мащабна от очакваното. Но това не променя един фундаментален факт – колкото по-високо се изкачва пазарът, толкова по-голяма става цената на една потенциална грешка.

Нека погледнем числата.

През последните дванадесет месеца S&P 500 е нараснал с близо 30%, а Nasdaq с над 40%. Огромна част от този ръст е концентрирана в ограничен брой технологични компании. Много инвеститори днес държат портфейли, които съдържат значителни нереализирани печалби. Те се чувстват по-богати, но реалността е, че тези печалби все още съществуват само на хартия.

Точно тук започва логиката на хеджирането.

Професионалните инвеститори често гледат на защитата по същия начин, по който гледат на застраховката на дома си. Никой не купува застраховка, защото очаква къщата му да изгори утре. Купува я, защото последствията от подобно събитие биха били твърде тежки.

Същото важи и за портфейлите.

Любопитното е, че днешният пазар позволява на инвеститорите да изграждат защита сравнително евтино. Причината е, че индексната волатилност остава необичайно ниска въпреки всички геополитически и икономически рискове. Индексът VIX продължава да се движи на нива, които предполагат висока увереност сред участниците на пазара.

Исторически това също е интересен сигнал.

Когато страхът е нисък, защитата става евтина. Когато страхът се върне, защитата става скъпа.

Това е причината все повече хедж фондове и институционални инвеститори да започват да изграждат позиции за защита още сега, вместо да чакат първите признаци на паника. Те разбират нещо много важно – не е необходимо да очакваш срив, за да управляваш риска си.

Всъщност най-добрите инвеститори рядко се опитват да предвиждат кога ще настъпи следващата корекция. Вместо това те се стремят да изградят портфейли, които могат да оцелеят при различни сценарии.

Това е особено важно в настоящата среда.

От една страна, корпоративните резултати остават силни. Компании като Nvidia, Microsoft и Alphabet продължават да генерират впечатляващ растеж. От друга страна, инфлацията остава над целите на централните банки, доходността по дългосрочните облигации се движи около многогодишни върхове, а геополитическите рискове далеч не са изчезнали.

Това означава, че пазарът се намира в ситуация, в която позитивният сценарий вече е до голяма степен включен в цените, докато негативните сценарии остават подценени.

Историята показва, че подобни моменти изискват повече дисциплина, отколкото смелост.

Най-големите загуби на капитал рядко се случват по време на рецесии или кризи. Те се случват преди кризите, когато инвеститорите започнат да вярват, че кризите вече не са възможни.

През 1999 година интернет изглеждаше като гарантирана инвестиция. През 2007 година недвижимите имоти изглеждаха като сигурен път към богатството. През 2021 година много инвеститори вярваха, че ликвидността ще остане безкрайна.

И в трите случая фундаменталната история беше вярна. Интернет действително промени света. Недвижимите имоти останаха важен актив. Ликвидността остана значителна. Това, което се оказа грешно, бяха очакванията, че цените могат да растат безкрайно без периоди на болезнена корекция.

Днес пазарът не изглежда като класически балон. Но определено изглежда като пазар, в който самоувереността постепенно започва да измества предпазливостта.

Затова може би най-разумният въпрос за инвеститорите вече не е дали S&P 500 ще достигне 8000 пункта.

По-важният въпрос е какво ще се случи с портфейла им, ако по пътя дотам пазарът реши да напомни, че рискът никога не изчезва напълно.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.