Снимка: iStock

Главният изпълнителен директор на Goldman Sachs, може би току-що, описа най-големия риск пред пазара като каза - „алчността е повече от страха“.

Понякога най-важните предупреждения на Уолстрийт идват не от песимистите, а от хората, които печелят най-много от бума.

Точно затова думите на главния изпълнителен директор на Goldman Sachs Дейвид Соломон заслужават внимание. Докато пазарите продължават да поставят нови рекорди, а инвеститорите наливат десетки милиарди долари в компании, свързани с изкуствения интелект, Соломон направи едно от най-честните признания, които сме чували през последните месеци.

„Определено се намираме в момент, в който има повече алчност, отколкото страх.“

На пръв поглед това изглежда като обикновен коментар за настроенията на пазара. В действителност обаче тези няколко думи описват перфектно настоящата фаза на цикъла.

Историята на финансовите пазари показва, че големите балони никога не започват с алчност. Те започват с иновация. Железниците през XIX век, автомобилите през 20-те години, интернет през 90-те години и жилищният пазар преди кризата от 2008 година са примери за реални икономически трансформации.

Изкуственият интелект също е реална трансформация.

Проблемът възниква тогава, когато инвеститорите започнат да приемат бъдещите ползи за гарантирани и да плащат днешни цени, които предполагат почти съвършен сценарий.

Точно това започва да се случва в момента.

Само през последните седмици Alphabet обяви колосално увеличение на капитала за 80 милиарда долара, предназначено основно за AI инфраструктура. SpaceX се подготвя за едно от най-големите IPO-та в историята. OpenAI и Anthropic също вървят към борсата. Всяка нова сделка е по-голяма от предишната, а всяка нова оценка изглежда по-висока от тази, която инвеститорите са били готови да приемат само преди няколко месеца.

Любопитното е, че Goldman Sachs стои в центъра на почти всички тези операции.

Банката е водещ участник в листването на SpaceX. Goldman е агент по рекордното набиране на капитал от Alphabet. Банката се стреми да получи ключова роля и в бъдещите IPO-та на OpenAI и Anthropic.

Казано по-просто, ако има институция, която печели директно от AI бума, това е Goldman Sachs.

Именно затова предупреждението на Соломон има допълнителна тежест.

Той няма причина да охлажда ентусиазма на инвеститорите. Напротив. Колкото повече капитал влиза в пазара, толкова повече приходи генерират инвестиционните банки. Когато дори хората, които печелят от еуфорията, започнат да говорят за прекомерна алчност, това е сигнал, който заслужава внимание.

Още по-интересна е втората част от неговото изказване.

Докато много анализатори приемат за даденост експлозивното разпространение на изкуствения интелект, Соломон поставя един въпрос, който рядко присъства в оптимистичните сценарии.

Кой ще плати сметката?

През последните две години компаниите инвестираха стотици милиарди долари в центрове за данни, графични процесори и AI инфраструктура. Само Alphabet планира капиталови разходи между 180 и 190 милиарда долара през тази година. Microsoft, Amazon и Meta също се движат в подобна посока.

Но в крайна сметка тези инвестиции трябва да бъдат оправдани от реални приходи.

Според Соломон именно тук може да се появи първото сериозно разминаване между очакванията и реалността.

Предприятията традиционно приемат новите технологии много по-бавно, отколкото инвеститорите предполагат. Големите корпорации не променят бизнес процесите си за една нощ. Те тестват, експериментират, внедряват постепенно и често се нуждаят от години, за да интегрират напълно нови технологии.

Това означава, че приходите от AI може да се материализират значително по-бавно от инвестициите в AI.

Историята показва, че именно такива периоди създават най-големите рискове за пазарите. Интернет промени света, но много от компаниите, които се възползваха от тази промяна, го направиха години след спукването на дотком балона. Железниците също промениха света, но много железопътни акции фалираха по пътя към тази трансформация.

Технологията може да е права, а инвестицията да се окаже грешна.

Това е разликата, която пазарът често забравя по време на еуфория.

Днес инвеститорите гледат към изкуствения интелект като към неизбежно бъдеще. Вероятно са прави. Но това не означава, че всяка компания ще оправдае оценката си или че всяка инвестиция ще бъде успешна. Колкото по-високи стават оценките, толкова по-малка става границата за грешка.

Именно затова най-интересната част от изказването на Соломон не е оптимизмът му за AI. Той очевидно вярва, че технологията ще трансформира бизнеса. Най-интересна е предпазливостта му към темпото, с което инвеститорите вече дисконтират това бъдеще.

В момента Уолстрийт изглежда обсебен от възможностите на изкуствения интелект. Но както често се случва на финансовите пазари, най-големите рискове започват да се натрупват именно тогава, когато всички са концентрирани върху една и съща история.

Думите на Дейвид Соломон не звучат като предупреждение за непосредствен срив. Те звучат като напомняне, че всяка голяма инвестиционна тема има две фази. Първата е фазата на реалната иновация. Втората е фазата на прекомерните очаквания.

А когато самият главен изпълнителен директор на Goldman Sachs казва, че алчността вече е повече от страха, вероятно си струва да се запитаме в коя от двете фази се намираме днес.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.