Снимка: iStock

Докато вниманието на финансовите пазари е насочено към цената на петрола, Ормузкия проток и геополитическите последици от конфликта между САЩ и Иран, една много по-тиха криза започва да се развива в американското земеделие. Тя няма да се усети веднага на борсите, но може да се окаже далеч по-важна за обикновения потребител през следващите две години. Става въпрос за рязкото поскъпване на торовете, което вече поставя много фермери пред тежки решения и може да се превърне в следващия голям източник на инфлационен натиск върху храните.

Историята започва далеч от американските ниви. Преди войната приблизително една трета от световната търговия с торове преминаваше през Ормузкия проток. След началото на конфликта доставките бяха сериозно нарушени, а световният пазар бързо реагира с рязко покачване на цените. Според оценки на Световната банка средното поскъпване на торовете през тази година може да достигне 31%, докато при някои азотни торове увеличението вече надхвърля 60%. Това не са просто статистики. Това са разходи, които директно определят колко царевица, пшеница, соя или зеленчуци ще бъдат произведени през следващите сезони.

Най-показателен е примерът на Престън Арингтън, фермер от Мисисипи, който обработва над 2 100 акра земя. Само за една година цената на използвания от него течен тор е скочила от 265 долара на тон до 435 долара на тон. Това представлява увеличение от над 64%. За ферма с подобен мащаб подобно движение не е просто неудобство. То променя цялата икономика на бизнеса. Арингтън признава, че днес е принуден да следи всяка единица азот, всеки литър гориво и всеки елемент от производствения процес по начин, който преди е бил ненужен. По неговите думи това е фундаментална промяна в начина, по който се управлява земеделието.

Още по-притеснително е, че проблемът далеч не се изчерпва само с торовете. Войната доведе и до рязко покачване на цените на горивата. Арингтън посочва, че разходът му за дизел е нараснал от около 2.25 долара на галон до над 4.13 долара. Това означава почти удвояване на транспортните и производствените разходи само за година. В селското стопанство горивото присъства навсякъде – от тракторите и комбайните до транспортирането на реколтата и самите торове. Когато горивото поскъпва, ефектът се мултиплицира по цялата хранителна верига.

Може би най-важното предупреждение идва от данните на American Farm Bureau Federation. Според тях около 70% от американските фермери не могат да си позволят необходимите количества торове за сезона при текущите цени. Това е показател, който рядко попада във финансовите заглавия, но всъщност е много по-важен от ежедневните движения на фондовия пазар. Ако фермерите намалят количеството използвани торове, добивите започват да спадат. Ако добивите спаднат, предлагането на храни намалява. А когато предлагането намалява при стабилно търсене, цените неизбежно започват да се покачват.

Точно тук се появява и една от големите разлики между енергийните и земеделските пазари. При петрола цените могат да реагират почти незабавно на промени в предлагането. При земеделието ефектът често се проявява със закъснение от година или две. Именно затова някои анализатори вече предупреждават, че истинският удар върху цените на храните може да се усети през 2027 година, дори ако войната приключи още през 2026 година. Земеделските цикли са бавни, а загубените добиви не могат да бъдат възстановени моментално.

Фермерите се опитват да намерят алтернативи. Един от вариантите е използването на органични торове като птичи тор. Но и тук проблемите не закъсняват. Цената на този продукт също е скочила значително – от 34 долара на тон до 52 долара на тон само за година, което представлява увеличение от над 50%. Освен това подобни алтернативи са по-трудни за транспортиране, изискват повече логистика и не винаги са налични в необходимия момент. Така фермерите се оказват в ситуация, в която почти всяка възможност за намаляване на разходите носи свои собствени ограничения.

Подобни проблеми се наблюдават и при по-малките производители. В Ню Джърси фермерът Рон Бинаги съобщава, че разходите му за торове са се увеличили от приблизително 3 000–4 000 долара до около 8 500 долара за същите количества. За голяма корпорация подобно увеличение може да бъде неприятно, но управляемо. За семейна ферма то може да означава съкращаване на работници, отлагане на инвестиции или дори отказ от определени култури. Бинаги вече признава, че е намалил персонала си, за да компенсира част от растящите разходи.

Това поставя още един важен въпрос. През последните години инвеститорите се фокусираха основно върху инфлацията в услугите, енергията и жилищата. Сега обаче започва да се формира нов риск – инфлация, идваща директно от хранителната верига. Ако високите цени на торовете се запазят продължително време, те могат да повлияят не само върху цените на царевицата и пшеницата, но и върху месото, млечните продукти и почти всички основни хранителни категории. Причината е проста. Царевицата не е просто храна за хората. Тя е основен компонент във фуражите за животни. Когато разходите за производство на царевица растат, ефектът постепенно се пренася върху цялата хранителна система.

Най-големият риск за фермерите днес всъщност не е самото поскъпване. Истинският риск е несигурността. Земеделието винаги е било бизнес на дългосрочно планиране. Когато фермерът не знае дали цената на горивото ще бъде 4 долара или 8 долара след няколко месеца, дали торът ще поскъпне с още 20% или ще поевтинее, възможността за ефективно управление започва да изчезва. А когато несигурността стане прекалено голяма, инвестициите намаляват, производството се свива и цялата система започва да работи по-неефективно.

В крайна сметка войната в Иран вече не е само геополитическа история за петрол, санкции и военни операции. Тя постепенно се превръща в история за цената на храната, за доходите на фермерите и за бъдещата инфлация. Докато инвеститорите следят движението на суровия петрол около 100 долара за барел, истинският риск може да се формира много по-тихо – в нивите на американските фермери, които се опитват да решат колко тор могат да си позволят за следващата реколта.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.