Снимка: iStock

Американските акции продължават да се движат към нови върхове, индексите поставят рекорди почти всяка седмица, а изкуственият интелект се превърна в новия двигател на пазарната еуфория. На пръв поглед всичко изглежда познато. Корпоративните печалби растат, сливанията и придобиванията се ускоряват, а инвеститорите изглеждат убедени, че следващата голяма технологична революция тепърва започва.

Именно в такива моменти обаче най-интересни стават думите на хора като Джейми Даймън.

Главният изпълнителен директор на JPMorgan не е известен с драматични прогнози или шумни предупреждения. Затова и последните му коментари заслужават по-внимателен прочит. Той не нарече пазара балон. Не каза, че предстои срив. Не призова инвеститорите да продават. Вместо това отправи много по-фино предупреждение – че условията, които движат пазара нагоре, едновременно с това създават и условията за бъдеща нестабилност.

Това е съществената разлика.

Пазарът днес не прилича на класическия дотком балон от 2000 година. Тогава голяма част от компаниите нямаха печалби, нямаха бизнес модел и продаваха единствено обещания за бъдещето. Днес ситуацията е различна. Nvidia, Microsoft, Alphabet, Amazon и Meta генерират стотици милиарди долари приходи и десетки милиарди долари свободен паричен поток. Печалбите са реални.

Но реалните печалби не означават автоматично реалистични оценки.

Точно тук се появява първият проблем. Когато инвеститорите започнат да приемат бъдещия растеж като гарантиран, те постепенно престават да правят разлика между добра компания и добра инвестиция. Историята показва, че това са две напълно различни неща. Cisco беше великолепна компания през 2000 година. Microsoft също. Проблемът беше, че пазарът беше готов да плати практически всяка цена за бъдещия им растеж.

Днес виждаме подобни симптоми в част от AI сектора. Не е случайно, че Даймън посочва Micron като пример за прекомерна еуфория. Когато компания удвои пазарната си капитализация за по-малко от два месеца и достига оценка от 1 трилион долара, въпросът вече не е дали бизнесът е добър. Въпросът е колко съвършено бъдеще вече е включено в цената.

Това е важна разлика, която много инвеститори пренебрегват.

Вторият сигнал, който тревожи Даймън, е значително по-малко популярен сред широката публика – кредитните спредове. Именно тук често се крие истинската температура на финансовата система.

Кредитният спред представлява допълнителната доходност, която инвеститорите изискват, за да поемат риск извън държавните облигации. Когато спредовете са високи, пазарът е предпазлив. Когато са изключително ниски, както е в момента, това означава, че инвеститорите почти не виждат риск.

Проблемът е, че най-опасните периоди в историята често започват именно така.

През 2007 година кредитните пазари бяха убедени, че ипотечният риск е овладян. През 2021 година инвеститорите вярваха, че евтините пари ще останат завинаги. И в двата случая пазарът не просто подцени риска. Той практически спря да го ценообразува.

Днес наблюдаваме сходна динамика. Кредитните спредове остават близо до исторически минимуми въпреки продължаващите конфликти в Близкия изток, високата инфлация и необичайно високите държавни дефицити. Това не означава, че пазарът греши. Но означава, че маржът за грешка става все по-малък.

Третият компонент от предупреждението на Даймън е инфлацията. Докато голяма част от инвеститорите вече гледат към бъдещи намаления на лихвите, JPMorgan продължава да вижда риск инфлацията да се върне към 4%.

На пръв поглед разликата между 3% и 4% може да изглежда незначителна. За финансовите пазари обаче тя е огромна. При инфлация от 4% Федералният резерв трудно би могъл да си позволи агресивно понижаване на лихвите. Това означава по-висока доходност по облигациите за по-дълъг период от време.

А именно доходността по облигациите е може би най-подценяваният фактор зад цялото AI рали.

Колкото по-висока е безрисковата доходност, толкова по-ниска е настоящата стойност на бъдещите печалби. Ако доходността по 10-годишните американски облигации остане трайно над 5%, инвеститорите неизбежно ще започнат да задават по-трудни въпроси за оценките на компаниите, които обещават експлозивен растеж през следващото десетилетие.

Именно затова сегашният пазар изглежда толкова необичаен. От една страна имаме рекордни върхове при индексите, силни корпоративни резултати и ускоряваща се активност при сливанията и придобиванията. От друга страна имаме доходност по дългосрочните облигации близо до многогодишни върхове, инфлация над целта на Федералния резерв и растящи геополитически рискове.

Исторически подобни комбинации рядко остават стабилни за дълго време.

Това не означава непременно, че предстои срив. Всъщност точно тук е най-ценният урок от думите на Даймън. Пазарните върхове почти никога не се формират в условия на страх. Те се формират в моменти, когато инвеститорите започват да приемат добрите новини за даденост, а лошите новини за маловажни.

Парадоксът е, че пазарът може да продължи да расте още месеци или дори години и едновременно с това да става все по-крехък.

Затова истинският риск през 2026 година може да не е икономиката. Корпоративна Америка продължава да инвестира, да наема служители и да генерира печалби. Истинският риск може да бъде психологическият комфорт, който постепенно се настанява сред инвеститорите. Когато всички са убедени, че всяка корекция е възможност за покупка, историята обикновено започва да подготвя следващата си изненада.

Джейми Даймън не предупреждава за непосредствен срив. Той предупреждава за нещо по-фино и по-опасно – за постепенното разширяване на пропастта между усещането за сигурност и реалния риск. А именно тази пропаст често се оказва най-важният индикатор в края на всеки голям пазарен цикъл.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.