Снимка: iStock

Надпреварата за изкуствен интелект навлиза в нова фаза. Ако досега технологичните гиганти използваха основно огромните си парични резерви и евтин дълг, за да финансират строителството на центрове за данни и изчислителна инфраструктура, Alphabet направи ход, който може да се окаже повратен момент за целия сектор.

Компанията обяви набиране на нов капитал за 80 милиарда долара чрез емисия акции, като част от средствата ще бъдат насочени към мащабното разширяване на инфраструктурата за изкуствен интелект. Новината предизвика незабавна реакция на пазара, а акциите на компанията поевтиняха след края на редовната борсова сесия.

Причината е проста. Когато една компания издава нови акции, делът на съществуващите акционери се размива. На практика Alphabet казва на инвеститорите: „Следващият етап от битката за изкуствения интелект ще бъде толкова скъп, че искаме и вие да участвате във финансирането му.“

Това е особено любопитно, защото Alphabet далеч не е компания с липса на средства. Към последното тримесечие групата разполагаше с близо 127 милиарда долара в кеш, парични еквиваленти и ликвидни ценни книжа. Освен това за последните дванадесет месеца е генерирала около 174 милиарда долара оперативен паричен поток.

Тези числа сами по себе си са впечатляващи. За сравнение, 174 милиарда долара годишен паричен поток са повече от брутния вътрешен продукт на редица европейски държави.

И въпреки това Alphabet стига до извода, че собствените средства не са достатъчни. Това говори много за мащаба на инвестициите, които предстоят.

Компанията вече заяви, че планира капиталови разходи между 180 и 190 милиарда долара само през тази година, а през 2027 година сумата вероятно ще бъде още по-висока. С други думи, Alphabet е на път да инвестира почти 200 милиарда долара за изграждане на центрове за данни, чипове, изчислителни мощности и инфраструктура, необходима за следващото поколение AI услуги.

За да поставим това в перспектива, 190 милиарда долара са приблизително колкото цялата пазарна стойност на компании като Cisco, IBM или Intel. Това показва колко скъпа е станала надпреварата за лидерство в изкуствения интелект.

Особено интересна е ролята на Berkshire Hathaway в сделката. Инвестиционният конгломерат на Уорън Бъфет и Грег Абел ще закупи акции на Alphabet за 10 милиарда долара чрез частно пласиране. Най-важният детайл е цената.

Berkshire ще придобие акциите с отстъпка от около 6.5% спрямо пазарната цена. Това означава, че докато обикновените инвеститори купуват Alphabet на борсата при пълна оценка, Berkshire получава възможност да увеличи позицията си при значително по-благоприятни условия.

На практика Berkshire ще увеличи притежаваните акции с около 49%, достигайки приблизително 86.4 милиона акции, или около 1.3% от всички акции на Alphabet.

Този детайл е важен, защото изпраща две различни послания към пазара. Първото е положително. Berkshire очевидно вярва в дългосрочния потенциал на Alphabet и е готова да инвестира още милиарди долари в компанията.

Второто обаче е по-неприятно за останалите акционери. Ако дори Alphabet трябва да предлага отстъпка от 6.5%, за да привлече голям инвеститор, това подсказва, че капиталът вече не е толкова евтин, колкото беше преди няколко години.

Именно тук се крие по-голямата история. През последното десетилетие технологичните компании живееха в свят на почти безплатни пари. Лихвите бяха близо до нулата, инвеститорите бяха готови да финансират всяка амбициозна идея, а достъпът до капитал изглеждаше практически неограничен.

Днес ситуацията е различна. Доходността по американските държавни облигации остава близо до 5%, инфлацията е над желаните от Федералния резерв нива, а инвеститорите започват да задават все по-трудния въпрос: колко струва бъдещият растеж?

Alphabet е една от най-печелившите компании в света, но дори тя признава, че изграждането на AI инфраструктура в глобален мащаб изисква ресурси, които надхвърлят нормалните инвестиционни програми.

Това прави настоящата ситуация много различна от интернет бума през 90-те години. Тогава компаниите набираха капитал, защото нямаха печалби. Днес компаниите набират капитал, въпреки че генерират десетки милиарди долари печалба всяко тримесечие.

Причината е, че необходимата инфраструктура е безпрецедентно скъпа. Един модерен център за данни за изкуствен интелект може да струва между 5 и 10 милиарда долара. Само няколко десетки подобни съоръжения могат да погълнат инвестиции за над 100 милиарда долара. Към това трябва да се добавят чипове, електроенергия, оптични мрежи и огромни разходи за разработка на модели.

Затова все повече анализатори започват да сравняват сегашната AI надпревара не с интернет революцията, а с изграждането на железопътната инфраструктура през XIX век или електрификацията през XX век.

Това са били технологични революции, които са изисквали колосални първоначални инвестиции, преди да започнат да генерират значителна възвръщаемост. Въпросът, който пазарът започва да задава, е дали всички тези инвестиции ще се изплатят.

Ако изкуственият интелект действително промени икономиката по начина, по който очакват Alphabet, Microsoft, Amazon и Nvidia, тогава днешните разходи може да изглеждат напълно оправдани след десет години.

Ако обаче растежът се окаже по-бавен от очакванията, инвеститорите могат да се окажат в ситуация, в която стотици милиарди долари са вложени в инфраструктура, която не носи достатъчно висока възвръщаемост.

Именно затова решението на Alphabet заслужава внимание. То не е просто корпоративна финансова операция.

То е признание, че следващата фаза на революцията в изкуствения интелект ще бъде много по-капиталоемка, отколкото повечето инвеститори предполагаха преди година или две.

А когато дори компании със 127 милиарда долара в кеш започнат да търсят още капитал, това показва, че битката за лидерство в AI тепърва започва.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.