Снимка: iStock

Американските акции продължават да се изкачват към нови исторически върхове, а инвеститорите изглеждат все по-убедени, че ралито има още много път нагоре. S&P 500 записа своя 23-ти рекорден връх за 2026 година, Nasdaq също се движи около исторически максимуми, а компаниите, свързани с изкуствения интелект, продължават да привличат огромни капитали.

Под повърхността обаче започват да се появяват признаци, които исторически рядко са оставали без последствия. Един от тях идва от пазара на опции – мястото, където често най-бързо се виждат настроенията на инвеститорите.

През последните дни така нареченото съотношение put-call при акциите в САЩ падна до 0.452, което е най-ниското ниво от март 2022 година. На пръв поглед това изглежда като технически показател, който интересува единствено професионалните трейдъри. В действителност той разказва много важна история за психологията на пазара.

Когато инвеститорите купуват call опции, те залагат на покачване на цените. Когато купуват put опции, те се защитават срещу спадове или директно спекулират с понижение. При текущото съотношение търсенето на оптимистични залози е повече от два пъти по-високо от търсенето на защита срещу спад.

Това означава, че огромна част от участниците на пазара започват да вярват в една и съща история – че акциите ще продължат да растат почти безпроблемно. Именно това започва да тревожи някои анализатори.

Историята показва, че екстремният оптимизъм рядко е добър сигнал. Последният път, когато този показател беше на подобни нива, беше през пролетта на 2022 година. Тогава инвеститорите също вярваха, че най-лошото е отминало и че пазарът е готов за нов възходящ цикъл. Вместо това последва една от най-тежките мечи фази през последното десетилетие.

Още по-интересно е, че подобни стойности се наблюдаваха и в края на 2021 година – точно преди началото на разпродажбите, предизвикани от агресивното повишаване на лихвите от Федералния резерв.

Разбира се, това не означава, че сривът е непосредствено пред вратата. Пазарите могат да останат еуфорични много по-дълго, отколкото повечето инвеститори очакват. Но подобни показатели често показват кога рискът започва да расте по-бързо от потенциалната награда.

Интересното е, че настоящата ситуация е различна от предишните цикли. Докато индексът VIX, известен като „индекса на страха“, остава относително нисък и подсказва спокойствие сред инвеститорите, волатилността при отделните акции се покачва чувствително. Това означава, че на повърхността пазарът изглежда спокоен, но под нея се формират все по-големи разлики между печеливши и губещи компании.

На практика виждаме не един пазар, а два различни пазара. Първият е светът на изкуствения интелект, където компаниите се оценяват при изключително високи очаквания за бъдещ растеж. Вторият е останалата част от корпоративна Америка, където много компании продължават да се борят с по-високи разходи, забавящо се потребление и натиск върху маржовете.

Това личи ясно и от представянето на секторите. Само в рамките на един ден технологичният сектор на S&P 500 нарасна с 2.5%, докато повечето останали сектори завършиха на отрицателна територия. На практика няколко големи компании успяват да изтеглят целия индекс нагоре.

Този тип концентрация не е нов феномен. Подобни процеси се наблюдаваха по време на интернет балона през 1999–2000 година, когато малка група технологични компании започнаха да доминират индексите. Сходна динамика имаше и през 1972 година около така наречените Nifty Fifty, както и през японския балон в края на 80-те години.

Общото между всички тези периоди не е, че водещите компании са били лоши бизнеси. Напротив. Много от тях са били отлични компании. Проблемът е бил в това, че очакванията към тях са достигнали нива, които впоследствие трудно са могли да бъдат оправдани.

Точно тук се крие и най-големият риск за сегашния пазар. Не е необходимо Nvidia, Microsoft или останалите AI лидери да разочароват оперативно. Достатъчно е инвеститорите да започнат да плащат по-ниска цена за същия растеж.

Това е процесът, който Уолстрийт нарича свиване на коефициентите. Ако днес една компания се търгува при 40 или 50 пъти бъдещата си печалба, а след година инвеститорите са готови да плащат само 30 пъти печалбата, акциите могат да паднат дори при продължаващ ръст на приходите и печалбите.

Пазарът започва да прилича на въжеиграч, който продължава да върви нагоре, но всяка следваща крачка изисква все по-голямо доверие.

Любопитното е, че инвеститорите изглеждат напълно спокойни и по отношение на други рискове. Доходността по дългосрочните американски облигации остава близо до 5%, инфлацията все още е над целта на Федералния резерв, а геополитическото напрежение около Иран и Ормузкия проток продължава да създава несигурност на енергийните пазари.

В нормална среда подобна комбинация би направила инвеститорите значително по-предпазливи. Вместо това пазарът продължава да купува растеж, сякаш всички тези рискове вече са напълно решени. Именно това е причината някои стратези да започват да говорят за прегряване.

Не защото фундаментите непременно са лоши. Корпоративните печалби остават силни. Икономиката все още расте. Безработицата е ниска.

Проблемът е в настроенията. Когато твърде много инвеститори започнат да вярват в една и съща история, пазарът става уязвим към всяка негативна изненада.

Засега еуфорията около изкуствения интелект продължава да доминира и няма ясни признаци, че трендът е приключил. Но историята показва, че най-големите рискове рядко се появяват, когато инвеститорите са уплашени. Те се появяват тогава, когато почти никой вече не вижда риск.

А именно такова послание започва да изпраща днешният пазар на опции.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.