Снимка: iStock

Американските акции продължават да записват нови исторически върхове, а за много инвеститори това изглежда като поредното доказателство, че стратегията „купи индекса и забрави за него“ остава най-добрият подход. Само за последната година S&P 500 е нараснал с близо 28% и се търгува около 7 520 пункта, което представлява едно от най-силните ралита в историята на индекса.

Под повърхността обаче започва да се оформя една много различна картина, която кара някои от най-уважаваните стратези на Уолстрийт да стават все по-предпазливи.

Сред тях е Савита Субраманиан от Bank of America, която през последните месеци последователно отказва да се присъедини към еуфорията около американските акции. Интересното е, че тя не е мечка по отношение на икономиката или корпоративните печалби. Нейният аргумент е далеч по-интересен: тя харесва акциите, но не харесва индекса.

На пръв поглед това звучи парадоксално. В действителност зад тази позиция стои едно от най-важните предупреждения за пазара през 2026 година. Проблемът не е в икономиката. Проблемът е в концентрацията.

През последните две години огромна част от ръста на S&P 500 беше генерирана от малка група компании, свързани с изкуствения интелект. Microsoft, Nvidia, Oracle, Palantir и останалите технологични лидери се превърнаха в двигател на почти целия индекс. Данните показват, че още през третото тримесечие на 2025 година така наречените „Великолепни седем“ са били отговорни за около 54% от ръста на S&P 500. Това означава, че повече от половината поскъпване на най-важния борсов индекс в света е дошло от едва седем компании.

На практика все повече инвеститори смятат, че притежават диверсифициран портфейл чрез индексен фонд, но реалността става различна. Ако човек държи 100 000 долара в индексен фонд върху S&P 500, днес над 30 000 долара от тези средства реално са концентрирани в шепа технологични гиганти.

Това не е типичната диверсификация, която индексните инвеститори са свикнали да получават.

Тук се появява и основният риск, който Bank of America вижда пред пазара. Не става дума за срив на печалбите. Не става дума за рецесия. Не става дума дори за провал на изкуствения интелект.

Става дума за нещо много по-просто и много по-често срещано в историята на финансовите пазари – свиване на оценките.

Инвеститорите са готови да плащат все по-високи цени за всеки долар бъдеща печалба на компаниите от сектора на изкуствения интелект. Но историята показва, че този процес не може да продължава безкрайно. В един момент растежът трябва да започне да оправдава оценките.

Точно тук се крие рискът. Една компания може да продължи да расте с впечатляващи темпове, но акциите ѝ въпреки това да поевтиняват. Причината е, че инвеститорите могат да решат, че вече не са склонни да плащат толкова висока цена за този растеж.

Това е механизмът, който Уолстрийт нарича „свиване на коефициентите“.

Представете си компания, която расте с 20% годишно. Ако пазарът е готов да плаща 50 пъти печалбата ѝ, оценката може да изглежда оправдана. Но ако след година инвеститорите решат, че са готови да платят само 35 пъти печалбата, акцията може да падне въпреки по-високите приходи и печалби.

Точно този сценарий тревожи Bank of America. Още по-интересна е втората част от предупреждението.

Ако изкуственият интелект действително изпълни обещанията си и започне да замества милиони работни места, тогава може да се появи фундаментален икономически проблем. Производителността ще нарасне, но доходите на домакинствата могат да бъдат поставени под натиск. А без потребление няма как икономиката да поддържа устойчив растеж.

С други думи, най-големият успех на AI индустрията може да създаде нови предизвикателства за икономиката като цяло.

Това е причината Субраманиан да настоява инвеститорите да гледат отвъд технологичните лидери и да обръщат внимание на по-пренебрегвани сектори като здравеопазването, недвижимите имоти и потребителските стоки от първа необходимост. Това са области, където очакванията са значително по-ниски и където оценките изглеждат далеч по-разумни.

Особено показателна е официалната прогноза на Bank of America за края на 2026 година. В края на 2025 година банката постави цел от 7 100 пункта за S&P 500. Тогава това изглеждаше умерено позитивна прогноза, защото индексът беше около 6 827 пункта. Днес обаче ситуацията е напълно различна. При ниво около 7 520 пункта тази прогноза вече предполага спад от приблизително 6% до края на годината.

Така най-предпазливата прогноза на Уолстрийт неусетно се е превърнала в откровено негативен сценарий.

Разбира се, мнозина не са съгласни с тази теза. Том Лий от Fundstrat например вижда индексът при 7 700 пункта, докато Deutsche Bank очаква дори 8 000 пункта. Разликата между най-оптимистичните и най-предпазливите прогнози вече надхвърля 10%, което показва колко разделен е Уолстрийт по отношение на бъдещето на пазара.

Всъщност най-интересният извод не е дали S&P 500 ще бъде на 7 100, 7 700 или 8 000 пункта след шест месеца. По-важният въпрос е дали инвеститорите разбират какво реално притежават.

Защото все по-често индексът изглежда като залог върху няколко компании от ерата на изкуствения интелект, а не като представителна извадка на американската икономика.

Именно това е предупреждението на Bank of America. Не че пазарът задължително ще се срине. А че разликата между представянето на индекса и представянето на повечето компании в него става все по-голяма.

Историята показва, че подобни периоди могат да продължат дълго време. Но историята също така показва, че когато концентрацията достигне крайности, инвеститорите започват да откриват, че диверсификацията, която са смятали за даденост, всъщност не е била толкова голяма.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.