Снимка: iStock

Оптимизмът около възможна сделка между Съединените щати и Иран временно охлади цените на петрола, но големите енергийни компании предупреждават, че спокойствието може да се окаже кратко. Затварянето на Ормузкия проток вече източва световните запаси с рекордно темпо, а Exxon и Chevron очакват натискът върху физическия пазар да се засили през юни и юли.

Петролният пазар изглежда по-спокоен, отколкото беше в средата на май, но това спокойствие може да се окаже измамно. Цената на Brent се върна около 90 долара за барел, след като по-рано през месеца надхвърляше 110 долара. Причината за отстъплението е надеждата, че Съединените щати и Иран се приближават към споразумение, което би позволило повторното отваряне на Ормузкия проток - един от най-важните енергийни коридори в света.

Зад тази пазарна пауза обаче се натрупва сериозно напрежение. Ръководители на ExxonMobil и Chevron предупреждават, че цените на петрола могат да се изстрелят през следващите седмици, ако глобалните запаси продължат да се топят със сегашното темпо. Това предупреждение е важно, защото идва не от спекулативни играчи, а от компании, които следят физическия пазар, логистиката и реалното предлагане на суровина всеки ден.

Затварянето на Ормузкия проток вече предизвиква най-голямото прекъсване на петролни доставки, описвано в материала. Добивът в Персийския залив е спаднал с повече от 50%, което принуждава световната икономика да компенсира недостига чрез изтегляне на количества от складове и стратегически резерви. Според оценка на Goldman Sachs светът използва по 8,7 милиона барела дневно от глобалните запаси - темп, който бързо намалява буферите, изградени преди началото на кризата.

Първоначално тези буфери изглеждаха достатъчни. Световните запаси бяха сравнително високи преди войната, което даде на пазарите известна увереност, че шокът може да бъде овладян без незабавен ценови взрив. Сега обаче тази увереност отслабва. Главният изпълнителен директор на Chevron Майк Уърт предупреди, че „буферите и амортисьорите“ на пазара постепенно се изчерпват и способността му да поема дисбаланса е много по-малка, отколкото в началото на кризата.

Данните за Съединените щати показват защо предупреждението не е абстрактно. Търговските запаси от суров петрол са били 441,7 милиона барела в края на последната отчетена седмица - около 2% под петгодишната средна стойност за този период от годината. Още по-показателна е ситуацията със стратегическия петролен резерв на Съединените щати. Той е спаднал до 365,1 милиона барела спрямо 415,4 милиона барела преди началото на войната, при капацитет от 714 милиона барела.

Тези числа променят начина, по който трябва да се чете текущата цена на Brent. Нивото около 90 долара за барел може да изглежда като облекчение спрямо скока над 110 долара, но не означава, че кризата е приключила. По-скоро пазарът оценява вероятността за дипломатическа развръзка, докато физическите запаси продължават да намаляват. Ако сделката се забави или се провали, ценовият ефект може да бъде много по-рязък, защото резервите вече няма да са толкова високи, колкото в началото.

Старши вицепрезидентът на ExxonMobil Нийл Чапман формулира риска директно: според него може да се спори дали критично ниските нива ще бъдат достигнати след две или три седмици, но когато това стане, цената може да скочи. Това е предупреждение за момент, в който пазарът престава да гледа на кризата като на временен логистичен проблем и започва да я третира като реален недостиг на физическа суровина.

Майк Уърт от Chevron очаква натискът да се пренесе по-ясно върху физическите цени през следващите седмици, особено през юни и юли. Това означава, че дори ако финансовите пазари временно се успокояват от дипломатически сигнали, рафинерии, търговци и потребители може да започнат да усещат по-силно напрежение в реалните доставки. Именно физическият пазар често е мястото, където ценовите движения първо стават неизбежни, а после се пренасят към борсовите котировки.

За инвеститорите това създава сложна картина. От една страна, по-високите цени на петрола обикновено подкрепят приходите и печалбите на големите енергийни компании. ExxonMobil и Chevron могат да се окажат сред печелившите, ако Brent отново тръгне нагоре. Компании с голям добив, силни баланси и дисциплинирани капиталови разходи обикновено имат възможност да превърнат високите цени в по-голям свободен паричен поток, дивиденти и обратно изкупуване на акции.

От друга страна, рязък скок на петрола не е еднозначно положителен сигнал за пазара. Той може да засили инфлационния натиск, да увеличи разходите за транспорт и производство, да натовари потребителите и да затрудни централните банки. Ако енергията отново се превърне в двигател на инфлацията, очакванията за лихвите могат да се променят, а това би засегнало не само енергийния сектор, но и акциите като цяло.

Особено уязвими са секторите, които зависят от горива и логистика - авиокомпании, транспорт, химическа индустрия, производство и потребителски стоки. При тях по-скъпият петрол бързо се превръща в натиск върху маржовете. Ако компаниите не могат да прехвърлят разходите към крайните клиенти, печалбите им се свиват. Ако ги прехвърлят, потребителите плащат повече, а инфлационният ефект се разпространява по-широко.

Големият въпрос остава Ормузкият проток. Докато има реална възможност за отварянето му чрез политическа сделка, пазарът ще се опитва да калкулира облекчение. Но всяко забавяне на споразумението увеличава цената на времето. Всеки ден на ограничени доставки означава ново теглене от резервите, по-малък буфер и по-голяма чувствителност към следващия шок. В такава среда цените могат да се движат рязко не само заради реални промени в доставките, а и заради промяна в очакванията.

Петролният пазар навлиза в период, в който дипломатическите новини и данните за запасите ще имат еднакво значение. Надеждата за сделка може да задържи цените под контрол за кратко, но изчерпването на резервите работи в обратната посока. Предупрежденията на ExxonMobil и Chevron показват, че индустрията вече гледа отвъд текущото облекчение и се подготвя за сценарий, при който физическият недостиг отново диктува цената.

За инвеститорите най-разумният прочит е предпазливост. Енергийните акции могат да получат подкрепа от по-високи цени на петрола, но същият процес може да влоши общата пазарна среда. Ако Ормуз остане затворен или отварянето му се забави, ценовият натиск може да се върне бързо. Ако бъде постигната устойчива сделка, част от премията за риск може да изчезне. Между тези два сценария пазарът ще се движи нервно, защото запасите вече не са толкова удобна защита, колкото бяха в началото на кризата.

*Текстът има аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.