Снимка: iStock

На пръв поглед звучи като противоречие. В продължение на десетилетия инвеститорите възприемаха акциите и златото като противоположни лагери на финансовите пазари. Когато икономиката расте и инвеститорите са оптимистично настроени, капиталът се насочва към акции. Когато страхът се увеличава и несигурността доминира, инвеститорите търсят убежище в златото. Именно затова прогнозата на ветерана от Уолстрийт Ед Ярдени, че до края на десетилетието както индексът S&P 500, така и златото могат да достигнат нивото от 10 000, изглежда толкова необичайна.

В действителност обаче тази прогноза поставя много по-дълбок въпрос. Възможно ли е светът да навлиза в период, в който както реалните активи, така и финансовите активи ще поскъпват едновременно вследствие на огромното количество ликвидност, натрупано през последните години?

Днес S&P 500 се движи около 7 500 пункта. За да достигне 10 000 до края на десетилетието, индексът трябва да нарасне с приблизително 33%. Разпределено за четири години, това означава средна годишна доходност от около 7% до 8%, което исторически изобщо не изглежда невъзможно. Всъщност това е близо до дългосрочната средна доходност на американския фондов пазар.

Много по-интересна е прогнозата за златото.

След като през последните години премина през една от най-силните си възходящи фази в историята, цената на благородния метал вече надхвърля 4 500 долара за тройунция. За да достигне 10 000 долара, е необходимо ново поскъпване от около 120%.

На пръв поглед това изглежда агресивна прогноза. Но нека поставим цифрите в контекст.

През 2025 година златото реализира ръст от над 70%. Между 2001 и 2011 година цената му се увеличи от около 270 долара до над 1 900 долара за тройунция, което представлява ръст от над 600%. Ако разглеждаме историята на суровината, движения от подобен мащаб не са безпрецедентни.

Аргументът на Ярдени е интересен именно защото не се основава на страх от срив на икономиката или колапс на финансовата система. Той твърди, че когато американският фондов пазар продължава да създава богатство, част от това новосъздадено богатство неизбежно започва да се пренасочва към други активи. Сред тях са недвижимите имоти, суровините и разбира се златото.

Това е логика, която вече сме наблюдавали в миналото.

Между 2003 и 2007 година както американските акции, така и суровините поскъпваха едновременно. По време на следпандемичния период отново видяхме силен ръст както при акциите, така и при редица реални активи. Причината е проста. Когато общото количество капитал в системата расте, често поскъпват почти всички ограничени активи.

Но има и друга страна на историята.

Ярдени признава, че пътят към подобен сценарий няма да бъде гладък. Основният риск продължават да бъдат лихвените проценти и инфлацията.

В момента инфлацията в САЩ е около 3.8%, което според редица анализатори започва да се приближава до зона, в която пазарите стават по-чувствителни. Исторически погледнато, когато инфлацията преминава трайно над 4%, акциите често срещат затруднения. Причината е, че инвеститорите започват да изискват по-висока възвръщаемост за риска, а централните банки са принудени да поддържат по-високи лихви.

Тук се появява и един парадокс.

По-високите лихви традиционно са негативни както за акциите, така и за златото. Акциите страдат, защото бъдещите печалби се дисконтират при по-висока цена на капитала. Златото страда, защото не носи доходност и става по-малко привлекателно спрямо облигациите.

И въпреки това през последните години златото продължи да поскъпва.

Това подсказва, че зад пазара стоят много по-силни сили от обикновените движения на лихвените проценти. Централните банки по света продължават да купуват злато с темпове, невиждани от десетилетия. Страни като Китай, Индия и Турция увеличават резервите си. Геополитическото напрежение остава високо. Държавните дългове продължават да растат.

Само държавният дълг на САЩ вече надхвърля 40 трилиона долара. За сравнение, през 2000 година той беше под 6 трилиона долара. Това означава увеличение от над шест пъти за едно поколение.

Подобна динамика кара все повече инвеститори да разглеждат златото не просто като защитен актив, а като своеобразна застраховка срещу дългосрочното обезценяване на валутите.

От друга страна, американските акции продължават да бъдат подкрепяни от изкуствения интелект, технологичната революция и огромната концентрация на печалби в няколко мегакомпании.

Само Nvidia увеличи приходите си от 26.9 милиарда долара през 2023 година до над 81 милиарда долара за последното тримесечие на 2026 година на годишна база. Това е мащаб на растеж, който трудно може да бъде намерен в която и да е друга епоха на капиталовите пазари.

Ако технологичният сектор продължи да расте с подобни темпове, достигането на 10 000 пункта за S&P 500 изглежда напълно реалистично.

Истинският въпрос е дали и двете прогнози могат да се реализират едновременно.

Историята показва, че това не е невъзможно.

През дълги периоди от време както акциите, така и златото се движат в една и съща посока, защото и двете реагират на увеличаващото се глобално богатство и на разширяването на паричното предлагане. Разликата е, че акциите представляват участие в бъдещите печалби на компаниите, докато златото представлява защита срещу обезценяването на парите.

При сценарий, в който световната икономика продължава да расте, но инфлацията остава по-висока от тази през предходното десетилетие, е напълно възможно и двата актива да продължат възходящия си тренд.

Това обаче не означава, че пътят ще бъде лесен.

Пазарите рядко се движат по права линия. Дори ако S&P 500 достигне 10 000 пункта до края на десетилетието, историята предполага, че междувременно могат да се появят корекции от 20%, 30% или повече. Същото важи и за златото, което традиционно е един от най-волатилните големи активи въпреки репутацията си на сигурно убежище.

В крайна сметка сценарият за „двойните 10 000“ не е просто прогноза за две числа. Той е отражение на една по-голяма идея. Идеята, че светът навлиза в период, в който реалните активи, финансовите активи и ограничените ресурси могат да поскъпват едновременно под натиска на растящи дългове, по-висока инфлация и огромно количество глобална ликвидност.

Ако Ярдени се окаже прав, следващите няколко години могат да се окажат едни от най-интересните за инвеститорите от началото на века. Но ако има един урок от историята, той е, че когато всички говорят за бъдещи върхове, рискът никога не изчезва. Той просто се премества на друго място.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.