Снимка: iStock

Еуфорията около космическия сектор получи неприятно напомняне за реалността, след като ракетата New Glenn на Blue Origin експлодира на стартовата площадка в Кейп Канаверал в четвъртък вечерта. Макар че няма пострадали служители и компанията вече работи по разследване на причините за инцидента, събитието идва в особено чувствителен момент за пазара – точно когато инвеститорите започнаха да оценяват космическата индустрия по начин, който все повече напомня ранните етапи на технологичен балон.

Реакцията беше незабавна. Акциите на AST SpaceMobile поевтиняха с около 11% преди началото на търговията, а Rocket Lab загуби над 2%. Само през последния месец двете компании бяха поскъпнали с близо 90%, подхранени от нарастващия ентусиазъм около очакваното IPO на SpaceX. Това означава, че част от инвеститорите вероятно просто използват новината като повод за прибиране на печалби след един изключително силен ръст.

Тук обаче има по-дълбока история.

Пазарът често забравя, че космическата индустрия не прилича на софтуерния сектор. При разработката на ново приложение един неуспешен продукт може да струва милиони долари. При ракетната индустрия една грешка може да струва стотици милиони и години работа. Историята на космическите програми е история на многократни провали, експлозии и неуспешни тестове преди достигането на устойчив успех.

Достатъчно е да си припомним ранните години на SpaceX. Между 2006 и 2008 година първите три изстрелвания на Falcon 1 завършиха с неуспех. След третия провал компанията на Илон Мъск беше буквално на ръба на фалита. Ако четвъртото изстрелване също беше завършило с катастрофа, SpaceX вероятно днес нямаше да съществува. Вместо това четвъртият опит се оказа успешен и постави основите на компания, която днес е оценявана на над 500 милиарда долара и доминира световния пазар на космически изстрелвания.

Точно затова инвеститорите трябва да бъдат внимателни да не интерпретират всяка експлозия като фундаментална промяна в перспективите на индустрията. В космическия сектор провалите не са изключение. Те са част от процеса.

По-интересният въпрос е защо пазарът реагира толкова чувствително.

Отговорът вероятно се крие в огромната еуфория около сектора през последните седмици. Очакванията за публично предлагане на SpaceX, което според различни оценки може да привлече над 75 милиарда долара нов капитал, предизвикаха истинска вълна от спекулативен интерес към почти всички компании, свързани с космоса. При подобна среда инвеститорите често започват да купуват не защото оценките изглеждат привлекателни, а защото очакват някой друг да плати по-висока цена утре.

Това е механизъм, който сме виждали многократно в историята.

През края на 90-те години интернет компаниите поскъпваха независимо дали имаха печалби. През 2021 година инвеститорите купуваха компании за електромобили и космически проекти при оценки, които предполагаха десетилетия безупречен растеж. Днес подобни процеси започват да се наблюдават и в сферата на изкуствения интелект и космическите технологии.

Това не означава, че секторът няма бъдеще. Напротив.

Според оценки на Morgan Stanley глобалната космическа икономика може да достигне 1 трилион долара годишно до 2040 година. Starlink вече генерира милиарди долари приходи годишно. Военните разходи за сателитни системи растат. Комуникациите, наблюдението на Земята, автономната навигация и космическата инфраструктура се превръщат във все по-важни стратегически активи.

Проблемът е, че добрата индустрия невинаги означава добра инвестиция на всяка цена.

Именно тук се крие големият риск за инвеститорите. Когато ентусиазмът стане прекалено голям, дори отлични компании могат временно да се окажат надценени. Историята показва, че най-големите загуби рядко идват от лоши бизнеси. Те идват от добри бизнеси, купени на прекалено високи оценки.

Инцидентът с Blue Origin вероятно няма да промени дългосрочната траектория на космическата индустрия. Но той напомня нещо важно. Между мечтите за колонизация на Марс, глобален интернет от космоса и многомилиардни оценки все още съществуват законите на физиката. А те са много по-малко склонни да прощават грешки от финансовите пазари.

В краткосрочен план експлозията може да доведе до по-висока волатилност в космическите акции и да охлади част от ентусиазма около сектора. В дългосрочен план обаче най-вероятно ще бъде запомнена като още една спирка по пътя на индустрия, която исторически винаги е напредвала чрез поредица от неуспехи и последващи подобрения.

Истинският въпрос пред инвеститорите не е дали Blue Origin ще възстанови ракетата си. Компанията на Джеф Безос почти сигурно ще го направи. Истинският въпрос е дали пазарът не започва да оценява космическите компании така, сякаш бъдещият успех вече е гарантиран. А историята показва, че именно в подобни моменти рискът обикновено е най-висок.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.