Снимка: iStock

Инфлацията отново се превръща в централната тревога за американската икономика. След месеци, в които пазарите постепенно свикваха с идеята, че ценовият натиск ще отслабва, последните данни и сигналите от финансовия сектор показват по-сложна и по-неудобна картина. Оперативният директор на Goldman Sachs Джон Уолдрон заяви, че именно инфлацията е най-големият рисков елемент пред икономиката и темата, която лично го тревожи най-много.

Изказването му не е изолирано предупреждение, а отражение на по-широко напрежение на пазарите. В основата му стои въпросът дали високите лихви вече са достатъчни, за да ограничат инфлацията, или американската икономика остава твърде силна, за да позволи на ФЕД да премине към по-мека политика. Само преди няколко месеца инвеститорите търсеха отговор кога ще започне понижение на лихвите. Сега темата постепенно се измества към възможността следващото движение да бъде в обратната посока.

Данните за индекса на личните потребителски разходи през април подсилиха тази промяна в настроенията. Показателят, който ФЕД следи внимателно при оценката на инфлационната среда, достигна най-високото си равнище от три години. Индексът се повиши с 3,8 процента, като част от натиска дойде от поскъпването на петрола заради конфликта в Близкия изток. Енергията остава особено чувствителен фактор, защото по-високите цени бързо се пренасят към транспорта, производството, доставките и очакванията на потребителите.

Тъкмо очакванията са ключови в настоящия момент. Ако домакинствата и компаниите започнат да приемат по-високата инфлация като трайна, поведението им се променя. Работниците настояват за по-високи заплати, фирмите прехвърлят по-големите разходи към клиентите, а инвеститорите изискват по-висока доходност, за да поемат риск. Така инфлацията може да се самоподдържа, дори когато първоначалният шок вече е отслабнал.

Джон Уолдрон насочи вниманието именно към връзката между инфлацията, дългосрочните лихви и цената на капитала. Ако доходността по дългосрочните облигации се повиши не само в Съединените щати, но и в други големи икономики, ефектът ще се усети в почти всяка част на икономиката. По-скъпият капитал затруднява инвестициите, променя оценките на компаниите, повишава цената на заемите и влияе върху потребителското поведение. Това е риск, който се натрупва постепенно, но може да промени рязко финансовата среда.

Облигационният пазар вече започва да изпраща такъв сигнал. Все повече участници приемат, че има реална вероятност ФЕД да повиши лихвите през тази година, вместо да ги запази на сегашното равнище. Разликата в очакванията все още не е драматична, но посоката е важна. Пазарът вече не залага безусловно на облекчаване на паричната политика. Той отново допуска сценарий, при който инфлацията се оказва достатъчно упорита, за да наложи по-твърд отговор.

Особеното в сегашния цикъл е, че икономиката не се охлажда по класическия начин. Обичайно високите лихви ограничават търсенето, забавят кредитирането и притискат инвестициите. Днес обаче мащабното изграждане на инфраструктура за изкуствен интелект поддържа силен поток от капитал към центрове за данни, сървъри, енергийни мощности, чипове и свързани услуги. Тези инвестиции са стратегически и по-малко чувствителни към лихвите от потребителските кредити, автомобилните заеми или ипотеките.

Това поставя ФЕД в трудна позиция. От една страна, високите лихви би трябвало да забавят икономиката и да намалят инфлационния натиск. От друга, най-динамичните сектори продължават да харчат агресивно, защото компаниите не искат да изостанат в надпреварата за изкуствен интелект. Ако този инвестиционен цикъл остане силен, ефектът от паричната политика може да бъде по-слаб от очакваното.

Изкуственият интелект в този смисъл има двойствена роля. В дългосрочен план той обещава по-висока производителност, по-ефективни процеси и по-ниски разходи в редица индустрии. В краткосрочен план обаче изграждането на неговата инфраструктура изисква огромни количества капитал, електроенергия, оборудване, строителни услуги и квалифицирана работна сила. Когато търсенето на тези ресурси расте по-бързо от предлагането, то може да поддържа ценовия натиск.

Главният икономист на Apollo Global Management Торстен Сльок също поставя акцент върху тази необичайна устойчивост на икономиката. Лихвите могат да продължат да се движат нагоре, ако досегашното затягане не успява да забави достатъчно растежа и инфлацията. Това не означава неизбежна криза, но означава, че пазарите може да са подценили продължителността на периода на скъп капитал.

Въпреки тревогите Джон Уолдрон не описва икономика, която е на ръба на рязко забавяне. Напротив, той подчертава, че потребителите продължават да харчат, а трудовият пазар остава устойчив. Тази комбинация обяснява защо икономическата активност се задържа висока въпреки лихвената тежест. За финансовите пазари обаче това е двусмислен сигнал. Силният потребител подкрепя корпоративните приходи, но също така може да задържи инфлацията над желаното равнище.

За Goldman Sachs подобна среда е особено важна, защото движението на лихвите влияе върху почти всички големи направления във финансовата система. По-високите дългосрочни доходности променят цената на придобиванията, емисиите на дълг, кредитирането, борсовите оценки и апетита към първични публични предлагания. Когато капиталът поскъпва, всяка компания трябва да защитава по-убедително инвестиционните си планове и очакваната възвръщаемост.

Пазарите засега се движат между две сили. Първата е оптимизмът около растежа, технологичните инвестиции и устойчивото потребление. Втората е страхът, че същата тази устойчивост ще попречи на инфлацията да се върне бързо към равнища, удобни за ФЕД. Затова всяка нова инфлационна статистика вече се чете не просто като икономически показател, а като сигнал за бъдещата цена на парите.

По-важният детайл е дали американската икономика навлиза в нов режим - с по-високи капиталови разходи, по-силна технологична инвестиционна вълна и по-упорита инфлация. Ако това се потвърди, очакванията за бързо връщане към по-ниски лихви може да се окажат прекалено оптимистични. Вместо това компаниите и инвеститорите ще трябва да свикнат с по-дълъг период на по-скъпо финансиране и по-внимателно управление на риска.

Идеята на Джон Уолдрон не е сигнал за непосредствена икономическа слабост, а за промяна в баланса на рисковете. Инфлацията остава факторът, който може да принуди ФЕД да запази твърдата си позиция по-дълго, отколкото пазарите желаят. Устойчивото потребление и инвестициите в изкуствен интелект дават сила на икономиката, но същевременно правят овладяването на ценовия натиск по-трудно. Именно в това противоречие се крие най-големият риск за следващите месеци.

*Текстът има аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.