Снимка: iStock

Японската йена остана близо до равнища, които пазарите свързват с риск от нова валутна интервенция от страна на Токио. Напрежението около Иран, силният долар и опасенията за енергиен шок поставят японската валута под натиск, въпреки че очакванията за повишение на лихвите от Японската централна банка се засилват.

Слабостта на йената е особено чувствителна тема за Япония, защото съчетава няколко проблема наведнъж. От една страна, поевтиняването на валутата подкрепя износителите и подобрява стойността на приходите им в чужбина. От друга, то оскъпява вноса на енергия, суровини и храни - области, в които японската икономика остава силно зависима от външни доставки. Когато този натиск се появи едновременно с война, засягаща Близкия изток и риска за ключови морски маршрути, ефектът върху валутата става още по-сложен.

Доларът запази стабилни позиции след поскъпване спрямо основните си конкуренти ден по-рано. Причината не беше толкова вътрешна сила на американската икономика, колкото класическата реакция на пазарите при опасност: инвеститорите се връщат към валутата, която възприемат като убежище. Подновените американски удари срещу Иран охладиха надеждите за бърз край на конфликта и за скорошно нормализиране около Ормузкия проток - един от най-важните морски коридори за световната търговия с енергийни суровини.

Валутните пазари рядко реагират само на едно събитие. При йената в момента се наслагват страхове от енергиен шок, очаквания за централнобанкова реакция и риск от директна намеса на японските власти. Управителят на Японската централна банка Казуо Уеда зае по-твърд тон, като предупреди, че предизвикан от войната скок в цените на петрола може да се окаже по-продължителен, ако се развие в среда на високи инфлационни очаквания и растящи заплати.

Това предупреждение е важно, защото Япония дълго време беше икономика, бореща се не с прекалено висока инфлация, а с обратния проблем - твърде слабо ценово движение и крехко вътрешно търсене. Сега ситуацията изглежда различно. Заплатите растат, инфлационните очаквания са по-устойчиви, а външен енергиен шок може да се превърне в натиск, който централната банка не може да пренебрегне. Затова пазарите вече оценяват на около 70 процента вероятността за повишение на лихвата с четвърт процентен пункт на следващото заседание на Японската централна банка на 15 и 16 юни.

На теория подобни очаквания би трябвало да подкрепят йената. По-високите лихви обикновено правят валутата по-привлекателна. Практиката обаче е по-мътна, защото Япония е силно изложена на енергийната криза. Ако петролът и газът поскъпват заради военен риск, разходите на японската икономика се увеличават, търговският баланс се влошава, а доверието към валутата отслабва. Така йената се оказва в необичайна позиция: едновременно подкрепяна от очакванията за лихвено повишение и притискана от страха, че геополитиката ще удари най-уязвимите части на японския икономически модел.

Вниманието на инвеститорите вече се насочва към данните за потребителските цени в Токио, които се очакват в края на седмицата. Те често се разглеждат като ранен сигнал за националната инфлационна картина. По-слаби данни биха могли да охладят очакванията за по-нататъшно затягане на паричната политика след юни, макар че според част от анализаторите едно повишение на лихвите на предстоящото заседание вече изглежда трудно за избягване.

Доларовият индекс, който измерва стойността на американската валута спрямо кошница от основни конкуренти, остана почти без промяна около 99,082 пункта след ръст от 0,15 процента предишния ден. Еврото леко поскъпна до 1,1642 долара, без това да промени общото усещане, че пазарът остава в режим на предпазливост. В подобна среда движението на валутите се определя не само от лихвените разлики, а и от въпроса къде капиталът се чувства най-защитен.

По-силна реакция имаше при новозеландския долар. Той поскъпна с 0,7 процента до 0,5876 щатски долара, след като Централната банка на Нова Зеландия остави основната си лихва без промяна, но даде ясен сигнал, че повишения може да се наложат по-рано и в по-голям мащаб от предвижданото досега. Решението е било взето при разделен вот - трима членове са подкрепили повишение с четвърт процентен пункт, а трима са предпочели запазване на лихвата. Решаващият глас е бил на управителя Анна Бреман.

Този детайл е важен, защото показва колко близо е била Нова Зеландия до незабавно затягане на паричната политика. В изявлението си централната банка посочва, че основната лихва най-вероятно ще трябва да се повиши по-рано и повече, отколкото е било предвидено във февруарската оценка. Пазарът прие това като ястребов сигнал, дори без формално повишение на лихвата. Във валутната търговия понякога именно промяната в тона тежи повече от самото решение.

Новозеландският случай показва колко трудна става задачата на централните банки в малки отворени икономики. Те трябва да пазят ценовата стабилност, но не контролират източника на голяма част от шока. Ако инфлацията идва от енергия, вносни стоки или глобални транспортни рискове, повишаването на лихвите може да охлади вътрешното търсене, но не може да отвори Ормузкия проток, да намали петролната премия или да прекрати военна криза.

Австралийският долар тръгна в обратна посока. Първоначалните му печалби бяха заличени, след като данните показаха, че годишната инфлация в Австралия се е забавила до 4,2 процента през април спрямо 4,6 процента през март. Очакванията на анализаторите бяха за 4,4 процента, което направи показателя по-мек от прогнозите. След слабите данни за пазара на труда от предходната седмица търговците вече оценяват значително по-скромно възможността за допълнителни повишения на лихвите до края на годината.

Разликата между Нова Зеландия и Австралия е показателна. В едната страна централната банка почти е стигнала до повишение и предупреждава за по-ранни действия. В другата по-хладната инфлация и по-слабите трудови показатели карат пазарите да намалят очакванията за затягане. Така валутите в региона се раздалечават не заради географията си, а заради различното темпо, с което инфлацията и централните банки реагират на един и същ глобален фон.

Най-голямата несигурност остава свързана с Близкия изток. Изказването на държавния секретар на Съединените щати Марко Рубио, че договарянето на споразумение за спиране на конфликта може да отнеме „няколко дни“, не успокоява напълно пазарите. За инвеститорите няколко дни могат да бъдат дълъг период, когато става дума за война, енергийни доставки и валути, които реагират за секунди на всяко ново съобщение.

Пазарната картина в сряда затова не може да бъде сведена само до курс йена-долар. Тя е отражение на по-голямо напрежение: централните банки се опитват да управляват инфлацията с инструменти от нормалната икономическа политика, докато светът им поднася шокове от извънреден характер. Йената е най-видимият симптом, защото стои близо до равнище, при което Токио може да реши, че пазарът е прекалил. Но подобна намеса би била само временен отговор, ако зад слабостта на валутата стои по-дълбок страх от енергиен и геополитически удар.

В следващите дни инвеститорите ще наблюдават три линии едновременно: дали напрежението около Иран ще отслабне, дали Японската централна банка ще потвърди очакванията за юнско повишение и дали данните за инфлацията ще подкрепят по-твърдата позиция на Казуо Уеда. До тогава йената вероятно ще остане под прожекторите - не само като валута, а като измерител на това колко тясно вече са преплетени войната, енергията и паричната политика.

*Текстът има аналитичен характер и не представлява инвестиционен съвет.