Снимка: iStock

Теодор Минчев

Има нещо изключително странно в днешните пазари и повечето инвеститори все още не го осъзнават напълно. Само за няколко години компаниите с оценка над 1 трилион долара започнаха буквално да се „роят“. Nvidia премина 1 трилион долара, след това 2 трилиона, а днес вече се движи към територия, която допреди няколко години изглеждаше немислима дори за Apple или Microsoft. Broadcom, Meta, Amazon, Alphabet, Saudi Aramco, TSMC, Samsung, Micron и SK Hynix започнаха да се превръщат в гиганти с пазарна капитализация, сравнима с икономиките на цели държави.

Именно тук идва големият въпрос.

Ако пазарът вече приема за нормално производител на чипове, облачна компания или AI инфраструктурен играч да струва 1, 2 или дори 4 трилиона долара, тогава защо актив като биткойн, който в момента струва приблизително 75 000 долара за монета и около 1.5 трилиона долара обща капитализация, все още се възприема като „скъп“?

Всъщност, когато се погледне в правилния мащаб, биткойнът може да изглежда не просто евтин, а абсурдно евтин.

Истинският проблем е, че повечето хора мислят за биткойн през цената на една монета, а не през дела му от глобалния капитал. Човешката психология трудно обработва числа като 75 000 долара за дигитален актив. Това звучи „високо“, защото инвеститорите подсъзнателно сравняват днешната цена с миналото. Те помнят биткойн на 1000 долара, на 10 000 долара или на 20 000 долара и мозъкът автоматично приема, че всичко над това вече е прекалено скъпо.

Но пазарите не работят така. Пазарите работят чрез относителен дял от капитала, а не чрез абсолютни числа.

Днес глобалното богатство се оценява на стотици трилиони долари. Само световният пазар на акции надхвърля 120 трилиона долара. Глобалният облигационен пазар е над 140 трилиона долара. Световният пазар на недвижими имоти вероятно надхвърля 350 трилиона долара. Златото се оценява на приблизително 22–23 трилиона долара. Ако към това се добавят кеш, частен капитал, деривати и други финансови активи, светът вече се движи към обща стойност на активите от близо 900 трилиона до 1 квадрилион долара.

На този фон биткойнът с капитализация около 1.5 трилиона долара изглежда почти микроскопичен.

Това означава, че биткойнът все още представлява едва около 1%–1.5% от глобалните финансови активи. Дори спрямо златото биткойнът е едва около 6%–7% от стойността на глобалния златен пазар. Ако някой твърди, че биткойнът е „балон“, тогава трябва да обясни защо актив, който все още е толкова малък спрямо глобалното богатство, вече е достигнал своя предел.

Историята всъщност показва точно обратното.

Когато биткойнът премина 1 трилион долара капитализация през 2021 г., пазарът започна да вярва, че това е краят на експлозивния растеж. Тогава цената за кратко надхвърли 64 000 долара и огромна част от инвеститорите приеха, че активът вече е „твърде голям“, за да продължи да расте агресивно. Медии, анализатори и дори много институции започнаха да говорят за биткойна като за вече зрял и ограничен откъм бъдещ потенциал актив.

Но се случи нещо много по-важно.

След преминаването на 1 трилион долара биткойнът не изчезна. Не колабира структурно. Не беше забранен глобално. Вместо това започна бавен процес на институционализация. BlackRock, Fidelity и останалите ETF гиганти влязоха в пазара. Спот ETF-ите промениха достъпа до актива. Пенсионни фондове започнаха да разглеждат възможността за минимални алокации. Хедж фондове започнаха да третират биткойна не като „крипто спекулация“, а като макро актив с ограничено предлагане.

Това е фундаментална промяна.

В продължение на години биткойнът беше разглеждан като експеримент. Днес той все повече започва да се държи като дигитален резервен актив.

И тук идва големият парадокс.

В същото време, в което биткойнът се институционализира, глобалните оценки на компаниите буквално експлодират. Nvidia добавяше по 200–300 милиарда долара пазарна капитализация за седмици. Micron добави над 160 милиарда долара само за един ден след анализ на UBS. Samsung, SK Hynix и Micron преминаха трилионната граница почти едновременно благодарение на AI memory бума.

Пазарът започна да оценява AI инфраструктурата като цивилизационен актив.

Но ако AI инфраструктурата може да струва трилиони, тогава защо глобален дигитален актив с абсолютно ограничено предлагане да не може?

Тук е важно да се разбере и другото. Биткойнът е един от малкото активи в света с абсолютно фиксирано предлагане. Никога няма да има повече от 21 милиона монети. Това означава, че за разлика от акциите, облигациите или фиатните валути, ново предлагане не може да се създава според политическите или корпоративните нужди.

Именно това прави сравнението с глобалния капитал толкова интересно.

Ако дори малък процент от глобалното богатство започне да се прехвърля към биткойн, ефектът върху цената може да бъде огромен. При текуща капитализация от около 1.5 трилиона долара, всяко ново институционално търсене се сблъсква с относително ограничен свободен float. Огромна част от монетите вече не се движат активно. Част са изгубени. Други се държат дългосрочно от институции и early adopters.

Това означава, че реалното предлагане на пазара е много по-малко, отколкото изглежда.

Историята на биткойна всъщност е история на постоянен недостиг. Всеки цикъл досега се е базирал на една и съща динамика. Търсенето расте по-бързо от наличното предлагане. Разликата е, че днес този процес започва да се случва в много по-голям мащаб.

Особено след ETF-ите.

Само BlackRock IBIT за изключително кратък период се превърна в един от най-бързо растящите ETF-и в историята. Това е сигнал, че институционалният капитал вече не гледа на биткойна като на fringe актив. А когато институционалният капитал приеме даден актив за легитимен, историята показва, че оценките могат да растат много по-дълго и много по-агресивно, отколкото пазарът очаква.

Точно това се случи със златото през 70-те години. Точно това се случи с технологичните акции след интернет революцията. И точно това може да се случва с биткойна днес.

Най-интересното е как се движеше делът на биткойна спрямо глобалния капитал през годините. През 2013 г. биткойнът беше практически невидим. Под 10 милиарда долара капитализация. През 2017 г. достигна приблизително 300 милиарда долара и започна да изглежда значим. През 2021 г. премина 1 трилион долара и пазарът започна да вярва, че растежът приключва. Днес, въпреки институционализацията и ETF революцията, той все още е само малка част от глобалните финансови активи.

Това е изключително важно.

Защото повечето големи asset bubbles в историята се случват, когато даден актив вече е погълнал огромна част от глобалния капитал. Японските акции през 80-те, американските недвижими имоти през 2007 г. или dot-com компаниите през 2000 г. бяха достигнали огромна концентрация спрямо икономиката.

Биткойнът все още не е там.

Дори при 75 000 долара той остава относително малък спрямо мащаба на световните пазари.

И тук идва най-важната идея.

Пазарът започва да разбира, че AI ще изисква нов тип икономическа инфраструктура. Nvidia, Micron, Broadcom и останалите AI гиганти вече се оценяват като инфраструктурни монополи. Но ако дигиталната икономика продължи да расте, тогава възниква логичният въпрос: какъв ще бъде резервният актив на тази дигитална икономика?

Точно тук биткойнът започва да изглежда много по-голям от просто „крипто“.

Той започва да изглежда като потенциален дигитален слой за съхранение на стойност в свят, който постепенно става все по-дигитален, по-AI ориентиран и по-недоверчив към безкрайното печатане на фиатни валути.

Разбира се, това не означава, че няма риск. Биткойнът остава изключително волатилен актив. Историята му е пълна с 50%–80% спадове. Регулаторният риск не е изчезнал. Ликвидността остава циклична. А еуфорията около AI и дигиталните активи може да създаде прекомерни оценки.

Но структурно погледнато, най-интересното е друго.

Биткойнът вече премина границата от експеримент към институционален макро актив, а въпреки това неговият дял от глобалния капитал остава изненадващо малък.

Именно това е причината актив на цена около 75 000 долара да може да изглежда не скъп, а исторически евтин.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.