Снимка: iStock

Manus, китайският проект за агентен изкуствен интелект, който само преди месеци изглеждаше като поредния пробив в глобалната надпревара за AI, днес е изправен пред далеч по-сложна задача: да се отдели обратно от Meta Platforms, след като Пекин поиска фактическо разваляне на придобиването. Според информация, цитирана от Bloomberg, съоснователите на компанията разглеждат вариант за набиране на приблизително 1 милиард долара от външни инвеститори, с които да изкупят обратно китайския бизнес.

Разговорите се водят от тримата основатели на Manus — Сяо Хун, Цзи Ичао и Джан Тао. Обсъжданата оценка на компанията трябва поне да достигне 2 милиарда долара — сумата, която Meta Platforms е платила за придобиването на AI структурата. Част от финансирането може да бъде осигурена и със собствени средства на основателите, ако процесът премине към реална сделка. Един от разглежданите сценарии предвижда създаване на китайско съвместно дружество с новите инвеститори, което по-късно да бъде подготвено за първично публично предлагане в Хонконг.

Подобна операция би била изключително необичайна. Големи технологични сделки рядко се обръщат назад само няколко месеца след приключването им, още повече когато част от активите, служителите и технологичните решения вече са интегрирани в структурата на купувача. Именно това прави случая Manus толкова показателен. Той не е просто корпоративен спор, а сблъсък между скоростта на глобалния капитал и растящата решимост на държавите да задържат стратегическите технологии под национален контрол.

Пекин се намеси през април, след като придобиването вече беше обявено и значителна част от процеса беше изпълнена. Китайските власти настояха за отмяна на сделката, породила опасения, че ценна технология и ключов човешки капитал могат да преминат под контрола на американска компания. Критиците на сделката посочиха, че Manus е създадена в Китай, но скоро след това е преместила седалището и важна част от екипа си в Сингапур — ход, който е улеснил придобиването от Meta Platforms.

За Китай този детайл се оказва съществен. Макар сделката формално да е осъществена извън територията на страната, произходът на технологията, основателите и екипа я превръща в чувствителен въпрос за регулаторите. Manus е била възприемана като пример за китайски пробив в област, в която Съединените щати и водещите компании от Silicon Valley продължават да имат значително влияние. Затова прехвърлянето на такъв актив към Meta Platforms неизбежно се превърна в политически и стратегически проблем.

Интересът на потенциални инвеститори към обратното изкупуване не е случаен. Според хора, запознати с обсъжданията, Manus е имала прогноза за приходи от около 1 милиард долара през тази година. Това прави компанията далеч повече от символичен актив. Тя изглежда като бизнес с реален търговски потенциал в една от най-динамичните зони на изкуствения интелект — системите, които не само отговарят на команди, а изпълняват последователни задачи, вземат междинни решения и работят като цифрови агенти.

Въпреки това плановете остават предварителни. Оценката на Manus все още не е окончателна, разговорите с инвеститори не са приключили, а основателите може в крайна сметка да се откажат от този път. Най-трудният въпрос е практическият: как точно технологията на Manus може да бъде отделена от Meta Platforms, след като част от нея вече е внедрена в системите на американската компания. Към това се добавя и фактът, че служители на Manus вече са се присъединили към екипите на Meta Platforms, а капиталовите плащания към предишни инвеститори са били извършени.

Сред инвеститорите, които вече са получили средства от сделката, се споменават Tencent Holdings, ZhenFund и HSG. Представители на тези компании не са дали незабавен коментар. Meta Platforms също не е коментирала веднага случая, а говорител на Manus не е отговорил незабавно на запитванията. Това мълчание допълнително подчертава чувствителността на процеса, защото всяко публично изказване би могло да има регулаторни и пазарни последици.

Случаят се развива на фона на по-широко затягане на китайския контрол върху технологичния сектор. Пекин вече е дал сигнал, че не желае водещи местни компании да приемат американски капитал без одобрение, особено когато става дума за изкуствен интелект, чувствителни данни или ключови алгоритми. Сред засегнатите от подобни ограничения са големи технологични играчи като ByteDance и Moonshot AI. Властите засилиха вниманието си и към китайски компании с офшорна структура, които търсят листване в Хонконг.

Така Manus се превръща от обещаваща технологична история в предупреждение за китайските предприемачи. Дълго време моделът беше ясен: създаване на компания в Китай, преместване на част от структурата в по-удобна юрисдикция, набиране на международен капитал и евентуална продажба на глобален стратегически купувач. Днес този път вече не изглежда толкова свободен. Геополитиката навлезе директно в корпоративната архитектура, а изборът на седалище, инвеститор и купувач може да се окаже също толкова важен, колкото самата технология.

За Meta Platforms евентуалното разваляне на сделката би било сериозен оперативен и стратегически удар. Компанията инвестира агресивно в изкуствен интелект и се стреми да подсили екипите си с таланти, технологии и продукти, които могат да ускорят развитието на нейните AI системи. Ако Manus бъде отделена, това би създало въпроси не само около достъпа до конкретна технология, но и около сигурността на бъдещи придобивания в сектори, където китайските регулатори могат да претендират за влияние, дори когато сделките са структурирани извън Китай.

От гледна точка на Пекин обаче случаят изпраща ясно послание: стратегическите технологии не могат да бъдат изнасяни без политическа цена. Това е логика, която вече не е ограничена само до Китай. Съединените щати, Европейският съюз и други големи икономики също засилват контрола върху инвестициите, чиповете, данните и изкуствения интелект. Разликата е, че при Manus този контрол се проявява след като сделката на практика вече е стигнала твърде далеч.

Предстоящите решения около Manus ще покажат докъде може да стигне държавната намеса, когато една технология бъде определена като стратегическа. Ако основателите успеят да наберат необходимия капитал и да изградят китайско съвместно дружество, това ще бъде прецедент за частично обръщане на трансгранична AI сделка. Ако процесът се провали, Manus може да остане пример за границите на регулаторната намеса, когато активите, хората и кодът вече са разпределени между различни юрисдикции.

Засега единственото сигурно е, че Manus вече не е просто стартираща компания с амбиция да се конкурира със Silicon Valley. Тя се превърна в казус за новата епоха на технологичен национализъм, в която изкуственият интелект е едновременно продукт, инфраструктура и инструмент на влияние. Развръзката ще бъде следена не само от инвеститорите, но и от всички компании, които се опитват да растат между китайския пазар, американския капитал и все по-твърдите правила на глобалната технологична конкуренция.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за търговия на финансовите пазари.