Снимка: iStock

Федералният резерв на Съединените щати даде ясен знак, че пазарите може би са избързали с очакванията за облекчаване на паричната политика. Протоколите от априлската среща на централната банка, публикувани в сряда, показват по-предпазлива и по-разделена институция, която вече не разглежда понижението на лихвите като почти предопределена следваща стъпка. Вместо това вниманието се измества към риска инфлацията да остане над целта за по-дълъг период, отколкото се предполагаше досега.

Участниците в заседанието като цяло са преценили, че продължаващите високи инфлационни данни, заедно с несигурността около продължителността и икономическите последици от конфликта в Близкия изток, може да наложат запазване на сегашната парична политика за по-дълго време. Това е важна промяна в тона, защото показва, че централната банка не иска да даде преждевременен сигнал за победа над инфлацията.

В основата на дебата стои въпросът дали инфлационният натиск в американската икономика е временно отклонение, породено от външни шокове, или по-устойчив процес, който може да се вгради в очакванията на домакинствата и бизнеса. След няколко години на инфлация над целта от 2 процента някои представители на Федералния резерв вече предупреждават, че повишените цени могат да започнат по-силно да влияят върху решенията за заплати и ценообразуване. Именно това е сценарият, от който централните банкери се опасяват най-много, защото той прави инфлацията по-трудна за овладяване.

Няколко членове на Федералния резерв все още виждат възможност за понижение на лихвите, но само при ясни доказателства, че инфлацията устойчиво се връща към целта или ако се появят по-сериозни признаци за отслабване на пазара на труда. Това е условен, а не категоричен сигнал. Пониженията на лихвите остават възможни, но вече не изглеждат като основен сценарий, който централната банка иска да подхранва публично.

По-силното послание идва от мнозинството участници, които са подчертали, че известно допълнително затягане на политиката би станало уместно, ако инфлацията продължи трайно да се движи над целта на Федералния резерв. В езика на централната банка това означава, че нови повишения на лихвите не са изключени. Самият факт, че подобна възможност присъства толкова ясно в протоколите, е предупреждение към инвеститорите, които през последните месеци често залагаха на по-бързо връщане към по-ниски лихви.

Разделението в Комитета по операциите на открития пазар също става по-видимо. Нийл Кашкари, Лори Лоугън и Бет Хамак са изразили несъгласие, защото са искали промяна в езика на официалното изявление. Според тях централната банка е трябвало по-ясно да покаже на обществеността и пазарите, че следващото движение на лихвите може да бъде както надолу, така и нагоре, в зависимост от развитието на икономиката и инфлацията. Това не е просто редакционен спор, а сблъсък за начина, по който Федералният резерв управлява очакванията.

Проблемът за централната банка е, че икономическата среда предлага противоречиви сигнали. От една страна, ако конфликтът в Близкия изток бъде разрешен скоро и ефектът от по-високите мита и енергийни цени върху инфлацията отслабне, понижения на лихвите по-късно през годината биха могли да бъдат оправдани. От друга страна, ако енергийните цени останат високи и митата продължат да повишават производствените разходи, инфлацията може да се разшири към повече стоки и услуги. Това би поставило Федералния резерв пред по-труден избор между ценова стабилност и максимална заетост.

Енергията се очертава като един от най-важните фактори в този баланс. Почти всички участници са отбелязали висок риск конфликтът в Близкия изток да се проточи или цените на петрола и други суровини да останат високи дори след края му. За паричната политика това е особено деликатен проблем. Централната банка не може да произведе повече петрол, нито да разреши геополитически конфликт чрез лихвените проценти. Тя обаче трябва да реагира, ако по-високите енергийни разходи започнат да се пренасят към по-широк кръг цени.

В протоколите се откроява и темата за производителността. Няколко представители очакват по-високият ръст на производителността да окаже натиск надолу върху инфлацията. Това е по-оптимистичният сценарий, при който икономиката успява да расте по-бързо, без това непременно да води до по-силен ценови натиск. В същото време част от участниците отбелязват, че мощните инвестиции в изкуствен интелект могат да повишат разходите за входящи ресурси в различни отрасли. Така технологичният бум, който мнозина разглеждат като източник на бъдеща ефективност, в краткосрочен план може да създаде и нови ценови напрежения.

Финансовата стабилност също не остава извън вниманието на централните банкери. Няколко представители са посочили, че оценките на активите остават високи, което увеличава вероятността от резки корекции. Този сигнал е важен, защото лихвените очаквания през последните години имаха пряко влияние върху акциите, облигациите и рисковите активи. Когато инвеститорите очакват понижения на лихвите, оценките често се разширяват. Ако обаче централната банка задържи лихвите по-високи за по-дълго или дори намекне за нови повишения, пазарната среда може бързо да се промени.

Американските пазари все още показват силен апетит към риск, но протоколите на Федералния резерв напомнят, че този апетит се основава на доста фина конструкция. Инвеститорите трябва едновременно да вярват, че инфлацията ще се забави, икономиката ще остане устойчива, корпоративните печалби ще продължат да растат, а централната банка няма да бъде принудена към по-агресивна политика. Всяко разместване в тази комбинация може да промени пазарния тон.

Федералният резерв се опитва да си върне гъвкавостта. След период, в който пазарите често тълкуваха всяко изказване през призмата на бъдещи понижения, централната банка очевидно иска да остави отворени всички възможности. Това включва задържане на лихвите на сегашното равнище за по-дълго време, понижение при убедително охлаждане на инфлацията или ново затягане, ако ценовият натиск се окаже упорит.

Априлските протоколи не дават еднозначна посока, но променят баланса на очакванията. Федералният резерв не затваря вратата към понижения на лихвите, но вече много по-ясно предупреждава, че инфлацията, геополитиката и енергийните цени могат да отложат този момент. За пазарите това е напомняне, че битката с инфлацията не е приключила, а надеждата за бързо облекчаване на финансовите условия може да се окаже преждевременна.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.