Снимка: iStock

Пазарът на петрол преживя един от най-силните си еднодневни спадове от повече от месец насам, след като Доналд Тръмп заяви, че САЩ са в „последните етапи“ на сделка с Иран, а няколко супертанкера преминаха успешно през Ормузкия проток. Brent падна с около 4.6% до малко над 106 долара за барел, а американският WTI слезе под психологическата граница от 100 долара.

На пръв поглед това изглежда като класическо облекчение за пазарите. Геополитическото напрежение отслабва, пазарът започва да оценява по-нисък риск от прекъсване на доставките и спекулативната премия в петрола започва да намалява. Но реалността вероятно е по-сложна.

Защото това, което се случва около Ормуз, вече не прилича на временна криза. Започва да изглежда като нов модел на глобална енергийна логистика.

Най-важният детайл в новината не е самият спад на цената. Най-важното е, че танкерите, преминали през протока, очевидно са използвали маршрут, контролиран и одобрен от Иран. Според анализатори на морската разузнавателна компания HUAX движението през Ормуз постепенно се възстановява, но в среда, в която Техеран фактически определя условията за преминаване. Това е огромна промяна.

Исторически Ормуз беше критична, но относително свободна артерия за световната енергийна търговия. Днес започва да се оформя система, при която достъпът може да зависи от политическа приемливост, националност на кораба, товара или двустранни договорки. Това означава, че дори при липса на официална блокада пазарът вече не функционира по стария начин.

Именно затова реакцията на петрола е толкова интересна. Пазарът едновременно празнува намаляването на напрежението и признава, че новата реалност вероятно ще остане по-рискова и по-скъпа от преди.

Тук е важно да разберем мащаба. През Ормуз преминава около една пета от световния петролен поток. Това е най-важната енергийна точка на планетата. Когато пазарът усети риск около Ормуз, той не реагира само на текущите барели. Реагира на възможността за логистичен шок върху цялата глобална система. Именно това видяхме през последните месеци.

Петролът премина над 100 долара не защото светът внезапно остана без суровина, а защото транспортният риск се повиши рязко. Огромна част от танкерите започнаха да заобикалят през Африка. Застрахователните премии скочиха. Времето за доставка се увеличи. Част от трафика практически замръзна. Това е логистична инфлация, а не просто класически недостиг.

Сега виждаме първите признаци на частично нормализиране. Южнокорейски супертанкер с кувейтски петрол премина успешно. Два китайски супертанкера също са направили прехода. Ако това се потвърди окончателно, говорим за един от най-силните дни за петролен поток през Ормуз от началото на войната насам.

Но именно тук идва големият въпрос: дали това е връщане към нормалността или просто нова форма на контролирана нестабилност? Пазарът сякаш започва да приема второто. 

Коментарите на Тръмп също са много показателни. Той ясно остави две възможности: сделка или „неприятни действия“. Това означава, че геополитическият риск не е изчезнал. Той просто временно се пренасочва към дипломация. А историята показва, че пазарът често подценява колко бързо подобни преговори могат да се разпаднат.

Особено когато Иран продължава да изпраща много агресивни сигнали. Революционната гвардия вече предупреди за „съкрушителни удари на неочаквани места“ при нови американски действия. Това не е език на стабилно успокояване. Това е език на временно замразено напрежение.

Именно затова спадът на петрола вероятно не трябва да се тълкува като край на кризата. По-скоро пазарът пренарежда вероятностите.

Преди дни инвеститорите започваха да оценяват риск от сериозно разрастване на конфликта, потенциални удари по инфраструктура и дългосрочно затваряне на потоците. Сега този сценарий временно отслабва. Но самият факт, че петролът остава над 100 долара за Brent, показва колко голяма остава геополитическата премия.

Особено интересен е и китайският фактор. Според анализаторите част от държавите вероятно вече договарят директно с Иран безопасно преминаване за своите кораби. Ако това е вярно, светът може да навлезе в много по-фрагментирана енергийна система, в която геополитическите отношения започват да определят кой има достъп до най-критичните маршрути.

Това е много важна промяна за Европа.

Европейската икономика вече премина през огромен енергиен шок след войната в Украйна. Сега континентът се сблъсква с нов риск: глобалната енергийна логистика започва да става политически условна. Това означава по-висока структурна несигурност, по-високи транспортни разходи и по-трудно прогнозиране на инфлацията.

За България това също е важно. Българската икономика е силно чувствителна към горива, транспорт и вносна инфлация. Дори когато международният петрол пада с 4–5% за ден, ефектът върху крайните цени често е ограничен, защото веригата вече работи при по-високи логистични разходи и по-висока несигурност. Това означава, че нестабилността в Ормуз може да продължи да влияе върху цените на горивата и инфлационната среда дори при временно успокояване на пазарите.

Има и още един важен аспект. Пазарът започва да осъзнава, че дори частично възстановяване на потоците не решава структурния проблем. Ако корабите могат да преминават само през „одобрени“ маршрути и при определени политически условия, това означава, че Ормуз вече функционира по различен начин. А когато най-важният енергиен проход на света започне да работи под геополитически режим, цената на сигурността неизбежно расте. Точно затова реакцията на петрола трябва да се разглежда много внимателно.

Да, пазарът празнува възможността за сделка. Но паралелно с това светът постепенно свиква с идеята, че глобалната енергийна система навлиза в нова епоха: по-политизирана, по-фрагментирана и по-малко ефективна. А това рядко е добра новина за инфлацията, облигациите и глобалния растеж.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.