Снимка: iStock

Пазарът започва да се страхува от нещо, което едно поколение инвеститори никога не е виждало: трайно високи лихви

В продължение на повече от 40 години почти цялата финансова система беше изградена върху едно фундаментално допускане: че в дългосрочен план доходността по облигациите ще продължава да пада. Това беше невидимият двигател зад бума при акциите, недвижимите имоти, технологичните оценки и дори експлозията при дълга. Когато доходността пада, стойността на почти всички активи расте. Капиталът става евтин. Рискът изглежда управляем. А финансовите балони могат да се разширяват много по-дълго, отколкото изглежда рационално.

Но сега започва да се оформя сценарий, който пазарите дълго време отказваха да приемат сериозно: възможността светът да навлиза в нов режим на структурно по-високи лихви.

Фокусът е върху доходността по 10-годишните американски облигации, която отново се движи около 4.7%, но техническата картина започва да тревожи все повече анализатори. Според някои от тях на графиката се оформя т.нар. „pennant“ модел, който исторически често действа като продължаваща формация. С други думи, ако трендът преди това е бил нагоре, пробивът обикновено също е нагоре. А в случая трендът от 2020 г. насам е именно рязко покачване на доходността.

Това може да звучи като чисто технически анализ, но реалният проблем е много по-дълбок. Защото зад графиката вече стои фундаментален катализатор. И той е комбинация от няколко опасни сили: по-скъпа енергия, геополитическо напрежение, дефицити, огромни държавни разходи и постепенно връщане на инфлационния риск.

Пазарът започва да осъзнава нещо важно. Последните десетилетия бяха аномалия, а не правило.

От началото на 80-те години светът живееше в среда на глобализация, евтина работна ръка, технологична дефлация и постоянно падащи лихви. Това създаде почти идеалната среда за растеж на финансовите активи. Но днес много от тези сили започват да се обръщат. Деглобализацията повишава разходите. Веригите за доставки стават по-скъпи. Енергийните конфликти връщат суровинния натиск. А огромните държавни дефицити означават, че пазарът трябва да абсорбира все повече нов дълг. Именно тук идва големият страх.

Защото ако доходността по 10-годишните облигации наистина премине устойчиво над 5%, последствията няма да останат само в облигационния пазар. Те ще започнат да удрят почти всяка част от икономиката. Ипотеките ще останат скъпи. Корпоративното финансиране ще поскъпва. AI инфраструктурният бум ще изисква още по-големи разходи за капитал. Оценките на технологичните компании ще бъдат под натиск, защото бъдещите печалби се дисконтират при по-висока цена на парите.

Това е особено важно днес, защото пазарът на акции все още изглежда относително спокоен. S&P 500 остава близо до рекорди. Nvidia, Microsoft и Apple продължават да доминират. AI еуфорията засега успява да прикрива напрежението в облигациите. Но исторически именно облигационният пазар често предупреждава първи.

Причината е проста. Акциите могат да бъдат движени от истории, еуфория и инерция за дълги периоди. Облигациите обаче реагират много по-директно на инфлация, дефицити и реалната цена на капитала. И тук започва най-опасният сценарий.

Не е нужно доходността да стигне 8% или 9%, за да възникне проблем. Дори диапазон около 5% до 5.5% може да бъде достатъчен, за да започне сериозно икономическо забавяне. Именно това предупреждават и някои пазарни анализатори. Според тях по-високите лихви могат постепенно да „счупят“ икономическата активност достатъчно силно, че след това доходността да започне да пада отново. Но този спад няма да бъде позитивен. Той ще бъде резултат от икономическа слабост, а не от здравословна дезинфлация. Това е ключовата разлика.

Последните години инвеститорите свикнаха да приемат падащите лихви като добър знак. Но ако следващият спад в доходността дойде заради рецесия, кредитни проблеми или срив в активността, реакцията на пазарите може да изглежда много различно. Особено тревожен е международният аспект на проблема.

Покачването на доходността вече не е само американска история. Доходността по германските облигации, японските държавни облигации и британските gilts също се покачва. Това подсказва, че светът може би навлиза в глобален режим на по-скъп капитал. А това е изключително важно, защото цялата модерна финансова система беше изградена върху предположението, че централните банки винаги могат да върнат евтините пари. Сега това вече не изглежда толкова сигурно. 

Именно затова Федералният резерв започва да изглежда все по-заклещен. Ако инфлацията остане висока заради енергията и геополитиката, Фед трудно може агресивно да намалява лихвите. Но ако икономиката започне да се забавя под тежестта на по-високите доходности, натискът за облекчаване ще расте.

Пазарът постепенно започва да осъзнава, че е възможно следващото десетилетие да изглежда напълно различно от предишното.

Може би най-важният психологически момент е, че цяло поколение инвеститори никога не е инвестирало в среда на трайно високи лихви. Огромна част от днешния капиталов пазар е формиран след 2008 г., когато централните банки системно потискаха доходността и инжектираха ликвидност. Това означава, че много от съществуващите модели за оценка на риска са изградени върху период, който може да се окаже историческо изключение.

И ако този режим наистина се променя, последствията ще бъдат много по-големи от едно движение на облигациите.

Това би означавало преоценка на почти всичко: технологични оценки, недвижими имоти, частен капитал, AI инфраструктура, корпоративен дълг и дори държавните финанси. Пазарът все още не изглежда напълно убеден, че този сценарий е реален.

Но облигациите започват да изпращат все по-силно предупреждение. А историята показва, че когато облигационният пазар започне да се тревожи за цената на парите, останалите активи рано или късно са принудени да го чуят.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.