Снимка: iStock

Иран обяви нова държавно подкрепена застрахователна схема за кораби, преминаващи през Ормузкия проток. Механизмът, наречен „Хормуз Сейф“, е представян от Техеран като услуга за защита на товарите и корабособствениците, но зад него прозира далеч по-широка стратегия: превръщането на един от най-важните морски коридори в света в източник на приходи, политически натиск и финансова автономия извън традиционната западна система.

На пръв поглед схемата изглежда като технически финансов продукт, насочен към корабни компании и собственици на товари. В действителност тя е част от много по-широка стратегия, чрез която Иран се опитва да превърне географското си положение в икономическо оръжие. Ормузкият проток отдавна е един от най-чувствителните пунктове в глобалната енергийна система. През него преминава значителна част от световната търговия с петрол и втечнен природен газ, а всяко напрежение в района незабавно се отразява върху пазарите, цените на енергията и поведението на големите сили.

Новият механизъм идва, точно когато отношенията между Иран и Съединените щати остават напрегнати, макар дипломатическите канали да не са напълно затворени. Преговорите между Вашингтон и Техеран продължават на фона на санкции, морска несигурност и взаимно недоверие. Именно в тази среда Иран се стреми да изгради паралелни финансови и логистични механизми, които да намалят зависимостта му от западната банкова инфраструктура.

Според обявените до момента параметри „Хормуз Сейф“ първоначално ще бъде насочен към ирански корабни компании и собственици на товари. Покритието ще започва от момента на потвърждение на пратката, като на собственика ще бъде издаван подписан документ. Засега обаче остават неясни няколко ключови въпроса: как точно ще се определя цената на застраховката, какъв ще бъде механизмът на обезпечаване с биткойн и дали тази такса ще се начислява отделно от вече спорната система за таксуване на преминаващите кораби.

Тъкмо последният елемент поражда най-сериозни опасения сред участниците в международната търговия. През последните седмици се появиха информации, че налозите върху някои плавателни съдове, преминаващи през Ормузкия проток, са достигали до 2 милиона долара на кораб. Ако застраховката бъде добавена като отделен разход, това би увеличило финансовия натиск върху корабособствениците и в крайна сметка може да се пренесе върху цените на енергийните суровини, транспортните разходи и крайните потребители.

Техеран представя програмата като защитна мярка, но политическото ѝ значение е трудно да бъде подценено. Чрез „Хормуз Сейф“ Иран не просто предлага застраховка. Той заявява претенция да бъде активен регулатор на риска в район, който самият той до голяма степен може да направи по-сигурен или по-нестабилен. Това създава сложна и чувствителна зависимост: корабните компании може да бъдат изправени пред избор между плащане за защита и поемане на по-висок риск при преминаване през един от най-натоварените енергийни коридори в света.

Използването на биткойн в подобна схема също не е случаен детайл. За Иран криптовалутите от години са разглеждани като възможен инструмент за заобикаляне на част от ограниченията, наложени от западните санкции. Обезпечаването на застрахователен продукт с биткойн би позволило на Техеран да намали зависимостта си от доларови разплащания, международни банки и системи, върху които Съединените щати и техните съюзници имат значително влияние. В този смисъл „Хормуз Сейф“ е не само морска, но и финансова инициатива.

Появата на програмата съвпада с информации, че Вашингтон е склонен да обсъжда временни облекчения върху част от санкциите срещу иранския петролен сектор в рамките на нова преговорна рамка. Това би било ограничен жест, предназначен да поддържа дипломатическия процес жив, без да се стига до пълно премахване на санкциите преди евентуално окончателно споразумение. Техеран обаче настоява за цялостно отпадане на ограниченията, което остава основна точка на сблъсък.

Тази двойственост очертава същината на сегашната ситуация в Персийския залив. От една страна, Съединените щати търсят начин да предотвратят по-нататъшна ескалация и да запазят пространство за преговори. От друга страна, Иран използва всяка възможност да увеличи своята тежест в морската търговия, енергийната сигурност и алтернативните финансови канали. Ормузкият проток се превръща не просто в географска теснина, а в платформа за икономическо договаряне под напрежение.

За световните пазари основният риск остава непредвидимостта. Дори ако дипломатическите разговори продължат, самото въвеждане на нови такси, застрахователни режими и криптообезпечени механизми показва, че връщането към предишното статукво в региона изглежда все по-малко вероятно. Корабоплаването през Ормуз вече не е само въпрос на маршрут, а на политическа калкулация, финансов риск и оценка на това кой контролира правилата на движение.

„Хормуз Сейф“ може да бъде представен като прагматична услуга за защита на корабите, но реалното му значение е много по-дълбоко. Иран се опитва да монетизира стратегическото си положение, да заобиколи част от ограниченията на санкционната среда и да напомни, че стабилността на глобалната енергийна търговия минава през територия, върху която Техеран има силно влияние. Застраховката, в този смисъл, е само външната форма на една по-голяма геополитическа сметка.

Ако програмата бъде реализирана в пълен мащаб, тя може да промени начина, по който корабните компании оценяват риска в Ормузкия проток. За Иран това е възможност за приходи и влияние. За международните пазари - още един източник на несигурност в регион, където дори малко напрежение може да има глобални последици.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.