Снимка: Istock

Изкуственият интелект вече не е просто технологична тема. Той започва да се превръща в новия център на пазарната психология, а това винаги е опасен момент. Историята показва, че когато една идея стане прекалено доминираща, инвеститорите постепенно спират да различават „добър бизнес“ от „добра история“. Именно това започва да тревожи все повече анализатори на Уолстрийт, докато AI инфраструктурните акции продължават почти вертикалния си възход.

Само за няколко месеца секторът на полупроводниците се превърна в почти самостоятелен пазарен режим. iShares Semiconductor ETF (SOXX) е нараснал с 61% от края на март до средата на май, а доходността му за 2026 г. вече достига 76% след ръст от 41% през 2025 г. Това вече не изглежда като обикновен бичи пазар. Това започва да прилича на ускоряваща се концентрация на капитал около една доминираща тема.

И когато подобни движения започнат да изглеждат „нормални“, рискът обикновено става невидим.

Най-яркият символ на тази еуфория в момента е Cerebras. Компанията излезе на борсата при IPO цена от 185 долара, а още в първия ден акциите скочиха до над 311 долара, което означава пазарна капитализация от почти 67 милиарда долара за бизнес с около 510 милиона долара приходи за 2025 г. Това означава оценка над 130 пъти приходите. За сравнение, дори в най-агресивните фази на cloud бума подобни множители бяха рядкост извън най-екстремните софтуерни истории.

И тук започва големият въпрос. Дали AI е следващата индустриална революция? Вероятно да. Но дали това автоматично оправдава всяка оценка? Историята казва не.

Пазарът започва все повече да се държи така, сякаш AI инфраструктурният цикъл ще продължи без прекъсване години наред. Nvidia, AMD, Micron, Broadcom, TSMC, Super Micro, Arista, Vertiv и десетки други компании вече не се оценяват само на база текущите им печалби, а на база очакванията за бъдещата доминация на AI икономиката.

Това създава много интересен психологически ефект. Инвеститорите вече не купуват компании. Те купуват участие в „следващия интернет“. И точно тук започват паралелите с края на 90-те години.

Тогава пазарът също вярваше в нещо реално. Интернетът действително промени света. Но огромна част от капитализацията се оказа прекалено изпреварила реалната икономика. Днес AI безспорно ще трансформира индустрии, продуктивност, софтуер и инфраструктура. Но въпросът вече не е дали технологията е реална. Въпросът е колко от бъдещето вече е „изядено“ от цените.

Точно затова започва да се говори все повече за т.нар. HALO акции — heavy assets, low obsolescence. Това са компании с тежки физически активи, реални парични потоци и по-нисък риск от технологично обезценяване.

На практика това е защитна реакция срещу AI манията. Има логика зад тази стратегия. Когато капиталът се концентрира прекалено агресивно в една тема, останалата част от пазара често започва да изглежда изоставена, а понякога и евтина. Исторически именно в такива моменти инвеститорите започват постепенно да търсят „по-тихи“ компании с реални активи, стабилни дивиденти и по-малка зависимост от пазарната еуфория.

Интересното е, че днешният AI цикъл не се движи само от спекулация. Това го прави много по-сложен от класически балон.

Има реален структурен двигател.

Големите технологични компании реално харчат десетки милиарди долари за AI инфраструктура. Центровете за данни, HBM паметта, GPU капацитетът, мрежите и електрическата инфраструктура вече се превръщат в стратегически ресурс. Именно затова акциите на Intel са скочили с 163% от края на март, Micron с 130%, AMD със 121%, а Nvidia с още 35% върху вече огромната си база.

Това не е просто „меме пазар“. Това е инфраструктурен цикъл. Но именно инфраструктурните цикли често са най-опасни. Защо?

Защото в началото изглеждат напълно рационални.

През 1998 и 1999 г. телекомуникационната инфраструктура също изглеждаше напълно необходима. Светът действително имаше нужда от интернет мрежи, fiber optics и сървърни центрове. Проблемът беше, че капиталът започна да приема, че този темп на растеж ще продължи почти безкрайно. Точно тогава системата започна да прегрява.

Сега AI инфраструктурата започва да изглежда по сходен начин.

Пазарът вече оценява не просто текущото търсене, а почти идеален сценарий за години напред. А това означава, че дори леко забавяне в капиталовите разходи може да предизвика сериозен натиск върху оценките.

Има и още един важен елемент. Този цикъл е много по-зависим от малък брой компании.

През дотком периода хиляди компании харчеха агресивно за интернет инфраструктура. Днес огромна част от AI инвестиционния цикъл се концентрира около няколко гиганта — Microsoft, Amazon, Meta, Alphabet, OpenAI и няколко хиперскейлъра. Това означава, че ако дори една от тези компании започне да намалява темпа на инвестиции, пазарът може да реагира много по-рязко.

Именно затова някои анализатори започват да говорят за „скритата крехкост“ на AI бума.

На повърхността всичко изглежда неудържимо. Но под повърхността огромна част от растежа зависи от това дали няколко компании ще продължат да наливат десетки и стотици милиарди долари годишно в инфраструктура.

Това прави пазара много по-чувствителен към промени в доверието.

Интересно е също, че паралелно с AI манията започват да се появяват и първите сигнали за търсене на защита. Анализаторите вече обръщат внимание на акции с по-ниска технологична зависимост, стабилни физически активи и по-предсказуеми парични потоци. Това не означава, че инвеститорите масово напускат AI. Но означава, че част от капитала започва да мисли за диверсификация извън най-горещата тема на пазара.

Именно това често се случва в по-късните етапи на големи бичи цикли. Не идва внезапен срив. Първо идва постепенното търсене на „убежища“. Пазарът започва да се пита не само „какво може да расте най-бързо“, а и „какво може да оцелее, ако еуфорията се охлади“.

Това е много важна промяна в мисленето.

Особено когато се комбинира с растящи лихви, инфлационен натиск и геополитическа несигурност. AI манията се случва в среда, в която облигационният пазар вече започва да поставя под въпрос бъдещите лихвени намаления, а енергийните цени отново се покачват заради конфликта в Близкия изток. Това е огромна разлика спрямо ранните години на интернет бума, когато ликвидността беше по-свободна и глобализацията работеше като дефлационна сила.

Днес AI цикълът се развива в много по-напрегната макро среда. Това означава, че оценките могат да станат много по-чувствителни към всяко разочарование.

Разбира се, това не означава автоматично, че сривът е близо. Историята показва, че най-опасните фази на еуфорията често идват точно след първите предупреждения. Пазарът може да остане ирационален много по-дълго, отколкото инвеститорите очакват.

Но има една много важна разлика между печеленето от тренд и преследването на еуфория. Първото е стратегия. Второто често е психология.

Именно затова все повече професионални инвеститори започват да мислят не само за участие в AI растежа, а и за защита срещу риска, че този цикъл може в даден момент да стане прекалено едностранен.

Защото най-големият риск на пазара обикновено не е това, което всички се страхуват да купят. Най-големият риск често е това, което всички вече приемат за сигурно.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.