Снимка: iStock

Очакваното повишение на лихвените проценти от Европейската централна банка през юни вече не изглежда толкова неизбежно. Само две седмици след като Кристин Лагард даде ясен сигнал, че институцията се движи към затягане на паричната политика, икономическата картина в еврозоната започва да изглежда по-сложна. Петролът не поскъпна толкова рязко, колкото се опасяваха пазарите, инфлационният натиск от енергията засега не се е разпространил широко, а икономиката на валутния съюз остава близо до застой.

Днес тази увереност е разклатена. Причината не е една, а съвкупност от сигнали, които правят решението по-трудно. Цените на петрола не се изстреляха до нивата, от които мнозина се страхуваха след ескалацията на конфликта в Близкия изток. Повишението на енергийните разходи все още не е довело до широк и устойчив вторичен инфлационен ефект. В същото време икономиката на двайсетте държави от еврозоната не показва достатъчна сила, за да понесе безболезнено ново увеличение на разходите по заемите.

Промяната в тона на централните банкери е съществена. Допреди скоро посланието беше, че по-строга парична политика ще бъде необходима, ако ценовият натиск не отслабне и ако конфликтът в Близкия изток не бъде овладян. Сега акцентът се измества. Все повече представители на Европейската централна банка говорят така, сякаш повишение ще бъде оправдано само ако инфлационната перспектива се влоши допълнително.

Това не означава, че юнското повишение е изключено. Означава, че то вече не е автоматичен сценарий. Разликата е важна, защото финансовите пазари често превръщат намеците на централните банкери в почти сигурни очаквания. Когато обаче икономическите данни започнат да дават по-противоречиви сигнали, институцията трябва да си върне свободата на действие.

Несигурността около Иран остава основният външен фактор. Тя тежи не само върху решенията във Франкфурт, но и върху позициите на други големи централни банки. Докато изходът от войната остава неясен, политиците в областта на паричната политика предпочитат да не заключват предварително следващите си ходове. Ако напрежението бъде овладяно и енергийният натиск отслабне, болезненото повишаване на лихвите може да се окаже ненужно. Ако обаче петролът отново тръгне силно нагоре, изчакването може да изглежда като грешка.

Стефан Герлах, главен икономист на EFG Bank и бивш заместник-управител на централната банка на Ирландия, обобщава дилемата ясно: повишение през юни остава възможно и може да се окаже оправдано, но запазването на лихвите също заслужава по-сериозно внимание. Точно това е същината на промяната. Пазарният консенсус досега се движеше към идеята, че увеличението е почти неизбежно. Новите данни отварят пространство за по-предпазлив прочит.

Инфлационните показатели също не дават еднозначен отговор. Проучванията сочат, че в краткосрочен план ценовият натиск може да се ускори. Но очакванията за средносрочната и дългосрочната инфлация остават стабилни. Това е ключово за Европейската централна банка, защото институцията се страхува най-много от разместване на инфлационните очаквания. Когато домакинствата и бизнесът започнат трайно да очакват по-висока инфлация, тази нагласа може сама да подхрани нови увеличения на цени и заплати.

Засега подобен процес не изглежда ясно изразен. Ръстът на заплатите също остава под контрол и се очаква да бъде далеч под предишния си връх. Това намалява риска енергийният шок да се превърне в по-широка инфлационна спирала. Управителят на финландската централна банка Оли Рен определи инфлационните очаквания като все още закотвени, а развитието при заплащането в еврозоната — като окуражаващо.

Дори Изабел Шнабел, член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка и една от най-твърдите фигури в институцията, формулира позицията си условно. Според нея рискът от по-строга парична политика е нараснал, но тя би била необходима само ако шокът от енергийните цени се разшири. Това изречение е важно, защото идва от представител, който обичайно защитава по-решителен подход срещу инфлацията. Когато дори най-твърдите гласове поставят условие, значи дебатът е по-отворен, отколкото изглеждаше.

Икономиката на еврозоната е другият голям аргумент за предпазливост. Валутният съюз едва успя да отчете растеж през първото тримесечие, а след това секторът на услугите показа признаци на отслабване. Това има пряко значение за лихвената политика. По-слаба икономика може да охлади инфлационния натиск сама по себе си, без да се налага допълнително затягане. Но тя също така е по-уязвима към ново повишение на лихвите.

Заместник-председателят на Европейската централна банка Луис де Гиндос, който се оттегля този месец, призова за предпазливост именно заради ефекта върху растежа. Според него този ефект ще стане много по-видим през следващите седмици. Управителят на гръцката централна банка Янис Стурнарас също предупреди, че опасенията от рецесия са реални и оправдани.

Тези предупреждения идват в момент, когато финансовите пазари все още залагат на поредица от повишения. Търговците очакват три увеличения, започващи през юни, а икономисти, анкетирани от Bloomberg, прогнозират движения с по четвърт процентен пункт през юни и септември. Това показва, че инвеститорите все още приемат твърдия сценарий като водещ, въпреки че част от аргументите за него отслабват.

Причината за това е комуникацията на по-твърдите представители на Европейската централна банка. Йоахим Нагел от Германия, Мартин Кохер от Австрия и Петер Казимир от Словакия дават сигнали, че повишение на следващото заседание може да бъде избегнато само ако дойдат добри новини около войната. Тази линия поддържа очакването, че юни остава най-вероятният момент за действие.

Според Пол Холингсуърт, ръководител на анализите за развитите пазари в BNP Paribas Markets 360, последните послания на Европейската централна банка подсказват, че повишението е или неизбежно, или поне базовият сценарий при липса на големи изненади. Той допуска дори обсъждане на по-голяма стъпка, ако енергийните цени се покачат значително още веднъж.

По-голямо увеличение обаче изглежда малко вероятно. Йоахим Нагел отклони въпрос по тази тема с ироничен отговор, което подсказва, че дори сред привържениците на по-твърдия курс няма очевиден апетит за драматичен ход. Реалният избор е друг: дали да се направи стандартно повишение сега, за да се демонстрира решителност, или да се изчака, за да не се затегне политиката в неподходящ момент.

Именно това прави юнското заседание толкова важно. Европейската централна банка може да повиши лихвите и да покаже, че няма да допусне енергийният шок да се превърне в трайна инфлация. Но ако икономиката продължи да отслабва и цените на енергията се успокоят, институцията може бързо да се окаже принудена да смекчава курса си. Това би изглеждало като прибързана реакция и би подкопало доверието в нейната преценка.

Обратният риск също е сериозен. Ако ЕЦБ изчака, а петролът отново поскъпне рязко и инфлационният натиск се разшири, централната банка може да бъде обвинена, че е закъсняла. Тогава ще се наложи да наваксва с по-силни или по-чести повишения, които биха нанесли още по-голяма вреда на растежа.

Затова юнското решение вече не е просто технически ход с четвърт процентен пункт. То е тест за способността на Европейската централна банка да управлява несигурност, без да се превръща в заложник на собствените си предварителни сигнали. Лагард и колегите ѝ трябва да покажат, че са готови да действат срещу инфлацията, но и достатъчно внимателни, за да не задушат икономика, която и без това се движи трудно.

ЕЦБ ще запази твърд тон до последния момент, за да не разхлаби финансовите условия преждевременно. Но самото решение през юни вече изглежда по-малко предрешено. Във Франкфурт има достатъчно основания както за повишение, така и за пауза. Разликата ще зависи от това дали енергийният шок ще остане ограничен, дали заплатите ще продължат да се движат умерено и дали слабостта в икономиката ще се задълбочи.

Европейската централна банка се намира в зона, в която прибързаната твърдост и прекаленото изчакване носят почти еднакво висока цена. Именно затова юни вече не е сигурна дата за ново повишение, а открито изпитание за преценката на институцията. В следващите седмици всяка нова цена на петрола, всяка инфлационна анкета и всеки сигнал от бизнеса ще тежат повече от обичайното.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.