Снимка: iStock

Кевин Уорш поема Федералния резерв в момент, в който постът на председателя на американската централна банка отдавна не е бил толкова политически натоварен. Утвърждаването му от Сената на Съединените щати с 54 гласа „за“ срещу 45 „против“ не е просто процедурен финал на една номинация. То е знак за дълбокото разделение във Вашингтон и за нарастващото съмнение дали централната банка ще успее да запази независимостта си под натиска на Белия дом.

Това е най-тясната подкрепа, получавана някога от кандидат за председател на Федералния резерв. Самият резултат придава политическа тежест на началото на мандата на Уорш. Той не влиза в сградата на централната банка като фигура на широк консенсус, а като председател, утвърден почти изцяло по партийна линия. Единственият демократ, който подкрепи кандидатурата му, бе сенаторът Джон Фетърман от Пенсилвания.

Подобен развой рязко контрастира с традицията, при която назначенията начело на Федералния резерв често получаваха подкрепа и от двете партии. В предишни десетилетия ръководството на централната банка се разглеждаше като институционален въпрос, стоящ над ежедневните политически битки. Днес обаче паричната политика се превърна в част от по-широкия сблъсък за посоката на американската икономика.

В центъра на напрежението стои въпросът за лихвените проценти. Президентът Доналд Тръмп отдавна настоява за по-бързо понижаване на разходите по заемите и многократно атакуваше досегашния председател Джером Пауъл заради отказа му да действа с темпото, което Белият дом желаеше. Сега очакванията към Уорш са много по-конкретни: той трябва да покаже дали ще устои на политическия натиск или ще насочи Федералния резерв към по-бързи лихвени намаления.

По време на изслушването си в Сената Уорш заяви, че паричната политика под негово ръководство ще остане строго независима. Това обещание обаче ще бъде проверено почти веднага. Мандатът на Джером Пауъл като председател приключва в петък, а до междинните избори остават по-малко от шест месеца. В подобна среда всяко решение за лихвите ще бъде тълкувано и през политическата логика на изборния календар.

Икономическите данни допълнително стесняват пространството за маневри. Часове преди гласуването в Сената правителствен доклад показа силно покачване на цените на производителите. Индексът на производствените цени през април нарасна с 6 процента на годишна база, над всички очаквания в проучване сред икономисти. Основният показател, който изключва храните и енергията, се повиши с 5,2 процента, което подсказва, че поскъпването вече се разпространява отвъд най-волатилните категории.

Тези числа са особено неудобни за новия председател. При висока и упорита инфлация бързото намаляване на лихвите става трудно за защита. По-евтиният кредит може да подкрепи потреблението и бизнеса, но също така рискува да подхрани нов ценови натиск. Именно този баланс ще бъде първото голямо изпитание за Уорш.

Натискът върху цените не идва само от вътрешното търсене. Войната с Иран и свързаният с нея скок на петролните цени усложняват картината пред Федералния резерв. Поскъпването на енергията се пренася към транспорта, производството и потребителските стоки. Данните за потребителските цени вече показаха бързо увеличение при бензина, храните, наемите и самолетните билети през април.

В такава среда централната банка трудно може да изпрати еднозначен сигнал за предстоящо разхлабване на политиката. Все повече представители на Федералния резерв настояват институцията ясно да покаже, че следващото движение на лихвите може да бъде както надолу, така и нагоре. Това е важен нюанс. То означава, че Уорш няма да управлява в празно пространство и ще трябва да убеждава колегите си, ако реши да поеме курс към намаляване на лихвите.

Кевин Уорш е на 56 години и не е ново име в икономическите кръгове на Републиканската партия. Той е съветвал Доналд Тръмп по икономическа политика, но през 2017 г. бе пренебрегнат за председателския пост, когато президентът избра Джером Пауъл. Сега Уорш получава възможността да оглави Федералния резерв в значително по-сложен момент — при по-висока инфлация, по-остра политическа поляризация и по-видим натиск върху институционалната автономия.

Новият председател вече е дал сигнали, че иска постепенно свиване на баланса на Федералния резерв, който възлиза на 6,7 трилиона долара. Той е защитавал тезата, че понижаването на лихвените проценти е по-справедлив инструмент от разширяването на баланса, защото ефектът му достига до по-широк кръг участници в икономиката. Това поставя въпроса как Уорш ще съчетае евентуални лихвени намаления с по-строг подход към активите, натрупани от централната банка.

По време на изслушването си той критикува и начина, по който Федералният резерв е реагирал на инфлацията през годините на управлението на Джо Байдън. Според него институцията е изгубила фокус върху основната си задача. Подобна позиция може да бъде добре приета от републиканците, но същевременно повишава очакванията, че Уорш ще бъде последователен в борбата с инфлацията, дори когато Белият дом настоява за по-ниски лихви.

Самото утвърждаване на Уорш бе предшествано от напрежение около Джером Пауъл. Сенаторът републиканец Том Тилис от Северна Каролина оттегли блокадата си върху номинациите за Федералния резерв, след като Министерството на правосъдието на Съединените щати обяви, че прекратява наказателно разследване срещу Пауъл, свързано с превишени разходи при ремонти на сгради на централната банка.

Тилис, Пауъл и много демократи определиха това разследване като опит на администрацията на Доналд Тръмп да окаже натиск върху действащия председател за по-бързо намаляване на лихвите. Тези обвинения се вписват в по-широкия спор за границите на президентското влияние върху централната банка. Те обясняват и защо назначението на Уорш се приема не само като кадрова промяна, а като потенциален поврат в отношенията между Белия дом и Федералния резерв.

Допълнително напрежение предизвикаха усилията на Тръмп да отстрани управителя Лиса Кук. Демократите разглеждат този ход като част от по-широка кампания за сплашване на централната банка. В тази атмосфера всеки знак за съобразяване с политическите желания на президента ще бъде посрещан с подозрение, а всеки опит за съпротива може да доведе до нов публичен сблъсък.

Джером Пауъл вече заяви, че ще остане в управителния съвет след края на председателския си мандат, но ще поддържа нисък профил. Това е необичайно решение спрямо скорошната практика и показва доколко напрегната е средата около Федералния резерв. Аргументът му е ясен: заплахите от наказателни разследвания срещу него и срещу институцията поставят под риск независимостта на централната банка.

За финансовите пазари назначението на Уорш носи повече въпроси, отколкото отговори. Инвеститорите ще търсят признаци дали Федералният резерв ще смекчи политиката си по-бързо, или ще остане фокусиран върху овладяването на инфлацията. Доходността по облигациите, курсът на долара и очакванията за растеж ще реагират не само на официалните решения, но и на всяка дума, с която новият председател очертава бъдещия курс.

Истинската тежест на този мандат ще се измери в способността на Уорш да възстанови доверие в институция, поставена под натиск от всички страни. Той трябва да покаже, че Федералният резерв може да остане независим, дори когато политическата цена на тази независимост расте. Това няма да бъде лесно в икономика, в която инфлацията тревожи домакинствата, високите лихви тежат на бизнеса, а изборите приближават.

Утвърждаването на Кевин Уорш е само началото на много по-голям тест. Оттук нататък всяко решение за лихвите ще бъде разглеждано като знак дали Федералният резерв се ръководи от данните или от политическия натиск. Новият председател получава властта в момент, в който институцията има нужда не само от правилна политика, но и от доказателство, че може да я провежда самостоятелно.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.