Снимка: iStock

Анкета сред икономисти показва рязка промяна в очакванията за действията на Европейската централна банка през тази година. След като военният конфликт с Иран засили опасенията от нов енергиен шок и по-висока инфлация, анализаторите вече предвиждат две повишения на основните лихви в еврозоната - през юни и септември.

Европейската централна банка все по-ясно навлиза в трудна зона, в която ценовата стабилност отново изисква по-твърд отговор, а икономическият растеж остава крехък. Последното проучване на Bloomberg сред икономисти очертава промяна в очакванията за паричната политика през 2026 година: вместо еднократно повишение на депозитната лихва, каквато беше предишната прогноза, мнозинството анализатори вече залагат на два хода нагоре с по 25 базисни пункта — през юни и септември.

Тази промяна не е просто техническа корекция в пазарните прогнози. Тя отразява по-дълбоко безпокойство, че войната с Иран може да прерасне в по-продължителен инфлационен фактор за Европа, особено ако напрежението в Близкия изток засегне трайно доставките на енергийни суровини. При депозитна лихва от 2% Европейската централна банка досега запазваше предпазлива позиция, но новите данни и очакванията за цените постепенно ограничават пространството ѝ за изчакване.

Анкетата, проведена между 4 и 7 май, показва, че икономистите вече виждат по-висока инфлация в еврозоната през настоящата година. Очакването е тя да достигне 2,9% през 2026 година, след като в предишното проучване прогнозата беше за 2,8%. На пръв поглед разликата изглежда малка, но за централна банка, чийто основен мандат е ценова стабилност около 2%, подобно движение има значение. То показва, че процесът на овладяване на инфлацията може да се окаже по-бавен и по-несигурен от очакваното.

Особено чувствителен остава енергийният канал. Европа вече има пресен опит от последиците на внезапни ценови шокове, когато геополитическо напрежение се пренася върху сметките на домакинствата, производствените разходи и инфлационните очаквания. В този смисъл конфликтът с Иран не е периферна тема за Европейската централна банка, а фактор, който може да промени основната картина пред управителния ѝ съвет. Колкото по-дълго продължава несигурността около доставките и цените на енергията, толкова по-голям става рискът временният скок да се превърне в по-широко поскъпване на стоки и услуги.

Именно върху тази опасност акцентира и Изабел Шнабел от Изпълнителния съвет на Европейската централна банка. Нейната позиция, че паричната политика трябва да бъде затегната, ако енергийният шок се разпространи по-широко в икономиката, ясно показва какъв е прагът на търпимост във Франкфурт. Централните банкери могат да пренебрегнат краткотрайни колебания, но не и устойчиво покачване на инфлационния натиск, което започва да влияе върху заплати, договори, цени на услугите и очакванията на бизнеса.

Ключовият въпрос за юнското заседание се очертава да бъде състоянието на Ормузкия проток — стратегическият морски път, през който преминава значителна част от световния петролен поток. Излизащият вицепрезидент на Европейската централна банка Луис де Гиндос вече посочи, че дали протокът остава отворен ще бъде решаващо за оценката на риска. Формулировката му за „брутална“ несигурност не оставя място за съмнение: паричната политика в еврозоната отново се води не само от макроикономически модели, а и от геополитически сценарии, които трудно се прогнозират.

В същото време картината далеч не е еднопосочна. Макар икономистите вече почти да прогнозират две повишения на лихвите, подкрепата за септемврийския ход изглежда по-скоро крехка, отколкото категорична. Това подсказва, че пазарът и анализаторите виждат висока вероятност за затягане през юни, но оставят отворена вратата за промяна по-късно през годината, ако инфлацията се успокои или ако икономическите щети от конфликта се окажат по-сериозни от очакваното.

Именно тук е най-голямото предизвикателство за Европейската централна банка. Инфлацията остава над целта, но растежът отслабва. Анализаторите вече понижиха прогнозата си за икономическия растеж в еврозоната през 2026 година до 0,8%, спрямо 0,9% в предишното проучване. Това е слаба динамика за икономически блок, който се опитва да възстанови увереността на домакинствата, инвестиционната активност и промишленото производство след поредица от външни шокове.

По-дългосрочните очаквания са малко по-благоприятни, но не и достатъчно силни, за да премахнат тревогите. Икономистите предвиждат растеж от 1,3% през 2027 година и 1,5% през 2028 година. Това означава умерено възстановяване, но не и бърз подем. За централната банка подобна среда е неудобна: повишаването на лихвите може да охлади инфлацията, но също така може да задуши и без това слабата икономическа активност.

Прогнозата за инфлацията след 2026 година също носи двойствен сигнал. Според анкетата ценовият натиск би трябвало да отслабне до 2,1% през 2027 година и да достигне целта от 2% през 2028 година. Това предполага, че икономистите не очакват неконтролируема инфлационна спирала. Но пътят към целта изглежда по-бавен, отколкото Европейската централна банка би желала, а зависимостта от енергийния пазар прави всяка прогноза уязвима.

Възможността за намаляване на лихвите още през март следващата година добавя още един пласт към картината. Ако прогнозите се окажат верни, Европейската централна банка може да бъде принудена първо да повиши лихвите, за да отговори на инфлационния шок, а след това сравнително скоро да ги понижи, ако икономиката отслабне прекомерно. Подобен сценарий би показал колко нестабилна е средата, в която работи паричната политика: решенията вече не следват плавен цикъл, а се адаптират към серия от външни удари.

За финансовите пазари посланието е ясно, но не и успокояващо. Еврозоната навлиза в период, в който цената на парите може отново да се повиши, въпреки че икономическият растеж не дава признаци на убедително ускорение. Това означава по-висока чувствителност на облигационните пазари, по-голямо внимание към банковия сектор и потенциален натиск върху компаниите, зависими от финансиране при ниски лихви.

За домакинствата и бизнеса последствията ще зависят от това колко трайно ще бъде затягането. Две повишения с по 25 базисни пункта не биха върнали еврозоната към най-агресивната фаза на предишния лихвен цикъл, но биха изпратили ясен сигнал: борбата с инфлацията не е приключила. Кредитите могат да останат по-скъпи за по-дълго, инвестиционните решения — по-предпазливи, а потребителското доверие — по-уязвимо към новини от енергийния пазар.

Най-важното неизвестно остава дали сегашният инфлационен натиск ще бъде кратък шок или начало на нова по-устойчива вълна. Ако напрежението около Иран и Ормузкия проток се овладее, Европейската централна банка може да си позволи по-гъвкава позиция след първоначалното затягане. Ако обаче енергийните цени продължат да се покачват и натискът се пренесе към останалата икономика, централната банка ще бъде изправена пред много по-труден избор.

Засега анкетата сред икономистите очертава предпазлив, но осезаем завой: пазарите вече не гледат на 2026 година като на период на спокойна нормализация, а като на година, в която инфлацията може отново да диктува дневния ред. Европейската централна банка вероятно ще се опита да действа с премерени стъпки, но пространството за грешки се стеснява. В такава среда всяко решение за лихвите ще бъде не само икономически ход, а тест за доверието в способността на институцията да удържи ценовата стабилност, без да тласне еврозоната към по-дълбоко забавяне.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансовите пазари.