Снимка: iStock

Само преди няколко месеца Уолстрийт беше почти убеден, че Федералният резерв ще започне агресивен цикъл на понижаване на лихвите още през 2026 година. Пазарът очакваше забавяне на икономиката, охлаждане на пазара на труда и постепенно връщане на инфлацията към контролиран диапазон. Днес тази картина започва рязко да се променя. И промяната вече не идва само от Федералния резерв. Тя идва от самите данни.

Goldman Sachs и Bank of America вече официално изместиха очакванията си за следващо понижение на лихвите далеч напред във времето. Bank of America вече очаква Федералният резерв да не понижава лихвите до юли 2027 година. Goldman Sachs също премести прогнозата си за първо намаление чак към края на 2026 година. Това е драматична промяна спрямо предишните очаквания за облекчаване още тази есен.

Причината е проста, но изключително важна. Американската икономика отказва да се охлажда достатъчно бързо, а инфлацията започва отново да изглежда опасно устойчива.

Последният доклад за пазара на труда показа създаването на 115,000 нови работни места през април, значително над очакванията на пазара. Безработицата остава относително стабилна, а трудовият пазар продължава да изглежда много по-устойчив, отколкото Федералният резерв вероятно би искал на този етап от цикъла. В нормална среда подобни данни биха били възприети като изцяло позитивни. Но в днешната макроикономическа среда силният трудов пазар започва да се превръща в проблем.

Защото той означава, че инфлационният натиск може да остане по-висок за по-дълго време. И тук идва вторият голям фактор – петролът.

Войната между САЩ, Израел и Иран вече започва да променя цялата инфлационна картина. Цените на петрола отново се движат агресивно нагоре, а пазарът започва да осъзнава, че това може да не е временен шок. Именно затова икономистите постепенно започват да говорят не просто за „по-висока инфлация“, а за риск от вторични инфлационни ефекти.

Това е ключовият термин в момента.

Първичният инфлационен шок идва от енергията. Но ако по-високите цени на енергията започнат да се прехвърлят към транспорта, производството, услугите и заплатите, тогава инфлацията престава да бъде временен проблем и започва да се вгражда структурно в икономиката. Именно това най-много плаши централните банки.

Именно затова пазарът започва да преоценява целия лихвен цикъл. Само допреди няколко месеца основният въпрос беше колко бързо Фед ще започне да реже лихвите. Днес вече започва да се задава съвсем различен въпрос – възможно ли е следващият ход на Федералния резерв дори да бъде ново повишение?

Това вече не изглежда като крайно мнение. Все повече представители на Федералния резерв започват да говорят в по-ястребов тон. Двама членове на Фед дори вече открито намекват, че следващият ход може да бъде нагоре, а не надолу. Bank of America директно предупреждава клиентите си, че рискът от ново повишение на лихвите е „подценен“ от пазара.

И тук започва по-дълбокият проблем за финансовите пазари. През последните 15 години глобалната финансова система свикна с идеята, че при всяко сериозно икономическо напрежение централните банки в крайна сметка ще намаляват лихвите и ще връщат ликвидността обратно в системата. Това беше реалността след 2008 година. Това беше реалността и след пандемията.

Но днешната ситуация изглежда фундаментално различна. Федералният резерв вече няма същата свобода да стимулира икономиката, ако инфлацията остане структурно висока. Именно това прави настоящата среда толкова опасна. Пазарът постепенно започва да навлиза в свят, в който растежът се забавя, но инфлацията не изчезва достатъчно бързо. А това е много по-трудна среда за активите.

Особено за активи с високи оценки. Именно затова движението при облигациите започва да става толкова важно. Доходността по двегодишните американски облигации вече се покачва към 4%, а натискът върху дългосрочните книжа също се засилва. Слабият интерес към последния аукцион на американското министерство на финансите беше допълнителен сигнал, че инвеститорите започват да изискват по-висока доходност, за да държат американски дълг в среда на по-висока инфлация и геополитическа несигурност.

Това е много важен структурен сигнал.

Защото ако доходностите останат високи за по-дълго време, това започва постепенно да променя цялата valuation математика на пазарите. Най-уязвими стават компаниите, които са оценени основно на база далечно бъдеще и агресивни очаквания за растеж. Именно затова технологичният сектор става толкова чувствителен към всяка промяна в лихвените очаквания.

И тук се появява големият парадокс на пазара.

От една страна AI инвестиционният цикъл остава изключително силен. Огромни капиталови разходи продължават да се вливат в центрове за данни, чипове и инфраструктура. Това поддържа корпоративните печалби и технологичния оптимизъм. От друга страна обаче именно този огромен инвестиционен цикъл допринася за по-високо търсене, по-високи разходи и потенциално по-висока структурна инфлация.

С други думи, AI бумът едновременно подкрепя растежа и усложнява задачата на Федералния резерв. Това е изключително необичайна макроикономическа среда.

Именно затова сравненията с 70-те години започват постепенно да се връщат. Не защото светът буквално се повтаря, а защото пазарът отново започва да се сблъсква с комбинация от геополитически шокове, енергийна несигурност и инфлационен натиск, който не се охлажда достатъчно бързо.

Разликата е, че днешната икономика е много по-задлъжняла и много по-зависима от евтин капитал. Именно това прави ситуацията толкова чувствителна.

Ако Федералният резерв бъде принуден да задържи високите лихви до 2027 година или дори да повиши още веднъж, това би означавало край на надеждите за бързо връщане към средата на евтини пари. А огромна част от текущите пазарни оценки все още изглеждат базирани именно на подобно очакване.

Затова настоящият момент може да се окаже много по-важен, отколкото изглежда на пръв поглед. Пазарът постепенно започва да осъзнава, че проблемът вече не е просто „кога ще дойдат първите намаления на лихвите“.

Проблемът е, че може би светът навлиза в нов режим, в който високите лихви вече не са временна аномалия, а част от новата нормалност.

И ако това се окаже вярно, последствията за пазарите могат да бъдат много по-дълбоки, отколкото инвеститорите в момента осъзнават.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.