Снимка: Istock

Предварително публикуваните показания на Кевин Уорш пред Конгреса изглеждат като обикновена част от процеса по утвърждаване на нов председател на Федералния резерв. В действителност те може да се окажат ранна рамка за следващия режим на американската парична политика. Основното послание е ясно: Федералният резерв трябва да се върне към базовата си функция, да се фокусира върху инфлацията и да спре да разширява ролята си в области извън класическия си мандат.

Това не е просто институционална критика. Това е потенциална промяна във философията на централната банка.

Уорш заявява, че „инфлацията е избор и Фед трябва да поеме отговорност за нея“. Това изречение има по-голяма тежест, отколкото изглежда. То прехвърля дебата от външни фактори като пандемия, вериги на доставки и геополитика към вътрешната политика на самата централна банка. С други думи, според тази логика инфлацията не е само нещо, което се случва на Фед. Тя е и резултат от решенията на Фед.

Това е рязък контраст с доминиращия наратив през последните години, според който голяма част от инфлационния натиск бе временен или предизвикан главно от външни шокове. Ако новото ръководство възприеме по-твърда интерпретация, пазарите може да трябва да преоценят очакванията си за понижения на лихвите.

В момента предпочитаният от Фед индекс за инфлацията, PCE, се движи около 3% на годишна база, над официалната цел от 2%. Това означава, че инфлацията остава по-висока от желаното ниво вече продължителен период. Исторически, когато инфлацията се задържи над целта, централните банки са склонни да останат рестриктивни по-дълго, дори ако политическият натиск за облекчение нараства.

Именно тук идва второто важно послание на Уорш: независимостта на Фед не е автоматично гарантирана. Според него тя отслабва, когато институцията не изпълнява основния си мандат. Това е интересна теза, защото обръща традиционния аргумент. Обикновено независимостта се представя като защита от политически натиск. Уорш добавя друго измерение – независимостта се печели чрез резултати.

Той също така посочва, че Фед е навлязъл твърде далеч във фискални и социални теми, където няма нито мандат, нито експертиза. Това може да се тълкува като сигнал за по-тесен, по-технократски и по-консервативен Федерален резерв. Ако подобна линия се наложи, институцията вероятно ще се концентрира повече върху инфлация, финансова стабилност и лихвена политика, а по-малко върху широки обществени и структурни теми.

За пазарите това има конкретно значение.

Първо, очакванията за бързи понижения на лихвите може да бъдат ограничени. Ако новият председател иска да възстанови антиинфлационната репутация на институцията, вероятният курс е по-дълъг период на високи реални лихви.

Второ, облигационният пазар може да реагира положително, ако възприеме новото ръководство като по-строго и предвидимо. По-висока институционална дисциплина често подкрепя доверието в дългосрочната доходност.

Трето, акциите могат да реагират смесено. Банки, финансови компании и по-стойностни сектори традиционно се справят по-добре при по-високи лихви и по-строга дисциплина. Компании с високи оценки, зависещи силно от далечни бъдещи парични потоци, могат да срещнат по-голям натиск.

Има и политически слой. Уорш заявява, че не се притеснява, когато президенти изразяват мнение за лихвената политика, стига централните банкери да са достатъчно силни да изслушват различни позиции. Това е опит за баланс между независимост и реалност. Федералният резерв не съществува във вакуум, но ако изглежда подвластен на администрацията, пазарите бързо ще санкционират подобно усещане.

Исторически най-силните централни банки не са тези, които говорят най-много, а тези, чиито сигнали се приемат за достоверни. Ако Уорш бъде потвърден, основният тест няма да е риториката, а дали пазарите ще повярват, че 2% инфлация отново е реална цел, а не символична цифра.

Съществува и алтернативен риск. Прекалено агресивен завой към твърдост при вече забавяща се икономика може да усили натиска върху кредитирането, жилищния пазар и корпоративното финансиране. Тоест проблемът не е само дали Фед е бил твърде мек, а дали сега няма да стане твърде рязък.

По-голямата картина е следната: Америка вероятно навлиза във фаза, в която дебатът вече не е дали лихвите ще паднат скоро, а каква институционална философия ще определя следващите пет години. Това е много по-важен въпрос.

Пазарите обикновено следят числата. Но понякога думите идват първи, а числата ги следват по-късно. Изказването на Уорш може да е точно такъв момент – ранно предупреждение, че ерата на автоматичните очаквания за евтини пари не е гарантирана.

*Материалът е с аналитичен и информационен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти. Инвестициите на финансовите пазари носят риск, включително риск от загуба на капитал. Минали резултати не гарантират бъдещи представяния.